facebook
twitter

Наблюдател

Страхува ли се властта от гражданите?

След 10-годишна сага Съветът за развитие на гражданското общество най-сетне е избран, но КПКОНПИ блокира старта му
3 428
 Илияна Кирилова
След като оглави КПКОНПИ Сотир Цацаров се зае със Съвета за развитие на гражданското общество - консултативен орган, който още не действа.

Вижда ли властта проблем в Съвета за развитие на гражданското общество към правителството? Страхуват ли се управляващите от коректива на неправителствения сектор? Няма как да не се запитаме това, след като антикорупционната комисия КПКОНПИ изневиделица се задейства срещу правилника на дейността на Съвета. Опитът сочи, че активизирането на КПКОНПИ може да е само знак, че въпросният съвет е припознат като проблем от управляващите, макар и създаден с тяхната благословия.

Пред "Сега" представители на организации споделиха, че се притесняват дали участието им в Съвета няма да блокира дейността им, ако заради техни критични позиции срещу тях се задейства държавната машина. Това се случва с всеки, който е по-активен и се противопоставя на популистката вълна, обясняват те.

Активизирането на КПКОНПИ потвърждава страховете им.

Действията на ръководената от бившия главен прокурор Сотир Цацаров КПКОНПИ са подозрителни по няколко причини.

Първо, правилникът, който се атакува сега, е бил обсъждан през 2018 г. и 2019 г. Второ, КПКОНПИ го избра, за да упражни за първи път правомощията си да анализира нормативен документ след приемането му. Трето, комисията се позовава на неназовани тревожни публикации – вероятно се имат предвид текстове в проправителствените издания, които като под индиго скочиха срещу състава на Съвета, избран с онлайн гласуване. Затова и изглежда, че комисията институционализира позицията на пропагандната машина. Четвърто, комисията казва, че Съветът ще харчи непрозрачно 98 млн. лв. бюджетни пари за 2020 г. От тези пари обаче 97 млн. лв. ще разпределят министерствата, а Съветът ще даде предложение на правителството едва за 1 млн. лв. Тоест отговорността как ще бъдат разпределени и изхарчени тези средства и колко на светло ще стане това, далеч не е основно на неправителствения сектор. Пето, опитът сочи, че КПКОНПИ винаги действа конюнктурно.

В концепцията, с която Цацаров бе избран за главен прокурор, той обещаваше Обществен съвет в прокуратурата, върху който не може да влияе, и в който да влязат представители на съсловните организации и независими експерти. "Това е корективът на реформата", обясняваше той. Нищо от това не се случи. В края на 2019 г. Цацаров обещаваше обществен съвет и като коректив в КПКОНПИ...

 

Законът за юридическите лица с нестопанска цел казва,

 

че държавата провежда политика за подкрепа на развитието на гражданските организации и създава условия за насърчаване и финансова подкрепа на граждански инициативи. Държавната политика в областта на гражданските организации се осъществява от Министерския съвет. Той приема и актуализира периодично Стратегия за подкрепа на развитието на гражданските организации.

По силата на закона се създава и Съвет за развитие на гражданското общество към правителството. Целта му е да разработва и провежда политики за подкрепа на развитието на гражданското общество. В съвета участват представители на 14 организации. Председател е вицепремиерът, отговорен за изпълнение на Стратегията, в случая - Томислав Дончев. 

Съветът, казва законът, дава становища по всички проекти на нормативни актове, които се отнасят до дейността на гражданските организации; предлага на правителството план за действие, включително финансов, за изпълнение на Стратегията за всяка година и прави преглед и оценка на изпълнението ѝ; събира информация за финансирането на гражданските организации с публични средства с цел определяне на ефективността на отпусканите средства; всяка година прави преглед на потребностите и проблемите на гражданските организации.

Съветът приема критерии, условия, правила и процедура за оценка на проектите и предложението за разпределението на средствата, отпускани от бюджета. Последната дума има Министерският съвет. Членовете на съвета не получават възнаграждение за участието си, като те и организациите, които представляват, и свързаните с тях лица, не могат да участват с проекти за финансиране. 

"Сега" попита вицепремиера Дончев кога се очаква да стартират заседанията на съвета и дали се предвиждат промени в правилника му след анализа на КПКОНПИ.

