Всяка година към края на лятото в испанския град Буньол се провежда доматеният фестивал „Томатина”. В продължение на една седмица сред музика, танци, фойерверки и кулинарни състезания местните хора и туристи от цял свят отдават почит на домата. Кулминация на тържествата е битката с домати, която се провежда в последния ден и продължава точно един час. С камиони се стоварват около 100 тона пресни домати в центъра на градчето, а местните търговци внимателно покриват фасадите на магазините си с огромни найлони. След това всички се захващат с едно твърде инфантилно на вид, но все пак весело забавление (бой с домати), което е направило фестивала и градчето популярни в целия свят. После идват цистерните на пожарната, за да измият улиците и така до следващото лято и следващата доматена война.
На обичания по цял свят сочен, вкусен и ароматен летен домат изглежда му предстои една друга, много по-сериозна и сложна война. Става дума за вкуса. Истинският вкус да домата е на път да изчезне. Възможно е следващите поколения изобщо да не познават градинския домат. Тревожно е, че дори и в България, която винаги се е славела с хубавите си домати (според мен най-вкусните в целия цвят), дори през лятото човек лесно може да попадне на добре изглеждащи, едри, ярко червени и съвършено безвкусни домати, с дебела люспа и пълни отвътре с някаква твърда и зеленикаво-бяла маса.
Най-често точно такива домати с вкус на дунапрен се продават в големите търговски вериги. Причината е в новите сортове от типа Long Shelf Life (дълъг живот на рафта), предимно холандски и разни други, които масово са залели пазара. Те са селектирани така, че да гарантират високи добиви, да са трайни (издържат по няколко седмици) и да имат добър търговски вид. При селекцията им вкусът и ароматът явно са останали някъде много назад в йерархията на доматените качества. Понякога тези домати се берат зелени и „доузряват” в складове и камиони, където ги третират с разни газове и химикали, за да се зачервят. Случва се разрязани да миришат на дезинфектант. Най-често са внесени от Турция, Гърция, Йордания или Македония, а после търговците лъжат, че са български.
Жалко е, че дори и по селата все по-често се садят точно такива сортове. Има вероятност така след време традиционните български сортове да изчезнат, както се е случвало и предстои да се случи с много други неща. Според някои прогнози след 15 години слоновете ще изчезнат. Същото се очаква да стане с тигрите, както и с горилите в Централна Африка. Очаква се да изчезнат кораловите рифове, коалите, пингвините и белите мечки. Освен това ще изчезнат мъжките вратовръзки, печатните книги и вестниците. Осъдени на изчезване са и много езици. Нищо чудно същата съдба да сполети и прекрасния сочен, сладък и ароматен български домат от сорта Babeshki, отгледан в градинка от крива селска бабичка. Този домат е най-вкусният домат във вселената и ако изчезне, би било истинска катастрофа.
Може ли да бъде спасен и как да стане? Сигурно има много начини. Първо, трябва българският домат да бъде обявен за стратегически национален продукт и да бъде защитен със закон. След това държавата може да наложи с регламент традиционните български сортове и да забрани дунапренките като застрашаващи добрия вкус, а поради това и обществено опасни. Както е при лозята. Може да не звучи пазарно и демократично, но и да дъвчеш гума не е демократично. После трябва да се насърчи родното производство, като се ограничи вноса на дунапренени боклуци. Заедно с това трябва да има пропаганда и просвета.
С неподражаемия си вкус почтено отгледаният български домат може да претендира за принос в световната култура. Малки производители на зеленчуци могат да се сдружат и да организират в големите градове опреснителни курсове за вкуса на истинските домати сред подрастващите. Ако туристическата индустрия прояви мъничко интелигентност, може в хотелите и ресторантите да се предлагат само от най-добрите български домати, а в рекламните клипове страната да се рекламира като доматен рай. Някой по-предприемчив кмет може да организира доматен фестивал като в Буньол, а после градът гордо и нахално да се обяви за световна столица на доматите. Така след време при една разумна и последователна политика страната отново ще може да изнася домати, както е било през 60-те и 70-те години, при това не какви да е, а най-вкусните в света. Звучи невероятно, но сигурно си струва да се опита.
