facebook
twitter

Наблюдател

КУЛТУРА

Накрая творчеството на Георги Марков влезе в учебниците

Политическата конюнктура е догма, художествената литература е необятност
2063
БГНЕС
Димитър Бочев

                                                                             "Какво е литературата и какъв е
                                                                                животът, е един и същ въпрос."
                                                                                                         Том Стопард  

 

Новата година ме изненада с една колкото неочаквана, толкова и затрогваща изненада. Изненада, която аз бих окачествил като победа на духа над институцията, на художествената литература над канцеларското статукво, на творческото начало над доктрината. Министерството на образованието най-после реши да включи творческото наследство на Георги Марков в учебните програми на горните гимназиални класове. Това министерско решение е и моя лична победа в една битка, която водя вече трийсетина години. Хрониката на тази ожесточена битка между нас, приятелите и ценителите на Георги, и държавните бюрократи е живописна и поучителна. 
Нося една особена лична отговорност към гражданското и особено към творческото наследство на Марков. Не само защото Георги бе мой брат по перо (по голям, недостижимо голям брат, но все пак брат) и по изгнаническа участ. Не само защото бе мой политически съмишленик и духовен родственик. Не само защото бяхме колеги от т. нар. вражески радиостанции. Не дори и защото бяхме най-близки лични приятели и на битово равнище. Има и още един факт, който не е за подценяване: Георги Марков бе убит не толкова за излъчваните по "Дойче веле" литературни есета, а още по-малко за работата си в Би Би Си - Георги Марков бе убит преди всичко за задочните си репортажи, писани за водената от мен културна програма на българската емисия на радио "Свободна Европа" "Контакти". Чрез това обстоятелство моята морална и ако щете, ведомствена, институционална отговорност за покушението, отнело живота му, нараства неимоверно.
Писах, че когато го убиха през онзи проклет септември на 78-а на моста "Ватерлоо" над Темза, убиха част и от мен самия - и това беше по-добрата част. Така го чувствах, съзнавах и изживявах тогава - така го чувствам, съзнавам и изживявам и днес. Неведнъж съм сравнявал убийството на един писател с убийството на бременна жена. И двете убийства са мултиплицирани, многократни. Както онзи, който убива бременна жена, убива заедно с нея и плода в утробата й, така и онзи, който убива един писател в разцвета на творческите му сили, убива и всички онези образи и сюжети, които писателят щеше да сътвори, щеше да извика на живот чрез собствения си живот. Справедливостта изисква да отчетем, че покушението е особен вид признание, което похитителите му оказаха. Убиец на Георги бе собственият му литературен талант - безпогрешно доловен, оценен и санкциониран от демаскираната от перото му номенклатурна върхушка.
Ако непроницаемата партийна цензура в най-добрия от световете дискриминираше литературно Георги, като забраняваше по ведомствен път книгите му, 


последвалата демокрация премълчаваше и подценяваше 


десетилетия наред художественото му наследство. Премълчаването и подценяването са също форма на дискриминация. Физическите убийци и техните ортаци от старата и от новата комунистическа гвардия имаха жив интерес да изтрият името Георги Марков от националната памет. Жилавите останки от репресивния апарат на комунистическия режим и булевардните вестници и рубрики бяха сключили като че ли таен договор да си поделят паметта на Георги, за да я похитят без остатък.
За да разкрия чудовищните размери на този погром, ще стана съвсем личен. По стечение на обстоятелства синът ми е израснал само с мен. А който е другарувал с мен, няма как да не другарува и с Георги Марков. Запознат още от ранно детство с каузата и с литературата на Георги, като гимназист преди три години Тео Бочев предложил в час по литература да отделят и някоя друга минута за творбите на писателя. Преподавателят му обаче го срязал с довода, че фигурата на Георги Марков била спорна. От което следва, че фигурата на кварталния даскал е безспорна. Ако не споменавам името му, то е защото съм го забравил - интересува ме явлението. Едно явление, в което като в огледало се оглежда цяла-целеничка националната ни обществена нагласа. Хилядолетна държава сме, а още не сме дорасли до съзнанието, че дори Георги Марков да беше агентът, който никога не е бил, литературното му наследство трябва да бъде оценявано само съобразно художествени, не и съобразно политическите критерии. Не дораснем ли до това съзнание, тръгнем ли да политизираме литературата, значи да възстановим класово-партийния оценъчен подход от зловещото минало - оценявай художествена литература съобразно пропагандните потребности на една политическа партия, ти постъпваш противолитературно. Така десетилетия наред партийността в литературата и изкуството громеше и литература, и изкуство в интерес на идеологическата пропаганда. В този смисъл методът на социалистическия реализъм не отстъпваше по нищо на мътната почвеническа вълна "Блут унд Боден", превърнала целия духовен живот на нацистка Германия в реклама на националсоциализма.
И така, радостта ми, че творчеството на Георги Марков намери своето място в учебните програми е придружена от нерадостта, че това се случва след толкова неимоверни усилия и с такова непростимо историческо закъснение. Да воюваме за признанието на Георги като писател е, меко казано, неподобаващо. Сами по себе си произведения като "Мъже", като "Портретът на моя двойник", "Жените на Варшава", "Достопочтеното шимпанзе", "Архангел Михаил" и "Задочни репортажи за задочна България" нямат нужда от ментори - техните художествени качества би трябвало да ги легитимират достатъчно убедително, да ги наложат както в средношколските, така и в университетските учебни програми. Доколкото обаче България е страна на обратностите, по обратен, по неподобаващ начин бе интерпретирано и литературното наследство на Георги Марков, 


