Медия без
политическа реклама

Тръмп от Острова

Борис Джонсън ще свърши работата. Той ще изкара Великобритания от ЕС на всяка цена

20 Юли 2019ПЕТЬО ЦЕКОВ
БГНЕС/ЕПА

Във вторник, 23 юли, Великобритания ще има нов премиер и той ще изведе страната от Европейския съюз до 31 октомври. Защо това е толкова сигурно? Защото бъдещият стопанин на “Даунинг стрийт 10 ще се казва Борис Джонсън. Защото 160 000 тори едва ли биха избрали новопокръстения брекзитер Джереми Хънт и защото БоДжо е готов за измъкне Острова от ЕС на всяка цена.

В началото на юли опозиционният лидер Джереми Корбин - марксист със съмнителни възгледи за антисемитизма - заяви, че "Лейбъристката партия ще проведе кампания за оставането в Европейския съюз срещу опцията за Брекзит без споразумение или каквото и да е споразумение, която предполага по-слаба защита на икономиката и работните места". В тази връзка би трябвало да се добави - да, ако се стигне до втори референдум, Борис Джонсън ще спечели и него.

 

Казват, че Борис Джонсън е английският вариант на Доналд Тръмп -

 

арогантен тип с расистки и хомофобски речник, който може да излъже с лекота за всичко - от семейството до обществото. Целият анализ на либералните медии би започнал и свършил с - БоДжо е клоун в страна, която вече няколко години прави антиполитика. Сравнението между двамата обаче едва ли е редно да започва от нещо друго, а не от основната прилика. А тя е - те са харизматични, те са избираеми. Тръмп прави лапсус след лапсус, но уверено върви към втори мандат. Джонсън изкара два мандата като кмет и не стана премиер през 2016-а само защото тогава не поиска това място.

Те имат подкрепа, независимо колко абсурдни са действията им. Тръмп казва: "Аз мога да застана насред Пето авеню и да стрелям в когото и да е. И няма да загубя избиратели". И е прав. Джонсън казва: „Ако гласувате за нас, гърдите на жена ви ще пораснат и ще се увеличат шансовете ви да притежавате BMW M3“. И те гласуват за него. Джонсън може да обижда всеки ден по някоя държава, но рейтингът му продължава да е стабилен. 

Та, ако гледате повърхността - така е, двамата си приличат по разветия перчем, по корпулентното тяло и по острия безкомпромисен език, който определено се харесва на широките маси. Двамата са популярни и са популисти. Джонсън не цепи басма никому - точно както Тръмп. Държавите и личностите, които Борис Джонсън обиди тежко в години, в които беше кмет на Лондон, пък и след това, са толкова много, че самият Джонсън в прилив на самокритичност веднъж заяви, че

 

ще предприеме “глобален тур за извинение”

 

Той обиди люто Хилари Клинтън: „Тя има боядисана руса коса, нацупени устни и ококорени стоманеносини очи като садистична сестра в лудница“, но после й се извини лично. Обиди "полукениеца Барак Обама", щото имал "вродена омраза към Британската империя“, после съжаляваше за думите си. Сравни забулените мюсюлманки с ”пощенски кутии“ и с "маскирани обирджии на банки", после каза, че защитава правото им да носят фередже. Напомни на хората от Папуа-Нова Гвинея, че са "човекоядци", каза на африканците, че имат проблем и той "не е, че сме ги владели, а че не ги владеем още“. После пак съжаляваше и пак реши, че ще прави световна обиколка за извинения. После пък нарече Ердоган a terrific wankerer и напомни, че в Африка е пълно с негърчета. Така че - колкото и странно да звучи - Борис Джонсън е бързоговорещият, но съжаляващ Тръмп. Самият Тръмп никога не би признал грешка.

Това е второстепенен, но важен детайл. Уменията на Борис да лавира рязко го отличават от Тръмп. Това е така поради една проста, видима отвсякъде причина -

 

за разлика от Тръмп, Борис Джонсън е политик 

 

При това от подготвените, школуваните политици.

Борис, който всъщност се казва Алекзандър Борис, е онези аристократични синчета, които дълго време се подготвят в елитни училища, за да бъдат елитът на Острова. Той учи малко в мултикулти Брюксел, но после в колеж в Итън, след това в Оксфорд, като по пътя компания му правят Дейвид Камерън, братът на Даяна - Чарлз Спенсър, бъдещи министри и т.н. И по време на този път и в тази компания звездата е Борис. Той има журналистическа кариера - 13 години работи в Daily Telegraph, BBC, Spectator, но семейната традиция и образованието му говорят само за едно предопределение - политическа кариера. Затова става депутат - като баща си, министър - като прадядо си.

