На 15 февруари 1493 г. Христофор Колумб написал на испанския крал писмо с описание на откритите от него земи. Смятайки Америка за източната част на Индия, Колумб нарича нейните жители los Indios, т. е. "индийци".

Макар да е открил за европейците половината земно кълбо, Христофор Колумб е бил абсолютен неудачник. Той не само се лишил от титли и привилегии, но и цял живот смятал, че не е намерил онова, което всъщност е намерил. Ето няколко малко известни факта за мореплавателя:

1. Драматично бойно кръщене

Решението на младия Христофор Колумб да се преквалифицира от тъкач в мореплавател едва не му струвало живота. През 1476  г. търговският кораб, на който се намирал 25-годишният младеж, бил потопен от пирати и раненият Колумб едва се добрал с плуване до португалския бряг.

2. Три девици със сменени имена

В началото корабите от първата експедиция на Колумб не са се казвали така, както пише в учебниците - "Санта Мария", "Пинта" и "Ниня". Прякорът "Ниня" /детенце/ моряците дали на каравелата "Санта Клара" и той идва от фамилията на собственика му Хуан Ниньо. Името "Пинта" не е ясно откъде идва, но на моряшки език така наричат проститутките. "Ла галиега" била преименувана в "Санта Мария" в чест на Богородица.

3. Законни, но не съвсем

В Португалия бившият тъкач се оженил удачно за Филипе Мониш де Перештрелу, дъщеря на първия губернатор на остров Порту Санту. След нейната смърт Колумб заедно със сина си се прехвърлят в Испания. Там се събрал с девойка от селски произход - Беатрис Енрикес де Араной, която му родила втори син. Колумб така и не узаконил връзката си с нея, смятайки, че бракът с момиче от простолюдието ще му навреди на авторитета в кралския двор.

4. Откраднатата слава

Фамилията на Колумб носят държава, федерален окръг, киностудио, совалка, но не и откритите от него континенти. Честта да даде името си на континентите се паднала на Америго Веспучи, редови участник в експедицията през Атлантика. През 1503–1504 г. в писма до свои приятели той за първи път предполага, че откритите земи са неизвестна дотогава част от света. Колумб до смъртта си бил убеден, че е стигнал Азия.

5. Нова дума по погрешка

От експедицията Колумб донесъл думата "канибали": така той наричал туземците, за които смятал, че се хранят с хора. Думата всъщност е резултат от грешка. Колумб чул думата като "каниба", а всъщност е "кариба" - така жителите на Куба наричали враждебните племена.

6. Недооценените съкровища

Картофите, донесени от американския континент, започнали да се отглеждат в Европа заради красивите си цветове. Слънчогледът също бил смятан за декоративно растение. Идеята да се извлича масло от неговите семена хрумнала на англичаните през XVIII век. Но успешна търговска практика я направил през XIX век руският селянин Даниил Бокарев, крепостен на граф Шереметиев.

7. Почетен затворник

Недоброжелателите наричали Колумб "адмиралът на комарите": скъпоструващите експедиции не донесли на испанската корона ценни азиатски подправки, златото се оказало малко, а към робите индианци нямало интерес. Испанският кралски двор изпратил ревизор, който свалил Колумб от поста вицекрал на откритите земи и го изпратил в окови в Мадрид. Там Колумб бил освободен, но толкова бил потресен от случилото се, че поискал в завещанието си оковите да бъдат сложени в гроба му. Мореплавателят не доживял до времената, когато испанците изнесли от Мексико и Перу стотици хиляди тона злато.

8. Пътешествието на костите

Колумб починал на 20 май 1506 г. в испанския град Валядолид, където и бил погребан. По-късно обаче тялото му било пренесено в Севиля, а след това - в Хаити, според волята на починалия. Когато през 1795 г. испанците отстъпили Хаити на французите, те пренесли останките на Колумб в Куба. Когато загубили и този остров, прахът бил върнат в Севиля. През 1877 г. в Хаити намерили урна с костите на Колумб /според надписите/ и се появила версията, че при транспортирането към Куба останките на мореплавателя били объркани или изнесени частично. Споровете по този въпрос продължават и до днес.