"Процедурата по конституирането на Съвета не е завършена. Предстои финалният етап – приемане на решение на Министерския съвет с персоналния състав на Съвета, т.е. физическите лица, излъчени от класираните организации като техни представители", отговориха от кабинета на вицепремиера. Колкото до становището на КПКОНПИ, Министерският съвет в момента подготвял отговора си. 

Съветът бе точка в дневния ред на ресорната парламентарна комисия на 18 юни. Участници споделиха пред "Сега", че изобщо не е станало ясно кога ще заработи Съветът. Защото трябва да бъдат отчетени забележките на КПКОНПИ, а за това може да се наложи дори законова промяна.

 

Структурирането на Съвета е 10-годишна сага. 

 

Идеята за него е още от 2010 г. Едва през 2016 г. е внесен проект за промени в Закона за юридическите лица с нестопанска цел, с които се регламентира работата му. Те влизат в сила в началото на 2018 г. Законът регламентира, че до три месеца от влизането в сила Министерският съвет приема правилник, а съветът - правилата си за работа. Сроковете, разбира се, не са спазени.

В края на 2017 г. в МС е свикана среща с неправителствения сектор и организациите са поканени да участват в работна група, която да подготви правилника за дейността на Съвета. 22 организации изявяват желание и всички влизат в работната група.

И тогава се вижда за първи път, че има "опозиционни" НПО. Част от тях изобщо не вярват, че могат да се постигнат някакви резултати. Други организации смятат, че от Съвета няма нужда, тъй като гражданското общество е независимо и ако неправителственият сектор получава пари от държавата, това ще го направи зависим. Има и мнения, че организациите не трябва да вземат пари и от чужбина, защото така стават агенти на чужди интереси.

Правилникът е приет едва през есента на 2019 г., насред кампанията срещу Истанбулската конвенция, обвинения към организациите в проправителствените медии, че са грантаджии. По това време започват и акциите срещу Закона за социалните услуги и срещу Стратегията за детето.

Процедурата по избора кои организации да влязат в Съвета, започва едва през февруари 2020 г. Вотът е електронен и право да гласуват имат всички, които са се регистрирали. Така в крайна сметка след проведения избор в Съвета влизат Български център за нестопанско право, Български дарителски форум, Работилница за граждански инициативи, "Светът на Мария", Български фонд за жените, АЕЖ, Фондация "Заедно в час", Сдружение "Български червен кръст", Български хелзинкски комитет, "За нашите деца", Асоциация на парковете в България, Българска асоциация за алтернативен туризъм, Асоциация "Родители" и "Карин дом". 

Участници в процедурата смятат, че тя е протекла демократично. Като проблем се отчита изискването за поне 5 години опит на организациите, за да могат да участват в избора. Според тях кампанията за избора е можело да бъде по-добре популяризирана, вместо да се чака предимно на прессъобщенията, пускани от МС. Би било добре да е помислено и за независими наблюдатели на процеса, които в моменти като сегашния, когато има атака срещу него, да свидетелстват пред обществото как е протекла процедурата.

След като се оказва, че много от

 

организациите в съвета са критични към властта,

 

КПКОНПИ се включва в кампанията срещу тях, наред с проправителствените медии. Според комисията част от нормите в правилника не съответстват с принципите на публичност и прозрачност и недопускане на конфликт на интереси при разпределяне на средства. Комисията смята, че правилата за избор на Съвета не дават гаранция за равнопоставеност и представителност.

Втората забележка е към популяризирането на кампанията. КПКОНПИ отбелязва, че за участие в избора са се регистрирали 379 от приблизително 49 000 неправителствени организации. Комисията обаче пропуска колко от тези 49 хил. реално имат дейност и каква част имат право да се регистрират като избиратели в процедурата.

Третата слабост според КПКОНПИ е, че правилникът не неутрализира всички възможни съмнения за зависимости и конфликт на интереси при самите НПО, членове на Съвета. Комисията предлага правителството да промени правилата.

 

В българския контекст хората забелязват

основно разпределянето на финансите.

