facebook
twitter

Наблюдател

Не сме музиканти, нито хора второ качество

Ако имаш да кажеш нещо важно, по-добре го кажи на своя език, убеден е все още Ерол от "Уикеда"
2404
Снимка: БГНЕС
Ерол Ибрахимов е роден на 16 май 1969 г. в София. Израства и учи в Божурище. От 1997 до 2018 г. е фронтмен, баскитарист и текстописец на група "Уикеда", с която издава пет албума и хитове като "А ние с Боби двамата пием кафе", "Мариана", "Уиски с фъстъци", "Сканархия". Участвал е за кратко и в други музикални формации. На 10 май в клуб City Stage му предстои концерт с новия сборен проект "Екс" (инициалите на Ерол, Кольо, Светльо) заедно с Кольо Гилъна и Светльо Витков.

- Миналата година ти официално обяви, че разпускаш "Уикеда", а преди два месеца се появихте заедно на сцена. Какво стана?

- Имахме една-две инцидентни концертни изяви, но не беше истинско събиране - просто в един клуб ни помолиха да заместим колеги. Нещата като че зациклиха в групата, последните години не правехме нищо. 

- Отдавна не сте имали авторски композиции и записи, май основно разчитахте на концерти?

- Точно това бе основното, което ме притесняваше. Другите в групата не ги смущава толкова. Имаме достатъчно парчета, хората ни знаят, свирим си, правим концерти - какво повече да искаме от тоя живот? Но на мен това не ми достига. За мен "Уикеда" винаги е бил проект-пътуване, изследване на нови територии, предизвикателство, а в един момент се оказа уютно пристанище. Не е това, което търся от музиката. Ако ми трябва пристанище, ще се цаня пазач в склад. 

- Доста попътувахте с групата наистина, имаше един период, когато "Уикеда" активно обикаляше цяла Европа. 

- Цялото ни участие навън тръгна от успешното представяне на един голям фестивал - Sziget в Унгария. Там събрахме доста публика, чуха ни и след това вече беше малко по-лесно. Имахме някакво име, което ни позволи да свирим по клубове и да ни канят по фестивали в Европа. Имахме щастието да видим как работи музикалната сцена навън. Това ни отвори мирогледа, добихме и самочувствие, че може да сме от малка страна, някъде встрани от центъра, но не сме по-маловажни или по-лоши. Аз това го разбрах, след като излизахме на сцена с известни групи, с добри групи. Много хора у нас, колеги и не само, имат комплекс за малоценност. Но ние не сме второ качество музиканти, даже и хора второ качество не сме - абсолютно същите сме като всички останали. На мен лично този период много ми помогна да се изчистя от предразсъдъци и комплекси. 

- Този проект "Екс" - носталгичен е, явно? И тримата сте музиканти с много опит, изминали дълъг път от първите си хитове насам.

- Носталгичен е, няма как. Ще изпълним няколко парчета на "Уикеда", няколко на Светльо Витков и "Хиподил" и, разбира се, на "Контрол". Зад нас тримата ще бъдат музикантите на Светльо, The Legends. В началото си представях нещо по-различно от просто сбор от нашите групи, да се получи някакъв синтез, нещо ново. И то може би ще се получи по-нататък, но още сме съвсем в началото, нека видим какъв ще бъде отзвукът от този концерт, дали ще има интерес и ще проработи ли въобще. Сега сме в периода, в който се учим взаимно - аз уча песните на "Контрол" и "Хиподил", влизам в тяхната стилистика, музикантите на Светльо пък влизат в музиката на "Уикеда"... Въпрос на време и сработване е. За мен е много приятно откъсване от нещата, които съм правил досега и от "Уикеда". Но си падам малко фаталист и винаги очаквам нещата първо да се случат, за да мога да кажа със сигурност.

- Забелязва се нещо като мода напоследък в сборните формации - като започнем от "Фондацията", и кой ли още не се събра...

- Аз също се притеснявам от тези сравнения, които ще направят с другите подобни проекти. Надявам се ние да звучим по различен начин. 

- Пишеш ли нови песни?

