Милиардите за Северна България отлежават на кота нула

40% от близо 4 млрд. евро целево финансиране вече са договорени, но изпълнението се бави

14 Юли 2025ТАНЯ ПЕТРОВА

АПИ
Автомагистралата Русе - Велико Търново е ключов обект за развитието на Северна България.

След повече от десетилетие целева политика за сближаване на регионите в България с тези в Европа постигнатите резултати не са за хвалене. 5 от 6–те района на планиране на страната продължават да са в топ 10 на районите в ЕС с най-ниско БВП на глава от населението. Към 2020 г. Северозападният район и Северен централен район не отговарят на минималните изисквания на ЕС за брой на населението на ниво 2, а към 2030-а г. на минимума няма да отговаря и Североизточният район. Това е причината България да иска прерайониране на това ниво. Приносът на районите в Северна България към БВП намалява, като тенденцията е особено изразена в Северозападния район. Има напредък в преодоляването на междурегионалните различия, но той е ограничен.

Това са част от заключенията за изпълнението на стратегията за регионално развитие на България в периода 2012 - 2022 г. За изпълнението на тази стратегия през годините по линия на еврофондовете на хартия са вложени над 28 млрд. лв., като изпълнението надвишава значително плановете. Казано накратко - парите са изхарчени, проблемите си стоят. Нещо повече - някои ножици в развитието на регионите се отварят, вместо обратното.

Целево финансиране за наваксване на изоставането е предвидено и в настоящия програмен период. България се споразумя с Брюксел поне половината от парите от ЕС за по-слабо развитите региони (без Югозападния) до 2027-а година да бъдат насочени към Северна България. Това означава в тази част от страната да бъдат инвестирани 3.928 млрд. евро. Към средата на юни, 2025-а година 1.59 млрд. евро от тази сума вече са договорени или изпълнението на ниво поети ангажименти възлиза на 40.5%, съобщиха от екипа на вицепремиера Томислав Дончев в отговор на въпроси на “Сега”. Този напредък звучи впечатляващо, но всъщност реалното изпълнение е много далече от договореното. Какво е постигнато дотук и какви схеми за региона предстоят?

1 млрд. лв. от договореното еврофинансиране е за магистралата “Русе-Велико Търново”

Изграждането на магистралата “Русе-Велико Търново” има много голям принос към изпълнението на целта за насочване на 50% от парите към Северна България. Строителството на аутобана започна през 2023 година, след като в края на 2022-а година бяха сключени договорите за два от трите участъка - Русе - Бяла (малко над 40 км., при цена от 876 млн. лв. при сключване на договора, без ДДС) и обход на Бяла (над 35 км., при цена от 660.4 млн. лв., без ДДС).

За изграждането на първите два участъка, за които вече има договори, е предвидено финансиране в размер на 1 млрд. лв. по линия на оперативна програма “Транспортна свързаност”, като има почти същото по размер национално съфинансиране - 965 млн. лв.

В момента тече мегапроцедура за довършването на аутобана след Бяла с умопомрачителната прогнозна стойност от 2.9 млрд. лв. Търгът предизвика сериозен интерес - с подадени общо 12 оферти за 3 обособени позиции, като ценовите предложения тепърва ще се отварят. Тази процедура не е предвидена за финансиране по линия на ЕС, тоест не влиза в общите калкулации за целево заделяне на средства към Северна България. Финансирането ще е през националния бюджет, но не е осигурено и ще се отпуска поетапно с държавния бюджет. Така няма яснота дали и кога точно ще може да се завърши магистралата.

Извън големите целеви средства за магистралата до Велико Търново сериозен дял от заложеното целево финансиране на Северна България върви и по линия на проектите за изграждане на ВиК. Тук средствата идват от програма “Околна среда”, като за проектите на 7 района на територията на Северна България е заложено финансиране от 618 млн. лв. В списъка попадат два проекта за Северозападна България - завършването на ВиК инфраструктурата на Видин и реконструкция на мрежата в Плевен, мрежите в Габрово и Велико Търново в Северен централен район и три проекта в Североизточен район - за Варна, Търговище и Добрич. Мегадоговорите бяха сключени февруари, тази година, като се очаква да доведат до драстично намаляване на загубите на вода.

По линия на програма “Околна среда” на територията на общини от Северна България се реализират и още 12 големи проекта за подобряване на качеството на въздуха чрез мерки за зелена инфраструктура в градска среда и подмяна на уредите на твърдо гориво, на стойност 250 млн. лв.

