Умря Путин. Надигна се по Великата Рус голям плач и стон. И започна руският народ да вопие:
- На кого ни оставяш, Бащице, как ще я караме сега без тебе? 
И всички бяха опустошени и печални. И никой не ходеше на работа. Обявиха безсрочен траур и в чест на траура всеки ден раздаваха по бутилка водка на калпак и щафета шпек. И се събра на Червения площад народът, и пробваха да се изкажат. 
Излезе един мужик и едва си отвори устата, запитаха го: къде ти е георгиевската лента, мършо? И го избабаниха, затуй че е без лента.
Излезе друг човек и рече така: народе руски, най-накрая пред нас се разкрива шансът да направим цивилизационен... Но така и не успя да каже нищо повече, посякоха го с брадви.
Излезе тогава трети човек и само си отвори устата, но казаха за него, че неруска кръв тече в жилите му. И го набиха на кол. 
И дойде тогава Иисус, и строи всички руски люде, всичките 140 милиона, и каза:
- Човеци! Какво ви е най-най на сърцето?
1) Да се трудите с пот на челото и да живеете в изобилие, но да отделяте от дохода си за данъци, да се грижите за безимотните и да съблюдавате закона твърдо, и да имате държава надеждна, или (тук той направи пауза и вдигна пръст)
2) Нищо да не правите, да бъдете най-най-духовните и за всички да страдате, да живеете в оскъдица, но да имате по бутилка водка и щафета салам всеки ден, за което природните богатства са ви напълно достатъчни?
И всички люде му казаха: Иисусе, що за глупави въпроси? Разбира се, че нищо няма да правим. 
Иисус махна с ръка и се махна от тях, и възкреси Путин во веки веков.
***
Игор Поночевни е рускоезичен карикатурист и сатирик, роден в СССР, мигрант в САЩ.