Писмо от Алберт Айнщайн, в което изписва своето уравнение E = mc², се продаде на търг за цена от 1.2 милиона щатски долара (985 000 евро), или около три пъти повече от очакваната стойност, съобщи базираната в Бостън RR Auction.

Архивисти от проекта „Документи на Айнщайн“ в Калифорнийския технологичен институт и Еврейския университет в Ерусалим твърдят, че има само три други известни примера за ръчно изписване от Айнщайн на известното уравнение. Писмото, четвъртият известен пример, е единственото, което е част от частна колекция. Първоначално се очакваше то да бъде продадено за 400 000 долара, но бе продадено на крайна цена от 1 243 707 долара, съобщи радио "Дойче веле".

Уравнението, което означава, че енергията се равнява на масата, умножена по скоростта на светлината на квадрат, промени разбирането за физиката, като показа, че времето не е абсолютно и че масата и енергията са еквивалентни.

Ръкописното писмо е адресирано до колегата му физик д-р Лудвик Силберщайн на 26 октомври 1946 г. Силберщайн е известен колега и критик на някои от теориите на Айнщайн. Писмото е било част от личните му архиви, продадени от членовете на семейството му.

„На вашия въпрос може да се отговори с формулата E = mc²“, пише Айнщайн. "Убеден съм, че това (или формулата, коригирана по отношение на радиуса на масите) не може да помогне за хвърляне на светлина върху атомните константи. За това първо трябва да има теория, която съдържа правилното обединяване на гравитацията и електричеството."

Първоначално пет страни кандидатстваха по офертата, но след като цената достигна 700 000 долара, трима от кандидатите отпаднаха от търга, който започна на 13 май и приключи на 27 май. Купувачът на писмото не е публично оповестен.

Удивително е, че този гениален ум първоначално е тревожел родителите си, които

го мислели за непълноценен  

Бъдещият Нобелов лауреат е роден на 14 март 1879 г. в Германия (град Улм) в семейството на небогатия бизнесмен Херман Айнщайн. Майка му Паулина подозира, че най-голямото й дете е с умствени увреждания: момчето има несъразмерно голяма глава. Синът обаче се развива като всички деца и родителите се успокояват. На 6-годишна възраст Алберт е изпратен в католическо училище в Мюнхен, където семейството му се премества. Оценяват го като тих, бавен и дълбоко религиозен ученик. Учи старателно, обаче е избутан на заден план, тъй като съучениците му безмилостно го преследват: той единствен е евреин сред 70 ученици. От тогава развива рефлекс за отчуждение.

На 9-годишна възраст Алберт е преместен в гимназия в Мюнхен. Тази институция се отличава със задълбочено изучаване на математика и други науки, латински и гръцки. Широко известно е, че не завършва гимназия. Според най-популярната версия това се дължи на слаб напредък - уж бъдещият най-добър математик на ХХ век се е провалил на изпита точно по математика. Митът, че Айнщайн не се е учил добре, е толкова дълбоко вкоренен, че гимназията дори публикува бележките на Айнщайн като ученик по повод 50-годишнината на гения. Те показват добра успеваемост в училище. Проблемът за него идва от самата образователна система. Айнщайн мрази да зубри латински и гръцки, сравнявайки методите на преподаване с военна тренировка. Що се отнася до математиката, той просто надминава много бързо училищното ниво. На 12-годишна възраст родителите му купуват учебници по геометрия и алгебра, за да не скучае през ваканциите.

Тогава Алберт прави две важни открития за себе си:

първо, осъзнава, че може да решава задачите по свой начин, без да прибягва до класически формули. Воден от тази идея,  доказва Питагоровата теорема по нов начин. И второ, стига до извода, че от гледна точка на науката описаните в Библията събития са измислица, и завинаги се разочарова от религията.

В резултат на това Айнщайн и училището престават да се разбират. Ученикът е отпратен на най-задния чин, където се усмихва, подкопавайки авторитета на учителите си само със своето присъствие.

Когато Алберт е на 15 години, родителите му са принудени да заминат за Италия. Оставен е в Мюнхен при роднини, за да завърши последните три класа на гимназията. Но след коледните празници младият бунтовник се качва на влака и отива при родителите си, за да и уведоми, че никога няма да се върне нито в гимназията, нито в Германия. Две години по-късно той се отказва от германско гражданство.

Беглецът заминава за Швейцария,

за да влезе във Висшето техническо училище (Политехника) в Цюрих и да стане учител по физика. Тук той наистина се проваля на изпита, и то на два изпита наведнъж - по френски и ботаника. Разбира се, кандидатът се справя блестящо с математиката. Директорът на училището, впечатлен от математическите способности на младия мъж, измисля схема, която позволява на гения да избута до зрелостник, а не да остане самоук. За целта трябва да влезе в последния клас на местното училище, да изкара диплома за средно образование и да се яви отново на приемни изпити в Политехниката. Айнщайн последвал съвета, въпреки че не владее добре френски. До края на дните си Нобеловият лауреат страда от невероятна неспособност да учи езици. Той дори не успява да научи правилен английски, въпреки че през последните 15 години от живота си е гражданин на САЩ.

Бъдещият учен завършва Политехниката с диплома по математика и физика. Издържа успешно изпитите, но не блестящо. И тук учителите поставят прът в колелото на Айнщайн, защото са недоволни от неговата независимост и неуважение към авторитетите. Една година след дипломирането си Алберт буквално гладува - не може да си намери работа, дори в училище. Но през този период пише и публикува първата си научна статия по физика. Така се ражда „същинският Айнщайн“. Останалото е широко известно - чак до смайващата формула и милионите, които струват редовете, написани от неговата ръка.