След Втората световна война всички водещи футболни страни в Европа лежат в руини. Въпреки това любовта към играта се е запазила все толкова силна и това помага на играта много бързо да се съвземе след преживения ужас.

Англия

Първото следвоенно издание на най-стария футболен турнир в света - този за Купата на Англия, започва още през септември 1945 г. За първи път всички двубои от I до VI кръг се играят в по два мача. Причината е, че до възобновяването на първенството на Англия остава още цяла година и футболната асоциация дава по този начин възможност на клубовете да припечелват.

Това е особено важно за онези отбори, чиито стадиони са пострадали по време на бомбардировките. Например, до 1949 г. "Манчестър Юн" провежда всичките си домакински мачове на стадиона на градския съперник "Манчестър С" и дори му плаща наем и му превежда част от постъпленията от билети, тъй като "Олд Трафорд" е почти напълно разрушен.

Засегнати са общо около 20 стадиона и много мачове се играят на полуразрушени или строящи се арени. На 9 март 1946 г. "Болтън" посреща "Стоук Сити" на "Бърндън Парк" в реванш от VI кръг за Купата на Англия. Съоръжението е в плачевно състояние, а за капак на трибуните с капацитет за 70 000 души се събират над 85 000 запалянковци - "Уондърърс" са спечелили първата среща с 2:0 и феновете искат да видят как любимците им се класират за 1/2-финалите.

Скоро след началния сигнал заради огромното струпване част от тълпата е избутана буквално на игрището. Мачът е спрян и полицията изтиква публиката обратно, за да може играта да продължи. Минути по-късно обаче две от металните ограждения рухват и огромна маса от хора се свлича надолу, премазвайки фатално по пътя си стоящите на по-долните редове.

Двубоят отново е спрян, а съдията съобщава на капитаните за трагедията и футболистите се прибират в съблекалните. Полицията пренася телата на загиналите директно на терена, където те лежат покрити със собствените им палта. Ранените са откарани в болница, страничната линия е пооправена с боя, а кръвта е засипана с пясък и дървени стърготини, след което мачът е подновен.

Великият Стенли Матюс - бъдещият първи носител на "Златната топка", играещ за "Стоук Сити", по-късно разказва, че е доиграл срещата на ръба на истерията и след това не е спал три дни. Мачът завършва 0:0.

Първенството на Англия се възобновява на 31 август 1946 г. Рекорд по посещаемост в I кръг (61 000 зрители) поставя "Челси", който тъкмо е успял да възстанови "Стмафорд Бридж". В първия следвоенен сезон за титлата се борят "Ливърпул", "Манчестър Юн", "Уулвърхемптън" и "Стоук Сити". Първото място е решено в последния кръг, в който мърсисайдци побеждават "вълците" и стават шампиони за пети път в историята.

Германия

В същото време германският футбол, както и цялата страна в следвоенния период, започва от нулата. Германия е в ръцете на държавите победителки, преначертават се граници и се възстановява онова, което скоро се превръща в две различни страни - ФРГ и ГДР. Трудно е човек да си представи какъв хаос настъпва в Германия след падането на нацисткия режим. Милиони бежанци, цели изгубени области, разруха, глад и задълбочаваща се финансова криза.

Но дори в подобни условия германците не се отказват от футбола. Още през есента на 1945 г. започват да се формират оберлигите. Първоначално те са три - Южна, Югозападна и Берлинска. След 2 г. към тях се присъединяват Северна и Източна, а след още 2 г. е създадена и Оберлига на ГДР.

В следвоенните години в страната практически няма редовен транспорт, често и храната не достига. В тези условия дори най-именитите футболни клубове съществуват в извънредно сложна среда. Например, петкратният шампион "Нюрнберг" с великия нападател Макс Морлок в състава се съгласява да играе приятелски мачове с малки селски отбори, като в замяна получава свежи плодове и месо.

Веднъж, след мач с "Алтотинг" в автобуса на тима е натоварено заклано прасе, което пътува в краката на играчите през целия път. Друг път футболистите на баварския тим участват в регионален турнир с награден фонд от два тона въглища.

Освен за храната и транспорта огромен дефицит има и за футболната екипировка. Известни са случаи, когато отбори спукват единствената си топка по време на тренировка и след това дни наред провеждат само физически упражнения. Освен това стадионите са в окаяно състояние, на някои места трибуните са укрепени с надгробни плочи.

Въпреки всички проблеми, през сезон 1945/46 г. се провежда шампионатът на Южната оберлига. Съставът на отборите се мени почти всяка седмица, тъй като някои футболисти се завръщат от плен, други са изписани от болница, трети пък си възвръщат формата след дългата пауза. Регионален шампион става "Щутгарт".

През септември 1947 г. се завръща общонационалното първенство. В него участват отбори от 4 оберлиги (клубовете от Югозападната трябва да чакат още 1 г. заради проблеми с временната френска администрация). Победителите от всяка регионална лига се класират за финален турнир за титлата на Германия. В последния мач "Нюрнберг", на Макс Морлок, побеждава с 2:1 "Кайзерслаутерн", с легендарните братя Фриц и Отмар Валтер, и на 8 август 1948 г. става първият следвоенен шампион на Германия.

Италия и Испания

Футболът в Италия се възобновява също през сезон 1945/1946 г., но вместо обичайното общонационално първенство страната е разделена на два региона - северен и южен. Това се случва по обичайните за следвоенна Европа причини: страната е окупирана от американците, транспортът е изключително затруднен, необходимо е възстановяване на футболната инфраструктура, а и много от клубовете в довоенната Серия А са в бедствено положение.

Замисълът е във всяка от двете регионални лиги да играят по 14 отбора всеки срещу всеки, след което най-добрите 4 да излъчат шампиони с плейофи помежду си. Географското разделение обаче довежда до тежък дисбаланс и на север се събират "Торино", "Интер", "Ювентус", "Дженоа", "Милан" и "Болоня" (с общо 33 титли на Италия), а на юг остават "Рома", "Наполи", "Лацио", "Фиорентина", "Палермо" и "Ливорно" (с общо една титла).

В крайна сметка във финалния турнир на много по-вълнуващата Северна лига се събират двата торински и двата милански отбора. Шампион става "Торино", който във финала побеждава съгражданите си от "Юве". "Биковете" печелят и следващите 3 поредни издания на лигата, въпреки че през май 1949 г. 18 футболисти на тима загиват в самолетна катастрофа. В оставащите 4 мача от онзи сезон торинци са принудени да играят с младежкия си състав, а от уважение съперниците им правят същото.

В Испания футболът изобщо не спира по време на войната. През 1939 г., точно когато първенствата в цяла Европа са прекъснати, на Пиренеите се открива първият сезон в Примера дивисион след 3-годишна пауза заради Гражданската война.

В периода до 1945 г. по два пъти шампиони на страната стават "Атлетико" (М) и "Валенсия", а по веднъж - "Барселона" и "Атлетик" (Б). В първия следвоенен сезон пък своята първа и единствена и до ден днешен титла на Испания печели "Севиля".