Медия без
политическа реклама

Не може да бъде! Радев се връща в Брюксел

Точно когато Орбан се готви да поеме Съвета на ЕС, на помощ може да му се яви още един приятел на Путин

Карикатура: Христо Комарницки

Николай Денков и Мария Габриел харизаха външно министерство на президента Румен Радев, докато спореха кой от тях да го оглави след ротацията. А ротацията се провали, защото Бойко Борисов се вкопчи не във външно, а във вътрешното министерство, което, за разлика от дипломатическото ведомство, може да му издаде заповед за арест, както се случи за кратко преди две години. Международното положение представлява за него интерес, само колкото да отслаби външния натиск за включване на вътрешни механизми срещу корупцията на високо равнище и организираната престъпност.

Тук е пресечната точка на неговия общ интерес с Румен Радев,

защото българската мафия бе отгледана под крилото на постсъветска Русия. Не може да браниш руските интереси в България и да вдигаш юмрук срещу мутрите. Радев осъзна грешката си, сторена под емоционален изблик през 2020 г., и оттогава не я е повтарял, въпреки че неведнъж държа инструментите на властта, с които можеше да изгони мутрите. Той съчета безадресния си призив срещу тях с обещанието "Ще си върнем България", но бързо разбра, че трябва да си я поиска от Владимир Путин, и се отказа. Оттогава набляга на външната, а не на вътрешната политика, за да изкупи греха си пред Кремъл чрез услуги в Брюксел, когато му се отвори достъп до кръга на европейските лидери.

По принцип не е задължително президентът да представлява България в Европейския съвет. Това е работа на премиера. Няма значение дали е редовен, или е служебен. Преди промяната на конституцията Радев с лекота измести личното си назначение Гълъб Донев в участията в съвета. Но и при евентуалния нов премиер Димитър Главчев президентът няма да пропусне шанса да ни се представи в международно обкръжение, което много му липсва. Сам призна колко му е

важно да покаже, че не е в изолация

Връчвайки мандат на ИТН, отбеляза като лична саможертва, че е отклонил посещение на чужд президент и е отложил свои пътувания в чужбина. "Днес, утре, ако се наложи и в почивните дни ще провеждаме срещи. Отложил съм и наситената си международна програма за следващите 10 дни, която включваше посещение на чужд президент и мои официални визити в чужбина", заяви той. В това изречение най-комично звучи твърдението, че има някаква "наситена международна програма", защото от месеци никой никъде не го кани, а и малцина се отзовават на негови покани (ако не се броят 4 телефонни разговора от март досега). Но ще я насити при първа възможност.

Затова Брюксел трябва да се готви да го изтърпи колкото е необходимо, защото не е ясно кога България ще има следващо редовно правителство. Европейските политически сили няма на кого да се сърдят, освен на себе си. Бойко Борисов твърдеше, че чуждестранни министри го натискали да се споразумее за ротация, но той гордо отказвал. Най-вероятно вразумяващите сигнали са идвали от неговото политическо семейство - Европейската народна партия (ЕНП). Но той е останал глух за тях, което означава, че не са му издърпали достатъчно ушите. Сега лидерът на ЕНП Манфред Вебер трябва да се замисли каква възторжена телеграма да му прати по повод европейските избори, съчетани с парламентарни. Либералите, при които членува ДПС, също трябва да си дадат сметка какво губят, защото партията "Продължаваме промяната" се натиска да подсили групата им в Брюксел, но лидерът Делян Пеевски допринесе за свалянето ѝ от власт чрез солидаризиране с Бойко Борисов. Най-честно ще бъде

ДПС да се запише с ново международно име - ДСП

(от инициалите на лидера Делян Славчев Пеевски), за да знаят чужденците с кого си имат работа. От него зависи дали ще попълнят либералната група с още един член от България, който трябва да си гарантира, че няма да срещне съпротива от вече членуващата друга българска партия. По този въпрос думата му ще тежи, без значение че е санкциониран от САЩ по Закона "Магнитски" за корупция. Важното е, че се представя за евроатлантик.

Но евроатлантизмът е твърде широко понятие, в което се вписва и такъв феномен като унгарският премиер Виктор Орбан. Неговата партия ФИДЕС клонеше към либерализма при създаването си през 1988 г., след това се записа през 2004 г. в Европейската народна партия (християндемократи), през 2021 г. бе изгонена, а сега минава за крайнодясна и популистка. В Брюксел близък до Орбан е словашкият премиер Роберт Фицо, но не заради етикета, който си лепи партията му Смер, представяща се за социалдемократическа. Тя членуваше в Партията на европейските социалисти, но през 2023 г. бе изгонена и се нареди до евродепутатите на ФИДЕС в сектора на незаписаните в никое европейско политическо семейство. Общият знаменател, който ги свързва, е популизмът и склонността да обслужват интересите на кремълския стопанин в явно противоречие с разбиранията за европейска демокрация.

Орбан е под европейска финансова карантина, но това няма да спре Унгария да оглави като ротационен председател Съвета на ЕС през втората половина на 2024 г., което вече

втриса повечето европейски столици

Откакто Русия започна войната в Украйна през 2022 г., той се превърна в пречка за много от общите европейски политики. Разчиташе на подкрепа от Полша поради идейна близост с нейното дясноконсервативно правителство, което обаче падна от власт през октомври 2023 г. За негов късмет точно по това време се върна на власт в Словакия за четвърти път Роберт Фицо, който го спаси от пълна самота. 

Ако Румен Радев се възползва от преходния период в България, както е постъпвал и по-рано, ще се присъедини в Брюксел към унгарско-словашкия тандем, с който споделя общи резерви срещу европейския отпор на руската агресия. Тримата ще сформират хор на фалшивите миролюбци, които ще се стремят да пречат на европейската помощ за Украйна, надявайки се Путин да сломи бързо нейната съпротива, след като САЩ замразиха за неопределено време своята помощ. Радев ще бъде по-неадекватен дори от Орбан, защото в Европейския съвет като единствен генерал ще претендира, че е специалист по въпросите на войната и мира за разлика от "цивилните гарги" (какъвто жаргон битува във военните среди). В същото време "гаргите" ще настояват за засилено военно сътрудничество в рамките на ЕС, което преди войната в Украйна се смяташе за периферна тема.

Усетят ли европейските партньори, че България започва да се дърпа като рак на бързей,

може да не отговорят на нейните очаквания за влизане през 2025 г. в еврозоната и в Шенген по суша. Защото не може да разчиташ на солидарност по едни въпроси, когато не проявяваш солидарност по други. Така една чисто формална процедура като прехода от едно правителство към друго може да подмени стратегическите цели на държавата. Има хора, които са способни да го направят, и дори не се крият. С наближаването на европейските избори намеренията им ще стават още по-явни и ще аплодират всяка вреда, която Радев би причинил на България в Брюксел.

Ключови думи:

Румен Радев, Брюксел

Още по темата