Заради формата и специфичния си вкус авокадото често е пораждало колебания дали е точно плод, или е зеленчук. И двете страни в този спор имат своите силни аргументи, за което основна заслуга има самото авокадо, тъй като предлага много широко поле за кулинарни интерпретации. В Колумбия и Еквадор от него правят супа, в Бразилия го добавят към сладоледа, в Мексико го използват като заместител на маслото и за различни салати, а някои японски майстори на суши и сашими го смятат за вкусно и естетично допълнение към хапките със сьомга или друга риба. Гуакамолето си остава сред най-популярните ястия от авокадо.

Когато испанските конкистадори завладяват държавата на ацтеките в земите на днешно Мексико, гуакамолето отдавна е било измислено, усъвършенствано и трайно настанено в индианската кухня. Испанците го харесали и доста се привързали към него, но за разлика от фасула, чушките и доматите не успели да пренесат дръвчета с авокадо в Стария свят и така гуакамолето за дълго си останало любимо лакомство само на моряците от презокеанските кораби. Едва към началото на XX век започнали първите опити за засаждане на авокадо в някои средиземноморски страни и по-специално в Леванта.

Думата гуакамоле е индианска. Деформирана е от „ахуака-мули”, което буквално означава сос от авокадо.  Може да се направи по най-различни рецепти - с чесън, домати, салца или с люти чушки, зехтин, босилек, кориандър, червен или обикновен лук, варено яйце, магданоз, джинджифил или някоя друга подправка. Задължителни са само две съставки - авокадо и лайм (или лимон). И винаги се получава гуакамоле. Въпреки разнообразието от рецепти всички версии на това древно индианско ястие си приличат, консистенцията им е като на кьопоолу и обикновено се маже върху тортила или препечен хляб.

Родина на авокадото (Persea americana) са земите на Централна и Южна Америка. Най-ранните данни са от Перу, където при археологически разкопки са открити костилки от авокадо, употребени в погребални ритуали. Етнолози предполагат, че те са се озовали до мъртвеца, защото древните индианци вярвали в свойствата на авокадото като афродизиак и допускали, че то може би ще потрябва на покойника и в задгробния живот. Според ботанически изследвания това е едно от най-дълго еволюиралите растения на земята. Дървото достига на височина около 25 метра, започва да ражда след третата година и дава от 100 до 400 плода годишно. Плодът е с крушовидна форма и маслена консистенция с лешников аромат и костилка с големина и цвят на кестен.

Към края на XIX век в Калифорния започнали първите опити за промишлено отглеждане на тази култура, а през 20-те години на миналия век пощальонът Рудолф Хас успял да селектира най-подходящия сорт за местния климат. Днес сортът "Хас" е най-широко разпространеният и предпочитан от търговци и готвачи по целия свят.

Английската дума avocado е произлязла от ацтекското име на дървото и плода - ahuacuatl, което пък на езика на индианците означавало тестикул. Името изглежда съвсем логично, тъй като плодовете растат по двойки и с формата си доста напомнят за мъжката анатомия. Явно поради същата причина индианците вярвали, че подсилват  сексуалните желания и възможности.

През XVII в. англичаните, заселени на о. Ямайка, наричали авокадото “алигаторска круша” (alligator pear). Явно обяснението е свързано с характерния тъмнозелен цвят на плодовете и специфичната грапавина на кората, но съществува и версия, че и в този случай alligator е деформирано от индианското ahuacuatl.  

Причина за растящата популярност на авокадото днес не е само все още живото убеждение, че то е афродизиак. Доказани са и други негови хранителни и лечебни качества. Биохимичният му състав напомня повече на ядки. Освен това съдържа достатъчно протеини, за да замества пълноценно месото и сиренето. Установено е, че действа благотворно при различни болести - диабет, високо кръвно налягане, язва, гастрит, анемия, бъбречни и чернодробни заболявания, предпазва от тумори, действа благоприятно на нервната система.

У нас като правило плодовете се продават, преди да са узрели напълно, поради което е добре да се оставят за няколко дни, за да омекнат. При контакт с въздух разрязаният плод лесно се окислява и потъмнява. Затова се препоръчва да се яде веднага. Процесът може малко да се забави, ако плодът се напръска с лимонов сок. Независимо че на пазара се предлага почти през цялата година, същинският сезон на авокадото е в края на зимата и началото на пролетта.

Пикантно гуакамоле

Продукти: 4 броя узряло авокадо, сокът от половин лайм, 1 люта чушка, сол, 2 с.л. зехтин, 3 скилидки чесън, черен пипер.

Плодовете се разполовяват, и костилката се изважда. Месестата част на плода се издълбава с лъжица и се изсипва в купа. Добавят се останалите продукти и сместа се пасира. След това се оставя за няколко часа в закрит съд в хладилник, за да се смесят ароматите. Може два от плодовете да не се пасират, а да се добавят допълнително, нарязани на ситно.

Лесно гуакамоле

Продукти: 2 броя зряло авокадо, сок от половин лайм, 2 с.л. накълцан пресен кориандър, сол.

Плодовете се разполовяват и костилките се изваждат. Месестата част се изгребва с лъжица и се поставя в купа. Пасира се до желаната консистенция. Добавя се сокът от лайм, сол, кориандър и се разбърква.

Гуакамоле с яйце

Продукти: 2 броя авокадо, 4 скилидки чесън, сок от половин лимон, смляна морска сол, ситно нарязан магданоз, 1 твърдо сварено яйце.

Плодовете се разполовяват, изважда се костилката и месестата част се пасира. Добавят се счуканите скилидки чесън, лимонов сок, сол, магданоз и ситно нарязаното яйце. Сместа се разбърква добре и се поднася с препечен хляб.

Салата от авокадо и грейпфрут

Продукти: 1 добре узряло авокадо, 1 розов грейпфрут, 100 мл прясно изцеден сок от грейпфрут, 20 мл балсамиков оцет, 50 мл зехтин, едро смлян розов пипер, сол.

Авокадото се обелва и се нарязва на дълги тънки резени. Обеленият грейпфрут се почиства от ципата и се нарязва. Резените от авокадото и парчетата грейпфрут се нареждат в салатиера. В купа се разбива сокът от грейпфрут с оцета, добавя се зехтинът и се поръсва със смлян розов пипер. С този винегрет се заливат авокадото и грейпфрутът и се сервира веднага.

Салата от авокадо с домати и червени чушки

Продукти: 2 броя авокадо, 3 печени червени чушки, 2 домата, 1 стрък целина, половин глава лук, сок от половин лимон, 1 с.л. зехтин, сол.

Освободеното от костилката и обелено авокадо се нарязва на кубчета. Добавят се почистените и нарязани на ситно печени чушки, домати, целина и кромид лук. Салата се подправя със сол, лимонов сок и  зехтин и се сервира веднага.

Страницата подготви: Ясен Бориславов