Една ябълка всеки ден държи доктора далече от мен. Тази популярна сентенция отдавна е влязла в различни култури и изглежда ябълката наистина е заслужила високия си престиж на здравословна и особено полезна храна – една от малкото, с които човек, дори и да прекали, нищо не рискува. Особено ако ябълките са току-що изпечени, а навън е студено и мрачно, понеже вече е ноември. Все още никой не се е произнесъл как точно се отнасят ябълките към ковид пандемията, но сигурно и този момент ще дойде.
Митологичният образ на ябълката не е така благовиден, както тя обикновено изглежда на зарзаватчийските сергии – апетитно заоблена и лъскава сякаш се усмихва, готова не само да освежава и засища, но и да зарадва окото с красивата си форма. Което не й пречи да е била замесена в някои от най-тъмните интриги на човешката цивилизация. Около нея витае дух на съблазън и коварство. Някои обясняват мистичните й внушения с факта, че семенните й кутийки в средата образуват звезда с пет лъча, т.е. пентаграм, който е символ на човешкия дух. В различни митологии тя обикновено е свързана с някакъв съдбовен избор. В Стария завет ябълката се явява като плод от най-важното дърво в Едемската градина - дървото на познанието. Заради нея Адам и Ева биват изгонени от рая. Но в Библията тя се споменава и като знак на божествената благодат и мъдрост, а отсъствието й се приема като нещастие. “Уместно казана дума е като златни ябълки в сребърни кошнички”, се казва в “Притчи Соломонови”. “Подкрепете ме с вино, освежете ме с ябълки”, се пее в “Песен на песните”.
С коварна и интригантска роля тя е натоварена и в гръцката митология. Ябълката на раздора с надпис “За най-красивата”, която богинята Ирида тайно подхвърлила на една трапеза на Олимп и която Парис присъдил на Афродита, пренебрегвайки Хера и Атина, станала същинската причина за Троянската война. Хубавата Елена, която Парис отнел от спартанския цар Менелай, имала само поддържаща роля в тази митологична драма. Златните ябълки от градината на Хесперидите на края на земята, които Херакъл трябвало да откъсне, носят съвсем друго послание - те даряват безсмъртие и вечно блаженство. Срещат се като устойчив мотив във фолклора на различни европейски народи. Но за да стигне до тях, всеки приказен герой трябва да прояви мъжество, изобретателност, сила и храброст.
Изглежда древните римляни не са били чужди на разбирането за двойствената, загадъчна и коварна природа на ябълката, поради което в латинския език една и съща дума (malum) означава както ябълка, така и нещастие, зло, престъпление. Malus означава едновременно ябълково дърво, но също и лош, зъл, безчестен.
В печените ябълки, внимателно напълнени с мед и орехи, няма нищо безчестно и коварно. Тъкмо обратното. Те придават някакво необяснимо усещане за домашен уют в хладните есенни вечери. В този иначе прост специалитет има някаква домашна полутържественост. Току-що извадени от фурната, благоуханни и топли, ябълките изглеждат целомъдрени и смирени. Леко сбръчканата им коричка и меката сърцевина с нищо не подсказва, че този плод е замесен в някои от най-мащабите митологични приключения, при това понякога с печален край.
Културната ябълка (Malus domestica) произхожда от Европа и Азия, като точното място и времето на нейния произход не са установени категорично. Според някои учени тя се е получила при кръстосване на дивата европейска киселица (Malus silvestris) с различни видове ябълки от Кавказ и някои райони на Азия. От Евразия, областта в която се е зародила човешката цивилизация, ябълката постепенно се придвижвала на северозапад, за да стигне някъде около X в. до Нормандия и да се превърне в емблема на тази френска провинция. Там от нейните плодове първо правели забележително ябълково вино, а по-късно започнали да дестилират и калвадос.
Понеже в началото стана дума за здравословните й качества, нека добавим още нещо. Доказано е, този плод помага срещу хипертония и има способността да извежда от организма токсични вещества, включително и тежки метали като олово, никел и намалява холестерола. Ябълката освен това има собствен принос в историята на козметиката. Думата "помада" произлиза от pomme, която във всички романски езици означава ябълка. През Средновековието тези мазила се правели от ябълкова каша и разни мазнини. По-късно ябълковите съставки отпаднали, но името останало.
Печени ябълки с мед и орехи
Продукти: 5-6 ябълки, 3 с.л. счукани орехови ядки, 3 с.л. мед, щипка канела на прах.
Ябълките се измиват и и внимателно се издълбават семенниците им. Пълнят се със смес от мед, орехи и канела. Запичат се за петнадесет минути в умерена фурна. Може също към плънката да се добавят ситно нарязани сушени кайсии и стафиди и ябълките да се изпекат, завити във фолио.
Панирани ябълки
Продукти: 4 големи ябълки, 150 г брашно, 150 мл прясно мляко, 1 яйце, щипка сол, ванилия, канела, пудра захар.
От яйцето, брашното, млякото, солта и ванилията се забърква палачинково тесто. Ябълките се обелват, изчистват се от семенниците и се нарязват на шайби с дебелина около 1 см. Топят се в тестото и се пържат в горещо олио. Преди сервирането се поръсват с пудра захар и канела.
Ябълкова пита
Продукти: 1 кг ябълки, 50 г масло, 125 г захар. За тестото: 50 г краве масло, 200 г брашно, 100 мл хладка вода, шипка сол.
Изчистените и нарязани ябълки се поставят в обилно намаслена тавичка с кръглата част към дъното, поръсват се със захарта и се запичат за двайсетина минути отначало в по-слаба и към края в по-силна фурна. От брашното, маслото, водата и солта се замесва тесто, което се оставя на топка за около час на студено. След това се разточва с размерите на тавата и се поставя върху горещите ябълки. Питата се пече още петнайсетина минути, след което се обръща върху чиния и се сервира топла със сметана.
Ябълков сладкиш с орехи
Продукти: 1 кг ябълки, 4 яйца, 200 г счукани орехови ядки, 400 г захар, 100 мл олио, 800 г брашно, 1 пакетче бакпулвер, 3 г сода бикарбонат, 100 г кисело мляко, 60 г краве масло, 1 ванилия.
Киселото мляко, захарта и яйцата се разбиват до стопяването на захарта. След това бавно се прибавят олиото и кравето масло при непрекъснато бъркане. Ябълките се настъргват на ренде, изстискват се добре и се разбъркват с ванилията и ореховите ядки. Брашното се пресява заедно с бакпулвера и содата. Всичко се омесва и сместа се изсипва в тавичка, намазана с масло. Пече се в умерена фурна.
Страницата подготви Ясен Бориславов