оценявано бе не естетически, а политически 


Тази оценка бе обременена от разделението на обществото чрез бушуващия вече трийсет години наред двубой между комунисти и антикомунисти, в тази оценка писателят Георги Марков бе (къде съзнателно, къде несъзнателно) подменен от политическия емигрант Георги Марков.
Докато политическата конюнктура е догма, художествената литература е необятност. Такава е литературата и на Георги Марков - литература за вълнението да си човек, литература, която дума по дума изважда читателя от уютната му роля на пасивен консуматор и го превръща в съавтор, тласка го към собствените му екзистенциални граници, изправя го пред онези гранични ситуации (Ясперс), в които той, подобно на сюжетните персонажи, разкрива най-дълбоката, най-автентичната си същност. 
Ето защо аз гледам на каменистия път, който завещаните ни от Марков шедьоври се наложи да извървят към училищата и университетите, като на възстановяване на онази погубена в пошлостта на делничната политика естетическа сетивност, необходима за духовното ни и национално себесъхраняване. 

22

Влез или се регистрирай за да коментираш

Още

Творците ни се оказаха в небрано лозе

11.05.2019

Димитър Бочев

1236 15
Творците ни се оказаха в небрано лозе

04.05.2019

Димитър Бочев

1662 10
Георги Марков: Макар и малко останало, СДС е емблема

06.04.2019

1636 23

Коментари

wreckage
снимка на wreckage

                                                                               "Какво е литературата и какъв е
                                                                                животът, е един и същ въпрос."
                                                                                                         Том Столард  

СтоЛард my arse.

The name is Stoppard with а double p.

 

Стопард.

 

--------------------

🌟 А, оправили сте го Стопард, найс.

И гледайте зафбъдеще да избягвате теа работи, щото читателят остава с ено определено фпечатление.

 

 

Biberkov

Тука пак ще има квич.

Скитник-1

  Ами добре, то и това е част от живота, но там някъде под линия, за по-ученолюбивите, може да се спомене упътването за ваксата и сценария за любимия многосериен филм  😂

dream team
снимка на dream team

И тоя ли извадихте от нафталина. Не ви отиват на добре работите.

Yantar

Цялата статия е малко "с чужда пита помен", ама хайде. Иначе се чудя кое точно творчество на Г. Марков ще влезе в учебниците? Дали "На Всеки Километър"? "Жените на Варшава"? "Комунисти"? Щото е малко смешно да влезе с радиопредаванията, вместо с книгите си.

Solace

За сметка на това отпадат Балканджи Йово, История славянобългарская и Хубава си, моя горо...

Св. Ихтамнетий
снимка на Св. Ихтамнетий

Стига лъжи, фейкометни патриотари 👿

 

“История славянобългарска“ ще се изучава четири, а не три пъти в средното училище, съобщиха от МОН. Откъс от произведението е предвиден в програмата по история и цивилизации в VII,VIII и X клас и по литература в IX клас.

 

Има го на хиляда места!

Solace

Откъси, псевдосветецо, откъси...

