facebook
twitter

Наблюдател

А защо не свалим ДДС генерално до 15%?

Ако ще се диференцира данъкът, нека да е само за цели категории стоки и сектори (храни, лекарства), а не само за специфични стоки от даден сектор (хляб, книги)
1069
Илияна Кирилова
Свалянето на ДДС върху всички стоки с 5% ще има много по-сериозен позитивен макроикономически ефект, отколкото свалянето на ДДС само за една категория или още по-зле, за една конкретна стока.

Последните седмици най-актуална политико-икономическа тема в страната са вече множеството предложения за сваляне на ДДС, които вече като че ли валят от абсолютно всички страни на политическия спектър в родния парламент. След първоначалното предложение, което дойде от ДПС, алтернативни идеи за сваляне на данък добавена стойност се появиха и в БСП, и в ГЕРБ.

Обаче тези иначе привлекателни (поне на пръв поглед) за данъкоплатеца предложения доведоха и до известен смут, като някои медии и експерти ги квалифицираха като популистки и подвеждащи. В тази статия ще разгледам точка по точка потенциалните плюсове и минуси както от въвеждането на диференциран ДДС върху определени конкретни стоки или цели сектори, така и от свалянето на ДДС изцяло. Ще започна, разбира се, с най-актуалния въпрос по темата:

Винаги ли по-ниският ДДС означава по-ниски цени?

Предложенията за въвеждането на диференцирани ставки по ДДС върху определени стоки (хляб, лекарства, книги и т.н.) се аргументират най-вече с това, че така ще се стигне до по-ниски цени. Но това дали свалянето на ДДС в даден сектор ще доведе до спад в цените зависи от спецификите на сектора. Ако в сектора има високо ниво на конкуренция, не е силно регулиран от държавата и съответно е по-гъвкав спрямо желанията на потребителите (като хранителния), то да, най-вероятно свалянето на ДДС в него ще резултира в по-ниски цени, отколкото бихме имали иначе. Ако обаче става въпрос за сектор, в който нивото на конкуренция е сравнително ниско, има силно ниво на държавна регулация и съответно бизнесите в него не са особено гъвкави, то тогава свалянето на ДДС може да има почти никакъв ефект върху цените за потребителя.

Фразата „по-ниски, отколкото бихме имали иначе“ е ключова, когато говорим за ефекта от сваляне на ДДС в гъвкави сектори. Свалянето на ДДС само по себе си няма във всяка една ситуация да доведе до видим спад в цените (т.е. ценова дефлация), защото, както би трябвало да е ясно, този данък не е единственият фактор, който влияе на ценообразуването. Всъщност аз не бих определил ДДС дори като основен фактор. Най-основният фактор винаги е търсенето за въпросните стоки, което съществува на пазара, и след него идва чисто материалната възможност на производителите и търговците да предоставят въпросните стоки на печалба. На трето място пък сериозна роля играе и нивото на парична инфлация (т.е. обезценяване на покупателната способност на парите), което зависи от монетарната политика.

Рисковете от измами и потенциални пазарни изкривявания

Друг момент, за който трябва да се внимава, когато обсъждаме въвеждането на диференцирани ставки по ДДС,  е рискът от данъчни измами и причиняването на пазарни изкривявания. Тук най-опасни са особено специфичните предложения за намаляване на ДДС на само определени стоки от даден сектор (например хляба) вместо на всички (т.е. за всички хранителни стоки). Можете да си представите колко лесно би било, ако се въведе 5% ДДС само върху хляба, търговците на всякакви приблизителни стоки, които се правят от тесто (вкл. най-различни видове сладкиши), да започнат да отчитат продажби на хляб, за да плащат по-нисък ДДС.

Рискът от измами винаги ще се увеличи при диференциране на ДДС, но може поне да се минимизира. Закономерността е доста проста – колкото по-специфична е диференциацията на ДДС, толкова повече и по-лесни възможности за данъчни измами има. Ако ще се диференцира ДДС, нека да се диференцира само и единствено за ЦЕЛИ категории стоки и сектори (храни, лекарства), а не само за специфични стоки от даден сектор (хляб, книги).

При въвеждането на диференциран ДДС винаги трябва да се взема предвид риска от данъчни измами, защото негативите от такива измами могат да са много сериозни. И тук не говоря за чисто фискални негативи. Всъщност това въобще не го намирам за толкова сериозен проблем. По-сериозният проблем е, че не всички играчи на пазара ще могат да се възползват от осъществяването на данъчни измами. При възможност за спестяване на данък чрез измама всички играчи на пазара имат паричен стимул да го правят, но не всички могат. Това, което на практика би се случило, е, че една част ще го правят безнаказано (тези, които въртят рушвети и имат политически връзки), а друга част пак ще се опитат да го правят, но няма да могат, защото нямат политическите връзки на своите конкуренти.

Всичко това означава увеличаване на корупционния риск, регулаторен произвол и в крайна сметка изкривяване на пазарните условия в полза на тези бизнеси, които имат връзките и средствата да подкупят властта. На колкото по-конкретно ниво се осъществява диференцирането на ДДС, толкова по-изострени са този тип рискове. Това е най-важното, което трябва да се запомни при обсъждането на подобни предложения. Затова, за да се минимизират подобни рискове, ако ще се диференцира ДДС, нека се прави само върху цели категории стоки/сектори. Така причинените пазарни изкривявания няма да са толкова съществени.