- Това съм правил винаги - дали с "Уикеда", преди "Уикеда" или след "Уикеда", през цялото време това е моето нещо. Идеи имам много, но трудно завършвам готов продукт - вечно не съм доволен, не мога да кажа стига. Прекалено взискателен съм и всеки път си казвам - бе не е готово, не е довършено, може и по-добре да стане... С група е по-лесно, там имаш някакви срокове, хора, с които да се съобразяваш, студийно време, в което да се вместиш. Сега имам домашно студио, имам цялото време на света, което, от една страна, е хубаво, от друга - лошо, защото нямам външното ограничение - човек, който да ми каже "стига, на 25-и трябва да си го завършил, тогава снимаме клипа, край".

- Стигаме значи до любимата за цялата българска музикална гилдия липса на продуцентско звено.

- Да, и аз като Спенс "сам съм си рекърдс". Напоследък музиката е малко на самопродуциране, няма ги вече големите издатели. Което не е толкова зле, но и е трудно човек да осъществи всички тия звена - да бъде хем продуцент, хем тонинженер, хем творец, текстописец и всичко да е на ниво. Все пак почти съм финализирал една нова солова песен, която мисля да пусна в интернет скоро.

- Винаги много силна страна са ти били текстовете?

- Не знам, може би защото съм литературно изкушен. Много чета, обичам да чета, но никога не съм имал желание да пиша поезия или проза. И понеже още от ученическите групи, в които съм свирил, за всички музиканти на първо място е била музиката и винаги е възниквал проблем с текстовете, в крайна сметка започнах да ги пиша аз - по необходимост. За мен винаги са били много важни думите в песента.

- И до днес няма много кой да пише текстове...

- Малко ни е слабо това звено. Когато ние започвахме, сигурно си спомняш спора "на български или на английски". Особено рокмузиката звучеше супер яко, когато е на английски. И в българската ъндърграунд сцена, която по това време беше много активна и излязоха страхотни групи, още тогава това ме притесняваше - окей, може да звучи яко и модерно, обаче ти си тук, в България, пееш за българска публика. И си помислих, че ако имаш да кажеш нещо важно, добре е да го кажеш на езика, който говориш. И ако искаш да те чуе и разбере целият свят, първо трябва да те разберат хората, които са близо до теб. Има някаква амбиция у творците непременно да покажат на целия свят колко са гениални. Според мен е достатъчно няколко човека да разберат и да знаят това, за да се чувстваш спокоен и успял. 

Така че да, доволен съм от тази революция - не знам дали ние я направихме, но може би и ние имаме заслуга - хората да започнат спокойно да пишат и да пеят на български. 

- И стигаме до етапа, в който се пеят страшни глупости на български!

- Хората невинаги говорят умни неща. Това е попмузика, тя говори на езика на улицата. На улицата хората говорят и глупости, чат-пат има по нещо смислено. Така че какво да ги критикуваме? Всеки решава как да се изрази и до каква степен да стане за смях на цялото село. 

- Каза, че не искаш да намираш в "Уикеда" пристанище. Къде го намираш?

- В семейството, в дома, в близките хора. Музиката е пътят навън, приключенията, понякога поражението и разочарованието - но те вървят заедно, всички тези неща. А и музиката има за мен две страни - тази, която пиша всеки ден, живея в нея, разполагам своите герои и общувам с тях; това е моят свят, в който съм Господ и който създавам по начина, по който бих искал да го видя. Другата страна са вече концертите, публичната изява, репетициите, общуването с другите музиканти, което си има своите добри и лоши страни. Това са моите пристанища и морета.

Ключови думи:

Ерол, Уикеда, интервю
2

Влез или се регистрирай за да коментираш

Още

Борисов иска да остане до избора на нов главен прокурор

22.05.2019

Таня Петкова

2130
Ние сме малка държава с все по-разкопани улици и души

11.05.2019

Анита Димитрова

1019 1
Възраждане не се прави от един ансамбъл, а от един народ

04.05.2019

Милена Димова

981 5

Коментари

Kultura

И аз имам домашно студио, но пък нямам никакво време. Каква ирония, какво нещо! Навремето, когато свирехме на китари от по 80 лева (началото на 1979-та година), бяхме абсолютно ненормалници, светът беше в краката ни! Сега с апаратура, инструменти, синтезатори, и звукозаписни джаджи за буквално стотици хиляди долари--и да нямам време да седна да миксна готови, записани тракове... Е, ми няма такъв филм!!!

Forza NATO

 

👍 Ерол

Влез или се регистрирай за да коментираш

×