Meto_ot_Interneto

Не съм чел нищо от Георги Марков и ще се въздържа от преценка дали творбите му заслужават да бъдат в учебните програми на МО.
Чел съм доста за Георги Марков и съм уверен, че няма никакви доказтелства, че е бил убит от агенти на българската ДС и че историята за т.н. българския чадър е фабрикация

RanBosilek
снимка на RanBosilek

такива като тебе са ясни, амерканците не са кацали на луната.

не чело нищо от Георги Марков, не е и слушало "Задочните репортажи", спазвало стриктно партийната линия.

ако е трябвало да научи нещо, партийния му секретар е щял да му го сведе.

интелект от класа

Предводител на ...

Откъси, псевдосветецо, откъси...

Що, ти от кора до кора ли си я изучавал? Колко време - два, три срока?

 

Solace

Изпитвали са ме върху цялата.

Не знам дали си оригиналния команч, ама ако си - явно е назляла работата...

SvSophia
снимка на SvSophia

В програмата само за специализираните по литература паралелки влиза публицистиката на Георги Марков. Макар публицистиката да си е публицистика, а не художествена литература, нищо лошо. Но тогава защо в тази програма, ако ще се занимава и с публицистика, липсва например Йосиф Хербст - едно от най-блестящи пера на българската публицистика, чиито текстове са изключително актуални И днес.

 

Впрочем цялата програма е един пълен буламач, писан от чиновник, пращаха се възражения срещу нея /не заради Марков/ от институции и учители...

Като всичката работа на счетоводителчето, възседнало министерския стол на проф. Шишманов.

 

БатВаню

Ако трябва да бъде включен Георги Марков в  учебниците по литература, то това би трябвало да бъде именно публицистиката на Марков, а не примерно драматургията. Например Репортажите... написани на прекрасен, изящен, богат съвременен български език, език, от който да си учиш, с който да се гордееш.

 

 

SvSophia
снимка на SvSophia

Доста народ в последните десетилетия си вадеше /и вади, ако се съди и по горния текст/ хлебец, масълце, че и академична кариера направи, че и слава доби покрай Марков и др. под.

Мейнстрийм. Политкоректно-пазарски. "Комунизъм за продан", както вече е писано

Mrx

 Е какво ще включаят. Романът  "Мъже", в който се възхвалява комунистическото строителство. Между другототой много добър и възторжен.  Пиесата "Комунисти", части от сценариите "На всеки километър", ли?

Аз само питм бе, нищо не казвам. 

Captain Buddy
снимка на Captain Buddy

А дали са включили писмото му до Димитър Бочев в учебната програма?

Чест прави на Димитър Бочев, че направи това лично писмо публично достояние, а можеше политически коректно да си  затрае.

КуртиКенаров
снимка на КуртиКенаров

Надявам се, че няма да се озлобим срещу Георги Марков. Мисля, че той е бил честен човек. И едва ли би  му харесало да го правят на нещо, каквото не е бил. Правят го, но за това той няма вина.

ДЖОМАГА
снимка на ДЖОМАГА

абе щом има болници на името на престъпната  фашистка фамиля  що да няма   някакъв предател в учебниците  сигурно положителни  дености.

inventus

По важното е не какво сте включили а какво сте изключили от учебните програми! Щото за всички е ясно че това което сте изключили не ви е угодно. Който може да си отговори защо именно не ви е угодно той ще си отговори и на въпроса що за човечета сте.

Mrx

 

 Като гледам каква сапунка изкараха ингилизите с ъс случая Скрипал, все по-ясно ми става, че и случаят Георги Марков е същата сапунка. Техните служби са се специализирали в такива акции.Обикновено се казва, че на лъжата краката са къси, ама те умрат да ги удължат. Умориха едно семейство със захвърлена кутия с Новичок. Дойдоха у нас да притоплят случая с Гербев, който откъдето и да гогледаш няма нищо общо със Скрипал. Сега чувам, че щели да събарят къщата, където се е случила измислената случка със Скрипал.  На такива акции само заблудени, като горния автор могат да повярват.

Devil in Exile

Включването на Георги Марков в учебната програма е меко казано абсурдно ... Но те колко абсурдни неща включиха през последните 20 години и резултатът е виден - на дъното сме на всички класации. Добре, че учих преди да дойде демокрацията.

Влез или се регистрирай за да коментираш

×