За случаи като фалита на КТБ на село казват: “Не го хваща кантарът”. Градските обяснения описват мащабна пирамидална схема, чието съществуване е станало възможно благодарение на феномена на захванатата (пленената) държава.

Според някои оценки около 70% от заемите, отпуснати от КТБ, са за лица, свързани с Цветан Василев. Това е близо до оценката на трите одиторски фирми, които през 2014 г.  препоръчаха да се обезценят над 70% от активите в извадката, или 4.2 млрд. лева от прегледани вземания за 5.9 млрд. лева. Тогава все още нямахме представа, че последиците от този фалит могат да надхвърлят преките загуби от около 5 млрд. лева. Може да звучи преувеличено, но не e, ако се отчете щетата, която нанася приемането на извънредно законодателство, изкривяването на правото в интерес на определена група хора, натискът и дискредитирането на професионалисти, съсипването на цялата среда за бизнес. Тези 5 млрд. лева не са само пари, които са отписани поради факта, че всяка криза понижава цените на активите. Някои от тях са преразпределени по начин, който осигурява продължаване на търговията с влияние.

Моделът не бе демонтиран, бе отстранена само една от неговите брънки.

След 2014 г. нещата в известен смисъл дори се влошиха. Публиката бе приспана с многотомното обяснение за вината на Цветан Василев и не потърси сметка за пропуснатите възможности да се оздравят поне част от активите на КТБ. Фактът, че бившият банкер се бе разпореждал с парите на вложителите, за да финансира собствените си проекти (включително медийни и вероятно политически), послужи като индулгенция за разпореждането с остатъците от КТБ. Не бе потърсена отговорност от регулаторите, допуснали фалита (с изключение на изкупителните жертви Цветан Гунев и Румен Симеонов, бивши подуправители на БНБ и ръководителката на надзорен екип в БНБ).  Все още не е извървян пътят на законодателни промени и надзорни практики, които да гарантират, че подобни проблеми няма да се повторят – и в последния доклад на Европейската комисия има критики за кредитите към свързани лица.

Бе допуснато непрозрачно и в някои случаи спорно разпореждане с активите на банката, което бе определено като вторичен грабеж. Синдиците на КТБ и МФ обикновено реагират остро (вижте съобщението от февруари 2017 г.) на подобни оценки, но известните числа не говорят в тяхна полза.

Бяха преминати много граници. Самата КТБ през 2017 г. се оказа участник в една изключително спорна операция по овладяване на "Дунарит" (feat. ДКК), заемайки се с покупко-продажба на цесии – нещо, което една банка в несъстоятелност не би трябвало да извършва.

Лобистки поправки, чието приемане преди би предизвикало парламентарен скандал, започнаха да минават по привилегированата писта. Възходът на хора със съмнителна компетентност, на автори и застъпници на угодни закони, стана възможен благодарение на КТБ. Веднъж заели позиции, вече те определят кое е добро и кое – лошо. Разрушен бе авторитетът на институции, на които се крепи функционирането на финансовата и правната система, и това ще има последици много след като агонията на КТБ приключи.

Фалитът на КТБ преди пет години стресна елита, защото показа, че влиянието може да е преходно. Господин Пеевски и хората около него някой ден също ще минат на заден план (ако са по-бързи). Но практиките, които наложиха,  ще останат.

Важен аспект, на който досега е обръщано по-малко внимание, е

подмяната на фокуса на обществения интерес

Докато през 2015 г. дори управляващата партия се чувстваше длъжна да говори критично (помните изказването на председателката на бюджетната комисия Менда Стоянова по адрес на Иван Искров), днес дори опозицията в парламента не го прави. Нормалните хора не искат да се цапат с тази тема. Нейната сложност допълнително облекчи възможностите за манипулации.

Ето как бе подменен дебатът за КТБ и възможностите за надзор над процеса по несъстоятелност на банката. Някои от техниките успешно се прилагат и в други случаи: 

– Използване на правоохранителните органи и медийни бухалки, включително за саморазправа с бизнес и политически противници и неудобни журналисти.  Да припомним, че затварянето на КТБ бе предшествано от вече забравеното разследване за убийство на депутата Делян Пеевски. Пет години по-късно подобни примери се срещат по-често.

– Използване на държавен ресурс за отстраняване на конкуренти. КТБ и ДКК бяха ангажирани в схемата по овладяване на "Дунарит".