Вижте сега пак

 

Тръмп - той е Борис Джонсън, но без образование


Затова Джонсън е добър оратор, който ползва латински, затова не може да бъде хванат в гаф, причинен от некомпетентност. За разлика от Тръмп.

Втората огромна разлика е, че Тръмп никога не може да мине за човек от народа, колкото и да казва, че е такъв. С цялата си естествена небрежност, БоДжо минава за такъв. Без да търси каквото и да е ПР решение, с намачканите си дрехи, развят перчем, летящ из лондонските улици с велосипед - Джонсън се вписва във всяка градска среда - той се чувства добре и на улицата, и в парламента. И с това печели англичаните. В хода на кампанията за лидерския пост в партията той яде сладолед, правеше наденички в колбасарски цех, пи бира в пъб, наблюдава строителни работи, стрига овце, позволи на полицайка да го метне на пода демонстративно... и това му донесе съкрушителни победи в първите турове при гласуването в партията. Джонсън прави всичко с подчертана небрежност, очевадно копирайки своя кумир - Уинстън Чърчил. 
 

Общото между Тръмп и Джонсън е твърдият анти-ЕС курс

 

Джонсън смята, че либерална Европа е показала антидемократични тенденции, които са станали фактор „на нестабилността и отчуждението“. Твърди, че Германия е станала по-силна и чрез еврото контролира италианската икономика и разрушава Гърция. Стига по-далече. Говори за масивен вакуум на демокрация в ЕС. Твърди, че няма и не може да има фундаментална преданост към идеята за Европа. Преминава и тази граница - казва в прав текст: "Наполеон, Хитлер, различни хора опитаха да направят подобно нещо на онова, което се опитва да създаде ЕС, и нещата свършиха трагично".

След подобно крайно анти-ЕС говорене всеки привърженик на статуквото би заподозрял дългата ръка на Путин. При БоДжо това няма как да мине. Миналата седмица той така се ядоса на Путин, че написа в The Telegraph, че не чака акъл от страна, в която според статистиката (Росстат) 12% от населението все още трябва да разчита на тоалетна на открито и където реалните доходи са спаднали през всяка от последните пет години”, а "една трета от страната не може да си позволи да купува повече от два чифта обувки годишно".

И пак нещо общо с Тръмп - Джонсън е синоним на скандала. Неговата популярност обаче е щит, който го предпазва в подобни ситуации. Когато миналия месец една бдителна съседка, живееща на горния етаж, извика полиция, защото Борис Джонсън крещял "не пипай моя fucking лаптоп" на приятелката си - 31-годишната бивша PR-ка на торите Кари Саймъндс, екипът на Джонсън само пусна една идилична снимка на двамата и цялата агресия се пренасочи към съседката - о, тя е будистка феминистка, която иска да навреди на прекрасната двойка. 

Колективистите не могат да видят ролята на личността. Интернационалистите не отдават значение на националния стремеж. Глобализаторите подценяват ропота на масите. Някъде в тази картина се губи спокойното обяснение - защо очевидно скандални хора като Борис Джонсън и Тръмп се ползват с подкрепата на обществото.

 

Още по-лошо е - тук изчезва и демокрацията.

 

Вече няма значение мнението на мнозинството, вече има значение дали тази или онази теза отговаря на стандарта. 

Борис Джонсън ще изпълни обещанието си да извади Великобритания от ЕС със или без сделка. Той вече започна подготовка за това, като се обгради с хора, които са твърдо за излизане на всяка цена - така БоДжо няма да повтори грешката на Тереза Мей и да състави самоблокиращо се правителство, в което всеки министър държи на уникалното си мнение и е готов да подаде оставка. Политическата част от кампанията на БоДжо бе дадена на Ян Дънкан Смит - самият той бивш лидер на торите, основна фигура във фракцията на евроскептиците. В тази връзка, не само че Джонсън ще върви смело към 31 октомври, но със сигурност ще го направи с безкомпромисна риторика. В този поход ще му помага австралийският политтехнолог Линтън Кросби - той бе в щаба на Камерън през 2012-а, той бе архитект на победата на консерваторите през 2015-а, а наскоро помогна и на австралийската либерална партия да спечели парламентарните избори. Кросби е известен със своята любов към простите, запомнящи се и често използвани фрази. 

Обграден от този състав, Джонсън ще направи компактно и единно правителство, което ще се движи решително към Брекзит. Разбира се, може да направи и грешки. Той вече направи такава след референдума за Брекзит, когато властта се търкаляше и той не пожела да я вземе. Всички казваха, че това е умен ход - нека друг да извади горещия картоф по излизането, а Борис ще дойде после, наготово. Може би бе умен ход - за Джонсън. Но не и за Обединеното кралство, което загуби три години с Тереза Мей.