От "птичи поглед" проектобюджетът за 2022 г. изглежда голям и щедър. За харчене тази година са предвидени рекордните 63.2 млрд. лева - с близо 10 млрд. лева повече от 2021 г. Но въпреки това има много разочаровани, които смятат, че правителството се е отнесло несериозно и скъпернически с тях, докато е планирало държавните разходи. На този фон се сипят и критики от икономисти, че кабинетът "Петков" се готви да "хвърля пари от хеликоптера" - метафора за недобре прицелена и популистка употреба на парите на данъкоплатците.
Вече е ясно - новият "дриймтийм" във властта е социално чувствителен и твърдо решен да изтреби унизителната бедност. Но е ясно и друго - управляващите очевидно нямат ясен план
как да тушират катаклизмите с цените на горивата и тока,
а те са най-голямата заплаха - и за икономиката, и за хората и техните доходи. Вярно е, че четворната коалиция е на власт от има-няма два месеца и че завари "вулканична активност" в енергетиката. Но е факт, че "клокоченето" започна още миналото лято и беше ясно, че се надига инфлационно цунами. Половин година по-късно бизнесът е в нокдаун заради фактурите за ток. И сегашното правителство, и предното от месеци претакат някакви компенсации за жертвите на енергийните ценови шокове, но парите все са недостатъчни и стигат до закъсващите бавно и мъчително (всъщност повечето не са стигнали). И всеки път се налага схемата за подпомагане да се съгласува с ЕК, което води до допълнително бавене.
Ако се сравняваме с другите от ЕС, разликите са очебийни - повечето правителства действаха решително и бързо и показаха въображение в подбора на мерки - включително временно въвеждане на 0% ДДС за ток, парно и газ (в Чехия) и намаляване на личните данъци с разходите на домакинствата за ток (в Ирландия). В случая не коментираме качеството на мерките, важното е усещането, че другаде управляващите знаят какво правят и не губят време.
У нас това липсва.
Неопитността на правителството не може да е оправдание
Който е тръгнал към властта трябва да знае, че не го чакат цветя и дитирамби, а проблеми и кризи. Засега единственият "отговор" на ценовия шок в енергетиката е "даваме компенсации". Компенсациите естествено не могат да покрият колосалното поскъпване, а българските фирми за пореден път са главни герои в приказката за неволята - разбират, че не могат да очакват голяма помощ от държавата и че трябва да се оправят сами - както винаги в трудни времена.
Особено критично е положението с общините и с всички останали потребители, които са от типа ни риба, ни рак - не са фирми, но плащат "промишлен ток". Защото са приклещени между Сцила и Харибда. Тъй като бюджет 2022 още не е приет, те са длъжни засега да се придържат в размера на разходите си от миналата година. Но как да стане това, когато сметките за ток, отопление и транспорт хвърчат в небесата? Вече е средата на февруари, а правителството още е във фазата "спокойно, ще помогнем", без да е ясно как. Читалища, училища, театри, музеи, храмове и всички подобни "нестопански" структури само се молят електродоставчиците да не им дърпат шалтера. Преди дни финансовият министър Асен Василев обеща на сдружението на общините, че ще получат компенсации, които ще им се изплащат до юли. Отново бъдеще време. Правителството казва, че ще възложи на специална фирма търговец да купува ток от борсата и да го продава евтино на общините и другите от категорията "ни риба, ни рак". Но това как ще помогне, ако токът на борсата остане скъп? И какви са гаранциите, че точно тази фирма ще е толкова умел търговец, ще успява да купува на по-добри цени от другите търговци?
Като цяло подпомагането на различните жертви на енергийното цунами е доста
мъгляво и като размери, и като механизми
Няма много светлина и в разчетите за бюджет`22. Какви ще са котировките на бензина, тока и синьото гориво през март, през лятото или есента наистина е трудно да се предскаже. Проблемът не е в това - и без друго кабинетът смята да прави актуализация на бюджета в средата на годината. Проблемът е, че няма план с ясни мерки и схеми за подкрепа.
Засега за 2022 г. правителството е предвидило 931,5 млн. лв. за подпомогане на бизнеса заради скъпите ток и газ. Това са компенсации само за първото тримесечие. Какво ще става по-нататък - времето ще покаже. Все повече се натрапва усещането, че управляващите стискат палци ценовото напрежение да се уталожи и да не се налага да планират нови компенсации - поне до есента, когато обичайно търсенето на енергоресурси се усилва и котировките тръгват нагоре. И засега просто подхвърлят пачки и обещания с надеждата пролетният вятър да издуха кризата - поне временно.
Но хаотичното ръсене на пари и добри намерения никога не дава добри резултати. "Аранжирането" на компенсациите за скъпия ток и газ досега е кристален пример. Накратко -
мудно, недостатъчно и безразборно
Раздаването на фискирани суми на "калпак" е лоша тактика, защото едни са проблемите на ВиК дружествата, други са нуждите на топлофикациите, трети на тежката индустрия или търговията и услугите. Металургичните предприятия например гълтат много ток, но за тях не е проблем да го плащат, защото и цените на металните изделия скочиха здраво и те печелят добре. За ИТ компаниите разходите за осветление и отопление едва ли са непосилни - на фона на приходите и печалбите им. Ресторантьорският бизнес обаче е в клопката на корона-ограниченията - намалено работно време, зелени сертификати за клиентите и т. н., и няма откъде да избие скъпия ток.
Транспортният бизнес пък е в тежък шок и заради скъпите горива. Автобусните компании не искат да прогонят пътниците, като вдигнат билетите, но май нямат особен избор. Може ли държавата да помогне поне на редовните градски и междуградски линии? Автопревозвачите искат допълнителни субсидии в размер на 100 млн. лева. Иначе ще спрат нерентабилните превози - например в планинските райони.
Кирил Петков и Асен Василев изстреляха "Продължаваме промяната" във властта с две мегаобещания - да сломят корупцията и да не оставят беден българин. Второто обещание обаче не означава просто да вдигаш пенсиите и минималната работна заплата. Тези увеличения бързо се изпаряват, когато се сблъскат с растящите сметки за ток, за отопление, за храна, за транспорт и т.н.
Висш пилотаж е да се овладее инфлацията, защото тъкмо тя причинява обедняване. Правителството обаче не изглежда особено разтревожено от отприщването на цените. Може би защото растящите цени означават растящи приходи от ДДС, т.е повече бюджетен ресурс за харчене. Само че това са бакалски сметки. Ако "промяната" ще е "хвърляне на пари от хеликоптера" вместо от джипката, лошо се пише на България.
Най-добрата социална политика не е раздаването на помощи, а наличието на здрав и силен бизнес, който да тегли нагоре икономиката. Без успешна икономика, има само бързо изпразващ се бюджет и растящ дълг.
