Ако се наложи, пред какви съдии бихте искали да се изправите? Такива, които решават, осланяйки се на закона, с ясното съзнание, че от това могат да настъпят вреди за самите тях? Или такива, които биха се подчинили на уличните настроения, на диктата на политиците или крясъците на кафявите медии? Риторични въпроси. Миналата седмица трима апелативни съдии решиха, че убиецът Джок Полфрийман заслужава да бъде пуснат от затвора, преди да е излежал 20-годишната си присъда. Това решение предизвика истинска буря, в която не просто политиката надделя над правото, ами юридическите аргументи потънаха сред крясъци и популизъм. Никой от гръмогласните оратори, претендиращи, че представляват общественото мнение, не си направи труда да прочете мотивите на съда или пък да вникне, че по закон производството по условно предсрочно освобождаване не е преразглеждане на присъдата, нито оправдаване на вече осъден престъпник. Но пък всички се впуснаха да се упражняват върху съдебния състав в опит да натрупат политически дивиденти. 

Най-големият проблем в тази ситуация е, че пред съдиите светва лампа - трябва да решават, както очакват обществото и партийните лидери. Без значение какъв е законът и какви са фактите по делото. Иначе ще бъдат атакувани по всички фронтове - от политиците, от Висшия съдебен съвет, който би трябвало да пази независимостта им, от калните медии.

Изобщо защо ни е съд?

Защо не оставим главният прокурор или премиерът да решават

кой да бъде оправдан и кой да лежи в затвора до живот? И без това живеем в прокурорско-авторитарна държава, маскирана като демократична. Или обвинените да търкат билетчета, за да разберат присъдата си. Или процесите да са в риалити формат и да пускаме есемеси кой каква присъда да получи. Прокуратурата вече има трайна практика с огласяване на доказателства и арести на живо, няма пречка това да не се прилага и за съдебната зала.

Истерията вероятно нямаше да е толкова пълна, ако в съдебния състав не бяха Калин Калпакчиев и Весислава Иванова. И двамата са от активните членове на Съюза на съдиите в България, Калпакчиев в момента му е председател. Той беше и член на предишния Висш съдебен съвет, един от малкото, които си позволяваха да влизат в словесни битки с главния прокурор Сотир Цацаров, в прав текст да му напомнят за авторитарните му методи, да говорят за пороците в системата и да се опитват да рушат статуквото. Заедно с тях в състава, пуснал Полфрийман, е и Виолета Магдалинчева. Нея угаждащите на властта медии се опитаха да пощадят, като си измислиха, че е гласувала против вероятно защото е дъщеря на Боян Магдалинчев - рупора на статуквото в настоящия Висш съдебен съвет. 

Точно Висшият съдебен съвет всъщност се нареди в челото на класацията за неадекватни реакции. В разрез с всякакви демократични принципи съдийската колегия на съвета излезе със спешна декларация, че са съпричастни към болката и страданията на близките на убития Андрей Монов и споделят "тяхното усещане за нарушен баланс между правото и справедливостта". Със съжаление от съвета отбелязват, че не могат да се намесват в правораздаването. Но използват твърденията на ВМРО срещу съда, за да поискат съставът да бъде проверен от Инспектората към ВСС.

"Най-лесно е да кажа, че решенията на съда не се коментират. В конкретния случай обаче ще кажа, че всеки трябва да носи отговорност за това, което прави. Ако кажа още нещо, то ще е

крещящо неуважение към конкретния съдебен състав",

включи се и главният прокурор Сотир Цацаров. Той светкавично поиска и възобновяване на делото по предсрочното освобождаване на Полфрийман. Вероятно най-скоростната му реакция по такъв казус за целия му 7-годишен мандат. Може би дори единствената. Цацаров обаче изпитва лична неприязън срещу Калпакчиев и сега съзира сгоден момент да го атакува.

"Аз съм премиер и не мога да коментирам решение на български съд. Всички знаем отговорът какъв е, но аз не мога да си позволя да го кажа", изказа се и премиерът Бойко Борисов. Красимир Ципов, уж юридическо острие в ГЕРБ, поиска да бъдат обявени мотивите за пускането на убиеца, макар че те вече бяха публично огласени на сайта на Софийския апелативен съд. Лидерът на БСП Корнелия Нинова се произнесе, че това е подигравка с жертвите, с техните семейства, с мъката на тези хора, с чувството за справедливост и за възмездие на престъпници, убийци, изнасилвачи. "В случая става въпрос за убийство. Това още по-остро поставя въпроса за бързо и незабавно приемане на нашето предложение да не се прилага съкратено производство, споразумение и намаляване на присъдата", каза юристката. Но не уточни какво е общото между предсрочното освобождаване и съкратения процес. Сигурно защото общо няма. Полфрийман не е осъден по съкратената процедура. И да беше, това не би имало никакво отношение към освобождаването му. 

"Атака" и ВМРО използваха инерцията, за да искат съдийски оставки, наказания и да организират протести. Всъщност тази тяхна реакция е предвидима, все пак ВМРО пледират за връщане на смъртното наказание. ДПС се втурнаха да поправят Наказателния кодекс. Но никой от тези разбирачи например не се сети как в предпоследния работен ден на миналия парламент беше приета поправка в Наказателния кодекс, която

махна ограничението за предсрочно пускане на рецидивисти

Допреди поправката, която е в сила от февруари 2017 г., осъдените за престъпление, което е опасен рецидив, трябваше освен да са излежали поне 2/3 от наказанието, да имат още не повече от 3 години зад решетките. Остатъкът вече няма значение. Явно условията за предсрочно освобождение не са били в приоритетите на политиците досега. Едва ли някой си е правил труда да анализира съдебната практика по тези производства. Годишно от затвора в България предсрочно излизат около 1000 души. Няма данни колко от тях извършват престъпление отново след това, за да се мисли за промени в законодателството. Политиците не са по анализите. Те са по крещенето, което предполагат, че ще се хареса на аудиторията. Особено в предизборно време. От Висшия съдебен съвет и от прокуратурата явно също не са по анализите. Те също залитат по евтиния пиар. А ако изскочи възможност и за саморазправа с някой неудобен съдия, какво по-хубаво.

Случаят "Полфрийман"

се използва перфектно с дългосрочна цел

- сломяване на последните огнища на независимо мислене в българския съд. Затова и определението на съда със задоволство бе яхнато от цялата политическа класа, която, вместо да понесе пълната отговорност за състоянието на съдебната власт, сега морализаторства на гърба на съдиите. Това е и пореден акт на отмъщение към Съюза на съдиите заради техните позиции и няма нищо общо с принципите. Няколко месеца по-рано самият главен прокурор поиска пускането от затвора на петимата, осъдени за убийството на Чората, но тогава на никого в парламента това не направи впечатление. Затова внимавайте какъв съд си пожелавате. Утре вие може да сте му "клиенти".