Една позната вика:

- Що не е жив Тодор Живков, да излезе по телевизора на Нова година и да каже: "Скъпи сънародници, да ни е честита новата 1517"! 

С това тя иска да изтъкне, че в обществото ни текат ретроградни процеси. Сиреч, за няколко години, неусетно и полека, народът се върна с няколко века. 

- Пишат се - вика - статии за това, че утробата на жената не била нейна, ами на Дедо Господ. Кой век сме! - пита моята позната и се дави в горчива риторика. 

- Ами то 1517 си е много хубава прогресивна година за европейското човечество - обяснявам на познатата ми. - Мартин Лутер обявява своите 50 тезиса. Карат го да се откаже от тях, но той вика: тук стоя, не мърдам от мястото си и не мога другояче! Тоя същият превежда библията на немски - пет века след като подобно нещо правят Кирил, Методий и българските им ученици. Това е все едно - представи си, че Цветан Цветанов го карат да се откаже от ценностите на атлантизма! 

А моята позната издевателства: 

- Представи си, че на 1 януари 1989, точно след последната новогодишна реч на Тодор Живков, да бяха накарали Цветанов да се откаже от принципите на социалистическия морал и доктрината за всестранно развита личност! 

Разбрах забележката и ми стана тежко, защото обичам Цветан Цветанов. Затова пробвах с друга теза. 

- Нали знаеш, че Путин не е путинист, както Жан Калвин не е калвинист. Индивидуалното развитие на човека не може да се приравни с общественото развитие и трябва да си даваме сметка, че понякога и най-прогресивните фигури привидно изостават от авангарда на прогреса. Като говорим за Калвин, този е пак от Реформацията, сигурно си чувала за Петте фундамента на калвинизма, известни като Доктрини на благодатта. Калвин лично не е написал кьорав фундамент, но петте точки са извлечени от съчиненията му и Фундаментите са съставени като част от теософския спор с друго реформаторско течение, което вървяло в Холандия - арминианизма. Така че за протестанти и реформатори е нормално да имат разногласия. В крайна сметка всички тия лютерани, калвинисти, арминианисти и прочее изяждат две гори католически бой, но не се отказват от протестантщината си и стават косвена причина да се промени значението на думата протест... 

- Не ми ораторствай като Цецерон! Аз просто не съм съгласна да ми прехвърлят собствеността на утробата без мое съгласие. Не съм квартална феминистка, не съм джендър активистка, не съм писала статии със съдържание: "Не щеме ний зюмбюли, но искаме права!"

- Това пък какво е? - учудих се. - Кой не иска зюмбюли и защо?

- В някакъв сайт за джендър икуолити се активирали, че не щат цветя за 8 март, ами равни права...

- Ето че и ти си една пълнокръвна фемина, която обаче не е феминистка! - намерих си аргументче, достойно за фундамент на някоя благодат. - А за шамарите какво мислиш? Прав ли е Св. Синод да иска свобода на възпитателните методи, включващи и телесните наказания, а после да си оттегли шамарите от доктрината на благодатта? 

- Какво да ти кажа - поколеба се моята позната. - Аз съм възпитавана без шамари и станах човек. Ти си възпитаван с шамари и също си станал човек. Може би и Синодът е на това мнение, обаче това неговото е загубена работа. Като оная жена от Шекспир, как се казваше...

- Непостоянство, твойто име е жена! - издекламирах.

- Анджък. Не като Мартин Лутер, де викаш, че стоял, не мърдал от тезисите си, пък всъщност тичал с Времето напред и бил твърд във вярата като Цветан Цветанов. 

Изчерпахме тая тема и тръгнахме да обсъждаме фундаментите на Каракачановата благодат. 

Каракачанов тръгнал да събира младежи за армията и ги агитира с концерти на Роси Кирилова. Не можахме да определим за коя година е това.