Тези големи инфраструктурни проекти дърпат изпълнението на горе, но трудно се усещат пряко от граждани и бизнес. По-непосредствено въздействие се очаква да имат схемите за подкрепа на фирмите, самите граждани и конкретните общини. Като успех управляващите органи на двете водещи програми - за иновации в предприятията и за развитие на човешките ресурси, отчитат две от схемите - “Подкрепа за семейните предприятия, предприятията от творческите индустрии и занаятите“ и “Насърчаване на предприемачеството в Северна България”. По програмата за семейни предприятия са сключени договори със 187 предприятия в Северозападния район, 238 в Северен централен и 245 в Североизточен район, като отново активността е най-ниска в Северозападен район.

По програмата за предприемачество в Северна България с общ бюджет от 60 млн. лв. е договорен само първия етап - за 9 млн. лв. Изпълнението като разплатени средства по него е нула, съвсем в начална фаза без никакви разплатени средства са и проектите за семейните предприятия.

Финансирането рязко ще скочи по линия на интегрираните териториални инвестиции

В договорените пари за Северна България се очаква рязък скок - по линия на финансирането на интегрираните териториални инвестиции от програма “Регионално развитие” и от с дял от почти всички други програми. Финансирането по първия етап на изпълнението на ИТИ възлиза на 1.835 млрд. лв. В момента тече процедура по подаване на нови концепции за интегрирано развитие, по която за Северна България са планирани още 1.16 млрд. лв. Тези проекти тепърва ще се изпълняват, като не са леки и изискват много партньорства, но пък се очаква да имат много по-значим регионален ефект. Самото изготвяне на концепциите за интегрирани инвестиции се оказа трудно за общините, но все пак някакъв опит вече е натрупан.

На фона на постигнатото до момента и договорените на хартия средства от правителството не очакват България да има проблем с изпълнението на целта за насочване на 50% към Северна България. Вероятно при неизпълнение парите ще могат да се пренасочват, но от администрацията на МС към момента считат, че е рано да се обсъждат подобни размествания. Ако България успее да постигне ниво от 50% финансиране на регионите в Северна България, това ще бъде значително по-добро представяне спрямо предходния програмен период. За периода 2014-2020 г. в Северна България са били инвестирани едва 27.8% от средствата за кохезионна политика, сочат данните на МС към март, 2024 г. Това е много нисък дял, като паралелното финансиране на по-добре развити региони със сигурност е допринесло до отдалечаване, вместо до сближаване по някои от индикаторите. От правителството изтъкват, че една от основните причини за ниското ниво на финансиране е липсата на достатъчна активност от страна на самите кандидати. Успеваемостта на подадените проекти в Северна България е 59.13% при 61.24 % одобрени проекти от подадените в Южна България. Самият брой на фирмите и гражданите, подавали проекти в трите северни района, обаче е по-нисък.

КАКВО ПРЕДСТОИ ДО КРАЯ НА ГОДИНАТА

90 млн. лв. ще бъдат отпуснати по схемата “Нови модели в производството от страна на МСП в Северните райони на страната”, програма “Конкурентностпособност”. По схемата ще бъдат финансирани проекти на стойност от 50 000 до 500 000 лв. на малки и средни предприятия и кооперации за въвеждане на нови модели на производство.
проекти в Северна България ще получават предимство и бонус точки по три предстоящи процедури по научната програма - “Малки иновативни грантове за малки и средни предприятия”, “Зелени и цифрови партньорства за интелигентна трансформация” и “Програми за сътрудничество за иновации и трансфер на знания и технологии”. Схемите са с бюджети от съответно 25 млн., 61 млн. и 172 млн. лв. По схемата за “Зелени и цифрови” партньорства ще се финансират проекти от 100 000 до 1.5 млн. лв., по “Програми за сътрудничество” ще са допустими по-големи проекти - от 100 000 до 30 млн. лв. В момента тече класирането на проекти по схемата “Малки иновативни грантове за малки и средни предприятия”.
по програмата “Транспортна свързаност” проекти на Северна България имат право да получат бонус-точки по отделни процедури като тази за изграждане на зарядна инфраструктура за електрически превозни средства (32.4 млн. лв.), процедурата за зарядна инфраструктура за брегово захранване на кораби (49.6 млн. лв.) и за подпомагане на интермодални оператори (общ бюджет по програма 34.5 млн. лв.). Правителството търси решение и за отблокиране на проекта за тунел под вр. Шипка, който е ключов за свързването на Северна и Южна България. Проектът също се финансира по програма “Транспортна свързаност”, като бе временно замразен заради решено окончателно съдебно дело за плана на управление на парк “Българка”. Очаква се техническият проект да бъде завършен тази година и строителните дейности да започнат до края на 2025-а г. Договорът с изпълнителя консорциум “ПСВТ” е на стойност 358 млн. лв.