Quantcast

Медия без
политическа реклама

От ступата на Плана до Антарктида

Дали ще върви по ледници, ще ни показва най-свирепите хищници на планетата, или просто ще пие в Бали най-скъпото кафе в света, приключенията на Живко Константинов заразяват и приканват и ние да стегнем раниците

jivkokonstantinov.com
Живко, който определя себе си за гражданин на света, обожава да пътува и да колекционира приключения - както по земя, така и по въздух и вода.

Не са много пътешествениците, дръзнали да посетят най-студения и опасен континент на планетата. "Когато нещо се случи веднъж, не е задължително да се повтори. Но стане ли два пъти, то със сигурност ще има и трети път", казва журналистът Живко Константинов, на когото съдбата отрежда да посети Антарктида цели четири пъти, отразявайки работата на българските учени на остров Ливингстън. Познаваме го от екрана на Нова телевизия, където 11 г. работи в новините, а от септември 2020 г. е част от екипа на "Преди обед" по Би Ти Ви като редактор. Съвсем скоро той стартира и свой блог за приключения, с който телепортира жадните за пътешествия до близки и далечни земи. Дали ще скача с парашут, или ще се провира из пещери, ще минава през най-страшния проток в света - Дрейк, ще ни показва най-хищните гущери на Земята или просто ще се наслаждава на най-скъпото кафе, което се приготвя от изпражненията на цивета - приключенията му са заразителни и определено приканват да искаме още и още.

"Антарктида е магия, това е

 

най-малко изследваният континент

 

Много изследователи са изгубили живота си на него, но адреналинът е толкова голям, че бих се върнал и пети път", казва Живко за изолираната "пулсираща капсула на човешкото любопитство към напълно непознатото", както той нарича ледения континент. Самото пътуване дотам е дълго и изпълнено с немалко предизвикателства. Разстоянието от България до Ливингстън е 14 000 км по права линия, иначе излиза около 50 000 км по земя, въздух и вода.

Първо се минава през Европа (той пътува през Рим), после през Южна Америка (Чили или Аржентина). Следва най-опасната част - преминаването с кораб през страшния проток Дрейк, където заради мъглата са се разбили не един и два кораба. "При последното ми пътуване летяхме през Дрейк с военния самолет Херкулес C-130. Бяхме леко притеснени, защото същият модел самолет, но на Чилийската армия, съвсем скоро се разби в ледените води на протока и загинаха 38 души", признава Живко, който обаче продължава да вярва в максимата за съдбата, която обича смелите. "Ако ти е писано, може да загинеш и в София", казва философски той, спомняйки си едно от най-страшните му изживявания - на кораба "Есперидес" на връщане от остров Ливингстън (по време на второто му посещение на Антарктика през 2017 г.). "Имаше

 

гигантски 6-9 метрови вълни,

 

не знам как корабът оцеля. Дори капитанът призна, че сме били пред обръщане", спомня си той. Преминаването през това изпитание обаче му носи сертификат, който, както гласи поверието, му дава право да стои пред английската кралица, без да сваля шапката си.

Самолетът, за щастие, успешно се приземява на първия остров в Антарктика - Кинг Джордж, който поразява с гледката си - ледът, който доскоро е покривал земята, е отстъпил на черните скали. "Вечните ледове се бяха разтопили", учудва се Живко, според когото леден континент без лед е вероятно "най-тъжното олицетворение на глобалното затопляне". Следва ново плаване в Южния океан с кораба „Карпух“, до който българите стигат с гумени лодки "Зодиак". Всички обличат 10-килограмови защитни костюми „Мустанг“, които могат да спасят живота им при евентуален инцидент. След почти 24 часа в открития океан на хоризонта се появява българската база. Живко намира за уникален факта, че нашата страна е сред малкото, които имат експедиции на ледения континент от 30 години, наред с велики сили като САЩ, Русия, Япония. "Дори Турция няма база и доскоро ползваше нашата", казва той. А от филмите и разказите в блога му можем да се докоснем до това какво значи да "преминеш през друго измерение, където единствен господар е Майката природа".

Около 98% от територията на Антарктида, известна с най-ниските си средни температури, най-ниски валежи и най-силни ветрове, е покрита с лед, чиято средна дебелина е 2.16 км. В ледената пустиня, в която е измерена минимална температура - 89°C, могат да оцелеят малко приспособени към студа твари. И, разбира се, изследователите, чиято научна работа Живко отразява и с които съжителства 4 пъти по около 20 дни.

Всеки ден двама от българския екип, независимо от професията, дават дежурство. Стават рано, приготвят закуската за всички останали 20 души.

 

Месят най-вкусния хляб на планетата,

 

приготвен с най-чистата ледникова вода и втасал на най-чистия въздух, приготвят даже кисело мляко.

