Медия без
политическа реклама

Комисията за конфискация е бухалка във фалит

Дори бегъл поглед върху успехите и неуспехите ѝ показва, че негативите надвишават ползите от нея

Отхвърлените от съда искове на КПКОНПИ са за 1 милиард и 329 милиона лева
Илияна Кирилова
Отхвърлените от съда искове на КПКОНПИ са за 1 милиард и 329 милиона лева

Имаме ли нужда от Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество? Отговорът щеше да е да, ако имахме нормален закон за конфискацията, съобразен с европейските стандарти и с многото осъждания на страната от Европейския съд по правата на човека.

Засега обаче отговорът е - не, нямаме нужда от тази комисия. След приемането на Закона за противодействие на корупцията мастодонтът КПКОНПИ беше разделена на две комисии - само за корупция и само за конфискация. Уж трябваше да бъде приет изцяло нов закон, който да регламентира конфискацията. Той обаче изобщо не беше внесен, а 49-ото Народно събрание не доживя края на мандата си. С новата конфигурация в парламента и заявката на ПП-ДБ, които са идеолози на промените в антикорупционното законодателство, да останат в опозиция, едва ли може да очакваме положително развитие.

Дори с бегъл поглед върху успехите/неуспехите на комисията се вижда, че загубите ѝ надвишават ползите от нея. Ако беше частна фирма, тя отдавна би била във фалит.

 

Данъкоплатците обаче трябва да издържат тази бухалка

 

Междувременно, не трябва да забравяме, че всъщност старата КПКОНПИ продължава да работи вместо новите две комисии. Без членовете ѝ да са били избрани за това. Излиза, че хората, които имат основен принос през годините антикорупционната комисия да се превърне в нарицателно за бухалка, са благословени да останат да ръководят процесите и в двете направления - антикорупция и конфискация. Вярно, бившият главен прокурор Сотир Цацаров, който най-много биеше на очи, вече не я оглавява, но какво от това, заветът му в комисията е жив. А Цацаров си живее спокойно като върховен прокурор.

Съдът в Страсбург най-общо казва, че трябва да има връзка между престъпленията и имуществото, което се отнема. Нещо, което според българския закон не е така. Достатъчно е някой да бъде обвинен за определено престъпление (каталогът им е доста голям), за да бъде задвижена машината за проверки на имущество, да последват запори и възбрани, после да започне процес за конфискация. И всичко това без да е нужна присъда по наказателно дело. От него може и нищо да не излезе, но човекът

 

да бъде съсипан през делото за конфискация

 

Факт, накрая ще осъди държавата, но какво от това, ако последните 15 години от живота му са били ад благодарение на антикорупционната комисия. А и обезщетенията не ги плащат членовете на комисията, плащат ги данъкоплатците. И керванът си върви.

Наскоро "Сега" разказа за едно от шумните дела за конфискация, което КПКОНПИ заведе, а сега приемникът й КОНПИ загуби. Става дума за процеса срещу певицата Лиляна Деянова - ЛиЛана. Искът беше само за поршето ѝ, оценено на 180 000 лв., след като миналия октомври беше прекратена останалата част от делото за конфискация.

ЛиЛана беше арестувана шумно в края на април 2020 г. Прокуратурата я обвини за участие в организирана престъпна група с цел злоупотреби с евросредства. Към наказателна отговорност заедно с нея бяха привлечени и нейният брат - известният бийтбоксър Скилър, както и съдружникът ѝ Мартин Димитров. Заради това обвинение започна и проверка на имуществото ѝ, след която антикорупционната комисия внесе иск за конфискация на обща стойност над 300 000 лв.

След като престоя повече от месец в ареста, Деянова бе пусната срещу 40 000 лв. гаранция. Още при арестуването ѝ се появи хипотезата, че това е свързано с преследването на Васил Божков от прокуратурата. В един момент и самата тя го обвърза. "На третото изречение от всичките свидетели и служители на нашата фирма говорят за Васил Божков. Предвид, че ни обвиняват за евроизмами и заплахи, се говори за Васил Божков и се разпитват свидетели за него, за мен това оставя усещане, че аз не съм тук, никой от нас не е тук заради тези проекти, предвид че те преди три, четири години вече са изпълнени. А сме тук защото познаваме един човек, който е невинен все още", заяви в едно от съдебните заседания по мярката си за неотклонение ЛиЛана.

Наказателното дело срещу Деянови, по което работеше закритата вече спецпрокуратура, още не е стигнало до съда.

