facebook
twitter

После

Реконтра

Два лева за партията

553
Партии! Яжте, пийте, избирателят плаща!

В сумрака пред вратата ми стоеше сянка. Пушеше цигара и пристъпваше от крак на крак. Спрях и и се огледах.

- Спокойно! – рече сянката. – Аз съм Партията. Време е да се срещнем очи в очи.

- Дай – викам – да говорим, когато е светло, сега нищо не се вижда.

- Ще свикнеш с тъмнината – каза Партията – аз как свикнах! Слушай –  всеки момент държавата ще спре да ни дава пари! И за мен животът ще стане много гърбав!

Викам й:

- Това нито ме грее, нито ме охлажда! Аз отдавна не получавам пари от държавата, време е и ти да хапнеш дървото!

Партията продължи:

- Голяма грешка! При нас веднага идват тъмните сили и започват да ни изкушават с много пари, средства и обещания.

- Добре – викам й – защо, когато държавата спря на мен да ми плаща, всички ме забравиха, никой с нищо не ме изкуши. Съседите, приятелите, за тебе изобщо да не говорим – задраскахте ме!

Партията не отстъпи.

- Винаги съм знаела, че си от онези достойни и светли хора, на които може да разчитам в трудни моменти. За това дойдох.

И вика:

- Като спрат да ни дават официално пари, те нарочно ни бутат в тъмния сектор, където никой не знае какво е и колко е.

- Огледай се – рекох на Партията, – ти и сега стоиш в тъмното и не щеш да говорим по светло.

Партията каза:

- Трябва да се пазя! Ще ми излезе име, че прося, и ще стане страшно!

- Гледай – казах аз, – имах тежък ден, скапан съм, а чуждите грижи отдавна не ме интересуват!

- Не си скапан от нищо, защото отдавна не работиш. И знаеш всички клюки, колкото и да се правиш на индиферентен към живия живот.

- Работа няма, защото твоите партийци всичко окупираха. А клюките ги знам, щото телевизията друго не дава. Прибирам се.

- Ще се прибереш, когато ми помогнеш – твърдо рече Партията.

Наистина трябваше да вляза и да стигна до леглото си.

- Казвай какво мога да направя!

- Да направиш дарение. Това ще помогне за партийния живот, ще даде глътка въздух на нашите агитатори, ще имаме сили да продължим напред!

Бръкнах в джоба си.

- Имам само два лева, и то на дребно! Два лева днеска пари ли са?

- Това ще са най-важните два лева за нас! И в историята на партията. Зад тези два лева се крият конгреси, идеология и нови успехи.

Възразих твърдо:

- Зад две скинати левчета нищо не се крие, знам го от опит!

- Оттук два лева – вика Партията – оттам два, ще напълним касата.

- Не мога да повярвам – признах си аз, – че дотам се докарахте, да вземете от човека последните му левчета!

- Обещавам – вика Партията, – че на всички обилно ще дадем, но когато победим окончателно.

- Ха-ха! Ти бъркаш за последните стотинки в джоба ми, ама го оставяш пълен с обещания! Аман!

Партията тежко въздъхна.

- Ей това най-много ме уморява, това неразбиране на проблема, на важността на момента. Тези твои два лева ще станат златни! Те ще са най-най-важните!

- Това – викам, – го чух, ама не го разбрах, не вдявам нищо!

- Просто е – казва Партията. – За да вземем пари от тъмната страна, първо трябва да ни даде светлата. И така всеки един обикновен човек е много важен за нас! Като видиш после отчетите ни – всичко ще ти се изясни.

- Искаш да кажеш, че аз съм ти алиби? Имаш официално два лева и два милиона неофициално, от другите!

- Знаех си – вика Партията, – че и хората от светлата страна на живота ще ни разберат и ще ни подадат ръка, а няма да ни натискат само онези от подземния свят. Давай парите!

Дадох ги.

- Ето – каза Партията, – ти току-що стана най-важният човек за нас! Твоето дарение ще ни върне към пълноценен политически живот! Винаги ще го помним!

Дали ще го помни – нито ме грее, нито ме охлажда. Но че аз няма да забравя това – повече от сигурно е!

Все още няма коментари

Още

Посрещане

14.10.2019

Чудомир

237
 Момите с иглата, учений - с ума
Момите с иглата, учений - с ума

14.10.2019

Иво Балев

196
Интриганти

14.10.2019

138

Влез или се регистрирай за да коментираш

×