Сред най-опасните преживявания на Живко е ходенето по ледник. "Бях с котки на краката и вързан с въже. Движех се бавно по ледника, по който имаше огромни цепнатини, дълбоки 40-50 метра", спомня си той.

Ледената пустиня не е единствената любов на младия приключенец. Сред местата, които го пленяват, е и Индонезия, и Островът на хилядата храма, както наричат Бали. Сред чудатостите на острова, които той опитва в буквалния смисъл, е и едно от най-скъпите кафета на планетата, което се добива от изпражненията на азиатската палмова цивета. То се нарича "Копи Лувак" и е с нулева киселинност. Как се получава? "Животното избира най-хубавите и добре узрели зърна от дървото, които са с червен цвят. След като ги погълне, те ферментират в стомаха му около 1-2 дни. Там се разгражда само част от външната им обвивка, вътрешността им остава цяла и бива изхвърлена от храносмилателния тракт на циветката по естествен път", разказва Живко. След това хората обработват барабонките на животното - измиват ги добре с топла вода, сушат ги за около седмица, след което свалят кожата на зърната, които пък пекат на огън от 45 минути до час и счукват, докато станат на прах. Така се получава едно от най-скъпите кафета на планетата (заради малките количества, в които се произвежда, и естествената му преработка), чаша от което в Европа струва около 70 лева.

Индонезийските острови Падар и Комодо също завинаги остават в сърцето на Живко, особено вторият - където той успява не само да види, но и да се снима с

 

най-големите гущери

 

в света - комодските варани. "Те имат три очи. Лявото и дясното виждат през цялото време, а с третото, което е на главата им, усещат само мрак и светлина", разказва на журналиста един от рейнджърите на острова. За да си направите снимка с варан, съветва той, трябва да сте изключително внимателни, защото той е много ловък. "Няколко секунди невнимание или прекалено приближаване, могат да ви струват ухапване, а дори смърт", предупреждава Живко, който обикаля Комодо с опитни водачи.

В спомените на Живко Константинов със сигурност ще остане и посещението му в Червената пустиня Вади Рум в Йордания, или както той я нарича "Марс на Земята". "Неслучайно режисьорите на редица филми като "Марсианецът" с Мат Деймън, "Лорънс Арабски", "Прометей", "Трансформърс" и "Rogue one: история от Междузвездни войни" са избрали именно това място за снимките", разказва пътешественикът. Там, сред лабиринтите от скални масиви, които вятърът е издълбал в най-причудливи форми, всеки истински приключенец би се впуснал в екстремни преживявания като сърфиране по пясъка, катерене по пясъчните скали или разходка с камили по финия ален пясък. "30-градусовите жеги през деня отстъпват на 4-градусовите студове през нощта, а красивите арабски нощи могат да бъдат безкрайно коварни, ако не си подготвен", добавя Живко. Но пък наградата си заслужава - нощта разкрива безумно красива гледка към Млечния път.

Не само опасностите привличат младия пътешественик, но и културата. Той е пленен от прочутия храм на книгата "Ел Атенео", в какъвто е превърнат преди 20 години 100-годишен театър в Буенос Айрес, Аржентина. Въпросната книжарница е определяна за втората по красота в света, а посетителите й надхвърлят 1 млн. души. Балконите и ложите на някогашния театър сега са читални към книжарницата.

Въпреки че се е докосвал до най-красивите места на планетата, Живко цени и българските прелести. Книжката му "100-те туристически обекта в България" вече е почти запълнена с печати. Село Делчево, пътеката на здравето в Бояна, родопската площадка на мистериите Белинташ, пещера "Венеца", солниците в Бургас - това са само част от другите му неизброими пътешествия по нашите земи, които са описани подробно в блога му. Сред последните е и посещението му в софийското село Плана, на около 35 км от София.

Вниманието му там е привлечено от Ступата, изградена през 2015 г. от практикуващи будизъм. Живко се интересува живо от историята на местата и обектите, които посещава, затова и от блога му можем да научим, че монументът е първата традиционна ступа у нас, която символизира момента, когато Буда е постигнал просветление - напълно пробуденият ум. Ще узнаем, че архитект на ступата е Войтек Косовски от Германия, а височината й е 6.80 метра. Както и че поклонниците, които следват Будисткото учение, обикалят ступата по посока на часовниковата стрелка. Ступата символизира вътрешната хармония във вселената и носи щастие. А Живко определено вярва в силата на пътешествията да преобразят човек. Той не брои държавите, до които се е докоснал - по-важни са му преживяванията. Затова и не колекционира предмети, а приключения и красиви емоции, които споделя с всички на драго сърце.

Още по темата