– Използване на общественото недоволство като оправдание за произвол и извънредни мерки и атаки при всяко настояване осъжданията да стават в съответствие със законите на страната и международните норми. Това може би е най-вредната практика, която фалитът на КТБ наложи като модел.

– Използване на чуждестранни консултанти като параван. Тук най-яркият пример е докладът на AlixPartners, за който бяха платени 800 хил. евро с единствената цел да се покаже, че се прави всичко възможно. След поредица драматични изявления за прозрачността и нарочно решение на парламента бе публикуван лош превод на този доклад, но без препоръките и важни уточнения. Няма да узнаем дали синдиците на КТБ са се възползвали от препоръките. (В силните години на КТБ също се ползваше техниката на легитимиране на сделките чрез чуждестранни компании.)

– Непрозрачност чрез свръхпрозрачност. През 2015 г. изглеждаше, че правителството и парламентът имат намерение да осигурят честно и прозрачно управление на несъстоятелността на КТБ. Като част от тази дейност те наложиха изготвянето на седмични отчети от синдиците на банката. Но това не допринесе за по-добър контрол, тъй като важната информация в тези отчети отсъства или е заличена. Сега отчетите са месечни, което прави обобщаването им по-лесно. Публиката бе буквално затрупана с факти и обстоятелства – като се почне от искането за конфискация, представено от КОНПИ, до 210-те хил. страници на обвинителния акт срещу Цветан Василев и още 17 души.  Тази техника се ползва широко – преди няколко месеца например получихме отказ от няколко министерства на заявление по ЗДОИ за достъп до обобщени финансови данни на държавните предприятия. Аргументът за отказа беше, че финансовите отчети на около 150 държавни предприятия са публикувани и министерствата нямат ресурс да ги обобщават (ако не обобщават отчетите, как управляват?!).

– Просто непрозрачност.  Синдиците и Фондът за гарантиране на влоговете използват факта, че КТБ е в несъстоятелност, както им отърва. Според тях фалитът е пречка да се публикуват финансови отчети, но не е пречка да се придобиват цесии. Остават редица празноти в иначе често променяния Закон за банковата несъстоятелност (ЗБН), които законодателят пропуска да види и запълни. БНБ, ФГВБ и КТБ отхвърлят повечето искания за информация по ЗДОИ. Никой освен работещите в КТБ, ФГВБ и може би финансовия министър не е наясно с разходите на синдиците, със сумите, платени за външни правни и оценителски услуги, както и с това с какви суми разполага банката. Не се изисква публикуване на резултатите от публичната продан, на изготвената оценка, както и на програмите за осребряване и т.н..

– И лъжливи обещания. Когато президентът наложи вето на промените в ЗБН, синдиците на КТБ се явиха в парламента и обещаха, че ако законът бъде приет, ще могат да съберат 1.4 млрд. лева. Това беше на 28 февруари 2018 г. Оттогава за 14 месеца синдиците са събрали малко над 120 млн. лева главно благодарение на продажбата на ТБ "Виктория".

---------------------

Фалитът в числа 

Активите на КТБ към 30 юни 2014 г. бяха 6.9 млрд. лева. Когато банката фалира през есента на 2014 г., гарантираните влогове за над 3.7 млрд. лева бяха платени за сметка на всички средства, които ФГВБ бе събрал от другите банки, плюс нови заеми. Негарантираните влогове бяха 1.8 млрд. лева (включително над 800 млн. лева, за които бе направен опит да се спасят чрез цесии).

Одитът от 2014 г., който предпостави решението на БНБ за отнемане на лиценза, предполагаше в банката да има редовни кредити от 1.7 млрд. лева (без да се смятат ликвидните средства).

Година след фалита премиерът Бойко Борисов смело обяви, че ще построим “Хемус” с парите от КТБ. Това беше периодът на първите извънредни закони срещу прихващанията и разграбването на банката. Последва докладът на “Аликс Партнърс”, който бе използван единствено с PR цел.

Оценката на банката, която не бе публикувана, обаче оцени активите на КТБ едва на 1.378 млрд. лева към 22.04.2015 г. Това е по-малко от допускането за редовни кредити в одита от есента на 2014 г., предхождащ отнемането на лиценза. Министърът на финансите Владислав Горанов и синдиците настояват успехът на синдиците на КТБ да се преценява спрямо тази оценка.

През май 2019 г. банката обяви първата частична сметка за разпределение. Фондът за гарантиране на влоговете и негарантираните вложители получиха общо 570 млн. лева, вкл. 418 млн. лева за фонда.