 

А това не е нито водещият, нито най-големият въпрос", каза пред "Сега" Миряна Маламин-Сирийски, която е програмен директор на Фондация "Светът на Мария". Организацията е една от водещите, които работят за подобряване на живота на хората с увреждания. Тя е и част от Съвета.

От "Светът на Мария" са убедени в значението на това гражданските организации активно да участват в създаването и прилагането на политики, особено в сферата, в която работят те - хората с увреждания. "По много от въпросите има нужда от политическа воля. А сега обикновено достигаме до ниво заместник-министър или директор на дирекция", споделя Маламин-Сирийски. Като положителен пример за дейността на организацията тя даде работата й със Столичната община и споразумението за подобряване на социалните услуги.

 

Други битки обаче са трудни.

 

"Разговорът за участието на гражданите в процесите на взимане на решения сякаш изгуби съдържание в последните години. Не защото няма уточнени правила, по които е регламентирано как се случва то в България, а защото в общия случай това участие е про форма и симулация на реален диалог. ", каза пред "Сега" Красимира Величкова. Тя е директор на Български дарителски форум, една от организациите, които ще имат представител в Съвета.

Тя подчертава, че не е вярно, че Съветът има участие в разпределянето на близо 98 млн. лв. от бюджета. Тази сума се отпуска на отделни министерства, като всяко от тях финансира набор от неправителствени организации. "Липсата на критерии и прозрачност в този процес многократно е била обект на критика от наша страна -  настоявали сме за разпределение на държавните субсидии на конкурсен принцип въз основа на прозрачни и ясни правила",  каза още Величкова.

И обясни, че Съветът има задачата да разработи проект за правила за разпределение на 1 милион лева, предвидени в  бюджета за 2020 г. за  отпускане от МС. Като решението ще е изцяло в прерогативите на правителството.

Величкова е изненадана, че КПКОНПИ избра да упражни за първи път свое правомощие по въпрос, който не е свързан с орган с властнически, бюджетни или други правомощия, не разполага с властови ресурс и чиито членове не попадат нито пряко, нито косвено в обхвата на антикорупционния закон.

"Надяваме се, че тази първа препоръка на КПКОНПИ към нормативен акт ще бъде последвана и от други такива, по проекти на актове с реално отражение върху изразходването на публични средства, въз основа на експертен и точен анализ, добро познаване на материята и спрямо лица с конкретни властнически правомощия, както е предвидено в антикорупционния закон", заключи директорът на БДФ.

"Ние се надяваме, че подобен Съвет може да бъде инструмент за диалог и повече работа в полза не на тези 14 организации вътре, а в полза на гражданските инициативи в България. Притеснението ни е, че в България хората не вярват, че ако са активни, могат нещо да променят. Според нас ниската избирателна активност и по време на изборите за Съвета сред гражданските организации също се обяснява с това, че повечето не вярват, че може нещо да се промени", смята Надя Шабани, директор на Българския център за нестопанско право.

"Сега" потърси и от Сдружение "Общност мостове", което не е в Съвета, но е активна част от Националната гражданска инициатива "Системата ни убива всички".  "В следствие на атаките към гражданските организации, разпространението на пропаганда и фалшиви новини, страда тяхната работа, а гражданите остават все по-встрани от решенията, които ги засягат. Така отслабва и гражданският контрол върху процесите в държавата", каза Валентина Ташкова от сдружението.

Ташкова разказва , че техните протести са възникнали точно от липсата на политики за хората с увреждания десетилетия наред. "В такава специфична сфера, която засяга стотици хиляди, решенията не просто могат, но трябва да произлизат от техните среди. Нито една политика не може да е пълноценна без участието на гражданите - като ресурс и коректив", смята Ташкова.

Тя даде пример как Народното събрание от години има проблем с мейл сървърите си, а част от депутатите не четат служебната си поща. "При опит да бъдат информирани за становището ни за Закона са социалните услуги имахме 133 върнати писма, недоставени заради проблем с мейлсървъра или поради задръстени пощи на депутатите", разказа Ташкова.