Доматено суфле
Продукти: 8 средно големи твърди домата, 250 г сирене, сол, по 1 щипка червен пипер и кимион, 8 яйца, 60 г прясно масло, 4 картофа, 5 с.л. сметана.
Обелените картофи се варят до разваряване в малко вода с щипка сол, смачкват се и се смесват със сметаната. Отрязват се капачета на доматите и се издълбава вътрешността им. Посоляват се отвътре и се оставят обърнати да се отцедят. Сиренето се настъргва на ренде и се смесва с червения пипер и кимиона. Доматите се напълват със сместа и се нареждат в намаслена тавичка. Яйцата се счупват едно по едно, като се отделят белтъците и във всеки домат внимателно се пуска по един жълтък. Белтъците се разбиват с щипка сол и капка оцет и се прибавят към изстиналото картофено пюре. Сместа се изсипва внимателно около доматите в тавичката, а отгоре се нареждат бучки масло. Пече се около 15 минути в умерена фурна.
Пълнени домати с кайма и орехи
Продукти: 6 средно големи домата, 250 г кайма, 2 глави лук, 100 г счукани орехи, 60 г краве масло, 3 скилидки чесън, черен пипер, сух джоджен, сол.
От доматите се изрязват капачета и вътрешността им се издълбава. В половината от разтопеното масло се задушава ситно нарязаният лук, прибавят се ядките и каймата и се разбърква. Плънката се поръсва със сух джоджен, черен пипер и сол. Доматите се пълнят със сместа, затварят се с капачетата и се редят в тавичка. Отгоре се заливат със сърцевината, нарязана на ситно, останалото масло и половин ч.ч. вода. Посоляват се и се пекат в умерена фурна около 20 мин. Преди сервиране сосът се прецежда, добавя се счуканият чесън и ястието се залива.
Доматена тарта
Продукти: 150 г брашно, 75 г масло, 4 домата, 1 с.л. доматено пюре, 100 г сирене, 2 яйца, 100 мл прясно мляко, риган, сол, черен пипер.
Брашното се изсипва в дълбок съд с щипка сол. Отгоре се нарязва маслото и се разбърква. Добавя се четвърт чаша студена вода, тестото се прави на топка, без да се меси и се оставя в хладилника за около час. След това се разточва на кръг с размерите на тавичката за печене и дебелина около 5 мм. Тестото се разстила в тавичката, така че да обхване и стените и се набожда с вилица. Намазва се с доматеното пюре и отгоре се редят доматите, нарязани на кръгчета. Поръсва се с натрошеното сирене. Отгоре се залива с разбитите в млякото яйца. Подправя се с риган и черен пипер и се пече в предварително загрята фурна (200 градуса) около 30 минути.
Пълнени домати с тиквички
Продукти: 6 домата, 2 тиквички, 1 глава лук, 3 скилидки чесън, 100 г сирене, 50 г кашкавал, олио, магданоз, копър.
Тиквичките се настъргват на ренде и се оставят в гевгир, за да се отцедят, след което се изстискват леко с ръка. От доматите се изрязват капачета и се издълбават. Ситно нарязаният лук се задушава, добавят се счуканият чесън, настърганите и отцедени тиквички и вътрешността на доматите. Сместа се задушава няколко минути, след което се добавят ситно нарязаните магданоз, копър и натрошеното сирене. Доматите се напълват с плънката и се редят в тавичка с един пръст вода. Пекат се в загрята фурна около 15 минути. Преди да се извадят, се поръсват с настърган кашкавал и леко се запичат.
Страницата подготви: Ясен Бориславов