Как да оценим тази сума? Отчетът на банката (по МСС и форма на БНБ) към 30 юни показва, че тя е разполагала с кеш за 144 млн. лв. (вкл. резервите в БНБ) и ДЦК за 670 млн. лева, вземания от банки на стойност 204 млн. лева, акции, за които не може да се оцени доколко са ликвидни и сигурни, имоти и ДМА за 67 млн. лева. Това означава, че без голямо усилие и въпреки прихващанията синдиците на КТБ можеха досега да разпределят два пъти по-голяма сума от тази, която получиха Фондът за гарантиране на влоговете и негарантираните вложители чрез първата частична сметка.

А както пише в обвинителния акт (стр. 38), не всички кредити на КТБ са пълна щета. Също така банката получи 29 млн. лева заради продажбата на акциите на “Авионамс” (чрез “Хедж”) и 89 млн. лева от ТБ “Виктория”. Но пропусна шанса да си върне поне част от милионите, с които бяха финансирани сделките и операциите на БТК, “Булгартабак”, НУРТС, “Петрол”, “Техномаркет” и др. Тоест за пет години трябваше да се съберат много повече от тези около 900 млн. лева (не всички средства са разпределени).

Резултатът от всичко това е, че ФГВБ бе напълно изпразнен и оставен с дългове за почти 1.7 млрд. лева, включително 500 млн. лева, които трябва да се възстановят на МФ до началото на 2020 г. Срещу това стоят активи на фонда за 1.2 млрд. лева (включително постъпилите от сметката за разпределение). Като се има предвид, че последната годишна вноска на банките бе 165 млн. лева, лесно е да се пресметне, че ще минат години, преди фондът да възстанови капацитета си да посреща банкови кризи, който имаше преди 2014 г.

Държавната енергетика загуби близо 200 млн. лева в КТБ. А делата, които се водят срещу БНБ заради фалита на банката, засега са на стойност 400 млн. долара.

---------------------------------------

ДЕЛО №11

През май Конституционният съд постанови  неочаквано решение (по-точно определение) по дело, свързано с КТБ.  Става дума за дело 11/2018 по т. нар. закон "Пеевски", тоест изменения в Закона за банкова несъстоятелност, образувано по искане на Търговската колегия на ВКС. То бе ключово дело, тъй като се прие закон за конкретен субект и се предвиди ретроактивност. Оспорената разпоредба позволява да се отменят прихващанията със задна дата  - което ощетява онези длъжници на банката, които направиха цесии и прихващания с депозити на нейни вложители, тъй като сроковете за вписване на придобитите чрез цесия вземания в списъка на кредиторите на КТБ са изтекли. Именно заради обратното действие върховните съдии сезираха Конституционния съд. Законът, съдържащ оспорвания параграф 8 от Преходните и заключителни разпоредби, е обнародван на 13 март 2018 г. ВКС сезира Конституционния съд през май 2018 г., но делото се забавя. Становищата по него са представени през август-октомври 2018 г. Всички те, с изключение на становището на ФГВБ, поддържат, че е налице противоречие с конституцията. Трябва да се обърне внимание, че всички дела, образувани от Конституционния съд през 2018 г. - с изключение на дело №17, което е непосредствено преди Коледа, са решени преди дело №11.

На 12 февруари 2019 г. Конституционният съд заседава, за да обсъди по същество дело №11/2018 г., но не излиза с решение. На 26 февруари 2019 г. в парламента е внесен нов проект за промени в Закона за банкова несъстоятелност, който съдържа възможност активите на КТБ да се продават на търг без минимална цена, ако не са реализирани на три предходни търга. Останалите промени в него са технически или редакционни.

 На 19 април 2019 г.  новите промени в ЗБН са обнародвани в ДВ. Едва след това Конституционният съд насрочва ново заседание по дело №11, а на 9 май прекратява делото, като приема, че в резултат на една от редакционните добавки разпоредбата на §8, противоречаща на конституцията, вече не съществува. Всъщност разпоредбата не е отменена, а само е добавен текст с неясни последици, според който кредиторите се вписват служебно (вижте по-подробно тук). Но това позволява на Конституционния съд  да приеме, че вече няма проблем.

За съжаление това е втори отказ на КС само в рамките на няколко месеца да се произнесе по важен обществен въпрос. Този съд избяга и от решението по скандалните промени в АПК, които отвориха широко вратата за административен произвол. Някои практики са заразни.