Тепърва ще видим дали анализът на КПКОНПИ няма да бъде повод да бъде отменена цялата процедура по избор на Съвета и дали той няма да се окаже обещание за неопределеното бъдеще. Гражданското общество като коректив на управляващите е ключов елемент от демокрацията. Явно обаче е пречка, ако демокрацията е фасадна, защото управляващите не биха искали някой да сочи грешките им и да отстоява права и принципи.

 

ТЕНДЕНЦИИ

В България има работещи консултативни съвети. Като например този за тристранно сътрудничество (НСТС).  Работещ беше и общественият съвет към Фонда за лечение на деца. Съветът обединяваше лекари, родители, медии, представители на неправителствения сектор. Фондът обаче се вля в здравната каса, а съветът беше закрит. 

Показателно е и случилото се с Гражданския съвет за наблюдение на съдебната реформа. В началото на юни правосъдният министър Данаил Кирилов отмени резултата от жребия, с който бе попълнен съставът му. Официалното обяснение на Кирилов е, че само две организации са подали документи за жребия, вероятно заради извънредното положение. Тежките подозрения обаче са, че министърът никак не хареса, че в съвета влезе критичният към управлението Български институт за правни инициативи (БИПИ). Конкурент на БИПИ в жребия беше конюнктурната Асоциация "Форум". Интересно как щеше да реагира Кирилов, ако изтеглената беше тя.

Асоциация "Форум" е част от митичния граждански съвет към Висшия съдебен съвет. На сайта му повече от година стои съобщение, че "Гражданският съвет към ВСС продължава без прекъсване своята работа. Информацията за неговата дейност временно не се актуализира по технически причини, по които се работи и които ще бъдат отстранени." Последният публикуван протокол от заседанията му е от март 2018 г.

 

ЧУЖДИЯТ ОПИТ

Положителен опит за координацията между гражданското общество и изпълнителната власт има от не едно място в Европа. 

Във Великобритания от години има споразумение между неправителствения сектор и правителството, което определя условията за партньорство. Това разказва пред "Сега" Любен Панов, който е консултант на Български център за нестопанско право, както и програмен консултант на Европейския център за нестопанско право (ECNL).

Естония е друг добър пример. Там още в началото на 2000 г. е приета концепция за развитие на гражданското общество, а плановете за изпълнението й се приемат периодично. Има съвместен комитет за изпълнението ѝ между правителството и неправителствени организации. "Там системата работи толкова добре, че Естония е на първо място в индекса за устойчивост на НПО", обясни Панов. 

В Хърватия също има добро взаимодействие. Там има и Съвет за развитие на гражданското общество. Има и фондация за подкрепа на гражданските организации, която е създадена от държавата, но е независима и разпределя средствата от държавната лотария за развитие на гражданското общество.

Смята се, че в страни като България, които са процес на развитие и нямат традиции в тази сфера, е добре да има стратегически документи за взаимоотношенията между неправителствения сектор и държавата, допълни Панов.

5

Влез или се регистрирай за да коментираш

Още

Трайчо Трайков осъди КПКОНПИ за близо 100 хил. лв.

12.08.2020

ДОРОТЕЯ ДАЧКОВА

15708 20
КПКОНПИ е осъдена за отказани данни какви бонуси плаща

25.07.2020

ДОРОТЕЯ ДАЧКОВА

6737 2
Европа видя заплаха за гражданския сектор в проект на управляващите

20.07.2020

ДОРОТЕЯ ДАЧКОВА

3945 18

Коментари

Simplicissima
снимка на Simplicissima

Поздравления за статията👍

 

ПП

На 2 юли от 18:30 пред Съдебната палата в София  -- национален протест срещу политическата мафия в съдебната система.

https://www.facebook.com/events/576147393040353/

Памфуций
снимка на Памфуций

ДОРОТЕЯ ДАЧКОВА 👍

zumer

👍

Все още има журналисти на територията.

Nick F

Страхува ли се властта от гражданите? - Определено да. Особено ако имат собствено мнение и активна позиция.

Интервал

Страхува ли се властта от гражданите?

Определено не. Свидетели сме на безумия и идиотщини почти всеки ден, а хората със собствено мнение и позиция са преследвани и репресирани от държавните структури. Вероятно, по-добър въпрос би бил - Има ли някой във властта с IQ над стайната температура. Зимната.

Влез или се регистрирай за да коментираш