Учени от Лондонския имперски колеж установили, че консумацията на броколи може да предотврати запушване на артерии на сърцето. В зеленчука имало сулфорафан, химикал, който защитава сърцето и го предпазва от злополуки. Трябвало да се яде най-малко по една чаша броколи на ден. Сърцето го иска. Освен това в зеленчука имало много антиоксиданти, които помагали за намаляване на оксидативния стрес. Значи не само сърцето, но и душата иска броколи. Други учени установили също, че зарзаватът помага при артрит, а едни още по-други изследователи твърдят, че с него може да се излекува аутизъм. Ако нищо друго не помага, опитайте с броколи. Нищо не губите.

Забележително е, че във всички европейски езици броколите присъстват с общо име, което е знак, че това е сравнително нова земеделска култура. Името произлиза от италианската дума brocco - ръка, разклонение. Наричали ги също “калабрийско зеле”, а в древноримски източници са споменати и като “петте зелени пръста на Юпитер”.

Броколите завариха българската граматика неподготвена за тяхното специфично име. Според стария “Речник на чуждите думи” (С. 1978) формата за единствено число е брокол от италианското broccolo. Но този речник е правен преди масовата поява на броколите, а езикът, както знаем, се развива, без да се интересува от написаното в речниците и по тази причина в телевизионни кулинарни предавания можем да чуем някой важен готвач с вирната бяла шапка да казва “едно броколи” или “моето броколи”. Ние все пак ще се придържаме към нормата и ще приемем, че броколи е форма за множествено число на този изискан и много вкусен, а както се твърди, и много полезен зеленчук.

Произходът на растителния вид Brassica oleracea italica (броколи) от голямото семейство Зелеви е малко неясен. Някои учени предполагат, че това растение произхожда от Мала Азия, където около VIII в. пр. Хр. прадедите на древните етруски го култивирали, преди да мигрират към земите на днешна Италия, където по-късно след продължителна селекция броколите били превърнати в това, което са днес. Тази версия, без да е абсолютно доказана, е най-популярната. Някакъв американски фермер с подходящото име Робърт Броколи преди доста години се бил опитвал да извлече лични ползи от белите петна в историческата ботаника. Той твърдял, че негови преки роднини са създали броколите, като кръстосали карфиол с грах. Тарикатлъкът не минал, но е оставил следа в графата за куриози в градинарските книги.

В епохата на римската империя сведенията за броколите като обичана от римляните храна се увеличават. В такава светлина ги е представил и Плиний Стари (I в.), а неговият съвременник Марк Гавий Апиций е оставил една рецепта за задушени броколи, полети със сос от кимион, кориандър, скълцан лук, зехтин и сладко вино.

Проникването им в западноевропейската кухня обикновено се свързва с италианката Катерина Медичи (1519-1589), която уж ги била сложила в багажа си, когато през 1533 г. се оженила за бъдещия крал на Франция Анри II. Истината едва ли е точно такава. Твърде много са кулинарните нововъведения, които легендите свързват с тази жена и нейния брак. По онова време дъщерята на Лоренцо Медичи е била само на 14 години и сигурно броколите са били последната й грижа. Вероятно като истинска италианка с аристократично потекло тя наистина се е погрижила да ги има редовно на трапезата си, но това трябва да е станало доста по-късно, около 1560 година, когато е станала пълноправна кралица със сериозна роля в европейската политика.

Пионерската роля за разсаждането им в Америка се приписва на Томас Джеферсън. За американската трапеза този президент е бил нещо като Мария Медичи за френската. Смята се, че той е пренесъл зад океана различни земеделски култури, а също така сладоледа и шампанското. Изглежда има някаква връзка между влечението към добра храна и стремежа към свобода, като се има предвид, че Джеферсън освен броколи е дал на Америка и Декларацията за независимостта. Въпреки заслугите му истински популярни в Америка броколите станали едва през 20-те години на миналия век покрай емигрантската вълна от Италия.

В Америка те са увенчани с дидактичния ореол на храна, която стимулира апетита на злояди деца. Заради този образ на детско хранително насилие президентът Буш ги ненавиждаше и често признаваше това публично. Откритата му неприязън накара някои лобисти на зарзаватчийския еснаф да изпратят в Белия дом тонове броколи като протест срещу необмислените приказки, а може би и като намек, че нещо около този президент е било объркано още в детските му години.

Крем супа от броколи и авокадо

Продукти: 400 г броколи (1 средна глава), 1 голям картоф, 1 морков, 1 малка глава целина, 1 бучка краве масло, 2 лъжици квасена сметана, 1 авокадо.

В кипяща вода (около 1 литър) се пускат маслото и всички зеленчуци (без авокадото), нарязани на едро. Варят се до готовност. Пасират се, прибавя се сметаната и се връща на котлона за около 5 минути. Авокадото се пасира или се намачква добре с вилица и се прибавя към вече готовата крем супа.

Крем супа от броколи и карфиол

Продукти: 0.5 кг броколи, 0.5 кг карфиол, 200 г заквасена сметана, 100 г синьо сирене, черен пипер.

Броколите и карфиолът се сваряват за 15 минути и се пасират с миксер. Отгоре се настъргва синьото сирене и се подправя с черен пипер. Сметаната се разбива и се добавя внимателно към супата, като постоянно се бърка, за да не се пресече. Сервира се със запържени в масло хапки бял хляб.

Броколи на пара с пармезан

Продукти: 500 г броколи, 30 г масло, 20 г настърган пармезан, 2 стръка копър, 1 скилидка чесън.

Накъсаните на цветчета броколи се сваряват леко на пара, така че да останат хрупкави. Затварят се в съд с капак, като предварително се добавят маслото, ситно нарязаният копър, ситно нарязаната скилидка чесън и пармезанът. Захлупаният съд се тръска, за да се смесят продуктите и сиренето да полепне по броколите.

Суфле от броколи

Продукти: 0.5 кг броколи, 1 ч.ч. прясно мляко, 2 яйца, 100 г настърган кашкавал, 50 г масло, сол, черен пипер, галета.

Броколите леко се сваряват и се смачкват на пюре. След това се смесват с млякото, настъргания кашкавал и жълтъците на яйцата. Към сместа се прибавят белтъците, разбити с щипка сол и капка оцет и всичко се изсипва в тавичка, намазана с масло и наръсена с галета. Отгоре се заглажда и се поръсва с парченца масло. Пече се в умерена фурна 20 минути.

Задушени зеленчуци на фурна

Продукти: 0.5 кг броколи, 1 морков, 300 г карфиол, 50 г масло, 100 г сметана, 100 г настърган кашкавал, черен пипер.

Броколите и карфиолът се накъсват на цветчета, след това заедно с моркова, нарязан на ивици, се пускат за 3-4 минути във вряща вода, след което се отцеждат. В огнеупорен съд се подреждат зеленчуците, отгоре се наръсват с парченца масло, сметаната, настъргания кашкавал и черен пипер. Пекат се в умерена фурна 10 минути.

Страницата подготви: Ясен Бориславов