Струва си да се прочетат внимателно аргументите на гражданския съдия Кирил Петров, който гледа делото за конфискация. Той подчертава, че комисията изобщо не твърди, че ЛиЛана е направила нещо незаконно, което да генерира имуществото, на което се иска отнемане. Няма и доказателства за това. Законът за конфискация не може да се ползва безконтролно, посочва съдът. Всеки, обвинен в криминално престъпление, се смята за невинен до доказване на противното с влязла в сила присъда, припомня съдът. А възможностите, които дава законът за конфискация, 

 

биха могли да доведат до значителен произвол

 

- отнемане на имущество, без да се търси връзка между престъплението и имуществото. За конфискацията е достатъчно формалното повдигане на обвинение - без значение дали делото после е прекратено, или подсъдимият е оправдан. Това пряко противоречи с Европейската конвенция за защита правата на човека, отбелязва съдията. Това е и мотивът му да не се съобрази с българския закон, а да приложи конвенцията, която се ползва с преимущество над националното право.

Освен всичко останало 49-ото Народно събрание направи огромен законодателен гаф с приемането на новия Закон за противодействие на корупцията. От 6 октомври 2023 г., когато той влезе в сила, в България вече няма вътрешен механизъм за обезщетяване на вредите от незаконна конфискация. Министерството на правосъдието се зае да оправи този грандиозен пропуск със задна дата, но с разпадането на сглобката проблемът остана нерешен.

Така жертвите на старите конфискационни закони практически са лишени от право на обезщетение, защото Законът за отговорността на държавата (ЗОДОВ) предвижда отговорност само на новообразуваната през 2023 г. Комисия за противодействие на корупцията и само за вреди от прилагането на новия Закон за противодействие на корупцията. Този закон няма общо със старите три закона, уреждащи конфискацията. Т. нар. "гражданска конфискация" продължава да бъде уредена в третия конфискационен закон от 2018 г. - Закон за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество, който с приемането на новия Закон за противодействие на корупцията от 6 октомври 2023 г. беше преименуван на Закон за отнемане на незаконно придобито имущество. А новата Комисия за противодействие на корупцията не е универсален правоприемник на предходните комисии, инициирали конфискация.

Иначе казано, в момента паралелно съществуват две комисии - Комисия за противодействие на корупцията и Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество (КОНПИ). А ЗОДОВ визира отговорност само на първата комисия.

Хората, които са пострадали от законите за конфискация, ще трябва да се обръщат директно към Страсбург, разчитайки, че ЕСПЧ ще признае, че на национално ниво те не са имали защита.

"Полезното" действие на комисията съвсем спадна, след като миналия май Върховният касационен съд прие Тълкувателно решение (то има силата на закон), според което се конфискува само налично имущество с неустановен законен произход, т.е. няма как да бъде отнето нещо, което в края на проучвания от комисията 10-годишен период не е във владението на човека и не е преобразувано в друго имущество.

 

КПКОНПИ започна да оттегля исковете си.

 

По тази линия, например, комисията се отказа от иска си за конфискация срещу бизнесмена и издател Иво Прокопиев, съпругата му Галя и три дружества. Искът за 198 927 389 лв. беше предявен пред Окръжния съд в Бургас през 2018 г.  При този развой комисията е осъдена да плати и 852 хил. лв. деловодни разноски. Оттеглен беше и искът срещу евродепутатката Елена Йончева.

А в годишния доклад на комисията се вижда мащабът на този процес. 

Във връзка с Тълкувателното решение от началото на годината до 5 октомври, когато влиза в сила новият антикорупционен закон, има влезли в сила съдебни решения за конфискация в размер на 1 879 628 лв. Отхвърлените искове са за 21 664 048 лв. А оттеглените - за 1 329 804 799 лв. Да, няма грешка - над 1 милиард и 329 милиона. Освен това комисията е осъдена да плати и близо 1 млн. лв. разноски, както и още толкова държавни такси.

Тази тенденция се запазва и след 5 октомври до края на годината, когато във връзка с Тълкувателното решение са оттеглени искове за над 308 млн. лв.

Но дори и при исковете, които не са засегнати от Тълкувателното решение, балансът не е в полза на комисията. До 5 октомври имаме отнето имущество за 7,78 млн. лв. и отхвърлени искове за над 11 млн. лв., които вървят и с близо 600 хил. лв. такси и разноски. До края на 2023 г. има отнето имущество за още 884 хил. лв., а отхвърлените искове са за над 5,6 млн. лв. Отделно перо са таксите и разноските за сметка на комисията - над 260 хил. лв.

Последвайте ни и в google news бутон

Ключови думи:

КОНПИ, КПКОНПИ, конфискация

Още по темата

АНКЕТА "СЕГА"

Колко медала ще спечели България на олимпийските игри в Париж 2024?