Не е ли по-добре да свалим ДДС изцяло?

Разбира се, в този ред на мисли следва да обсъдим защо просто не свалим ДДС изцяло върху всички стоки? Това със сигурност е най-елегантният избор, който не би довел до каквито и да било пазарни изкривявания и би имал най-съществен ефект за абсолютно всички потребители. Нека не забравяме, че освен че на практика привилегирова едни търговци над други, диференцирането на ДДС привилегирова и едни потребители над други. Например свалянето на ДДС само на хранителните стоки привилегирова тези, които харчат най-значителна част от своя доход за храни, спрямо тези, които харчат сравнително по-малко за същото.

В България имаме възможност да свалим ДДС за всички стоки до 15% – толкова е минимумът в ЕС. Защо не се възползваме от него? Свалянето на ДДС върху всички стоки с 5% със сигурност би имало много по-сериозен макроикономически ефект, отколкото само конкретното диференцирано намаляване на ставката с 10-15%, но само върху някои стоки. Цялостното ниво на спестявания, които биха били реализирани от търговци, производители и потребители, би било по-високо. Не излизайте с аргумента, че от подобна мащабна реформа няма нужда, понеже данъците ни били ниски така или иначе. Както и преди сме обяснявали, това просто не е вярно.

Ами хазната?

Разбира се, ако свалим ДДС върху всички стоки, това ще доведе и до по-сериозен спад в приходите на хазната. Но загубата на данъчни приходи никога не би трябвало да се използва като аргумент против свалянето на един или друг данък.  Изключително сбъркана е логиката, при която свалянето на данъците задължително трябва да се обмисля не просто като полза за данъкоплатците, но и като полза за хазната. Та нали интересите им са коренно противоположни в случая! Все пак хазната се пълни с парите, които се изземват от данъкоплатците. Няма как хем вълкът да е сит, хем агнето да е цяло. В момента, впрочем, е последният шанс в рамките на настоящия бизнес цикъл да предприемем подобна сериозна данъчна реформа – когато данъчните приходи все още са високи поради икономическия бум, от който сега излизаме. При редовни фискални излишъци съкращаването на ДДС въобще няма да има толкова осезаем ефект върху баланса на хазната.

Но най-важното в крайна сметка е, че съкращаването на ДДС е от полза за всички останали – търговци, производители, работници и разбира се, потребители. Точка. Включвам всички тези групи, защото, въпреки че традиционната теория за ДДС гласи, че тежестта на данъка се поема изцяло от потребителите, в действителност това въобще невинаги е така. В действителност въобще не е толкова лесно да се приложи данък върху потреблението, чиято тежест да се понася от крайния потребител във всяка една ситуация. Но това е тема за друга статия.

Уви, за най-доброто предложение има най-слабо лоби

За целите на настоящия публичен дебат трябва да е пределно ясно, че дори без да се правят изчисления по въпроса, свалянето на ДДС върху всички стоки с 5% ще има много по-сериозен позитивен макроикономически ефект, отколкото свалянето на ДДС само за една категория или още по-зле, за една конкретна стока, било до два или три пъти по-съществено. По-нисък цялостно ДДС би било и далеч по-привлекателно за чуждестранни инвеститори, което би могло да стимулира създаването на повече работни места в страната и да доведе до по-бърз ръст на доходите в дългосрочен план.

Проблемът е, че докато за привилегироването на определен тип търговци и производители чрез диференцирани ставки има сериозни лобита (от съответните бизнеси), такова лоби не съществува за свалянето на ДДС изцяло. Защо? Ами защото всеки един сектор си гледа само в своята паница (както е и логично). За какво им е на хлебопроизводителите да лобират за данъчна реформа, която ще помогне и на фармацевтичните компании и аптеките? Уви, драги данъкоплатци, няма как да очакваме от различните браншови организации и лобистки групи по сектори да лобират за намаляване на ДДС изцяло, дори от това да има най-голяма полза. Това лоби може да дойде само и единствено от нас, обикновените данъкоплатци, и икономисти, които имат претенцията за трезва преценка по отношение на ефектите от данъчната политика на държавата.

 

2

Влез или се регистрирай за да коментираш

Още

Пеевски: Разговорите с ГЕРБ за субсидиите приключиха

27.06.2019

900 7
Борисов отстъпи пред патриотите за партийните субсидии

26.06.2019

Людмил Илиев

1368 1
Управляващите си дадоха срок до края на юли за субсидиите

25.06.2019

1251 25

Коментари

human_capital

Лобирането на автора е чрез намаляване на ДДС да се изземе властта от корумпираната държавна власт и да се даде такава на още по-феодализирания бизнес.

Полезен ход данъкоплатците нямаме, освен форнирането на гражданско-корективно общество. Ама това няма да стане в близките 100 години....

Бончо Генчев
снимка на Бончо Генчев

За сведение на автора: При по високо ДДС се източва повече ДДС, при по-ниско ДДС се източва по-малко ДДС.

Кой източва ДДС?

Големите играчи, които са сие с правителство, депутати, министри, Доган, Пеевски и тн.

Извод: Тия, които имат интерес от точене на фиктивно ДДС няма да допуснат ставката да падне, за да не им намалее печалбата.

Затова и държат за топките всички депутати в парламента.

Влез или се регистрирай за да коментираш

×