- Г-н Денев, пак се поставя вашият мюзикъл "Законът на джунглата", създаден през далечната 1988 г.  Кое го прави актуален?

- В "Книга за джунглата" основни теми са страхът в обществото, борбата за власт, нуждата от смяна на Водача на глутницата, който не може да й осигури плячка - всичко това за онова време звучеше като подкана за промени, асоциираше се от публиката с политическата обстановка в Източна Европа. Нашият спектакъл откри фестивала "Аполония 1989" - началото на септември, само два месеца преди 10 ноември... Излиза, че Андрей Аврамов, който написа либретото и стиховете на основата на книгата на Ръдиард Киплинг, е предусетил промените. Премиерата на мюзикъла бе на сцената на Младежкия театър, цялата идея за постановката бе на режисьора Андрей Аврамов, хореограф бе Александър Чобанов, сценограф Вячеслав Парапанов. Ролите изпълняваха известните артисти Искра Радева, Владо Пенев, Рашко Младенов, Никола Стефанов, Марина Костова, Вихър Стойчев и др. През 1993 г. заедно с Александър Чобанов поставихме мюзикъла на френски език в Париж, където се игра на сцената на университета "Сен Дьони". В края на 1998 г. Андрей Аврамов направи нова постановка в НДК със студентите от Факултета за поп и джаз на Музикалната академия - София. Така че за наша радост това заглавие има доста дълъг и богат сценичен живот. 

- Вие сте и диригент на новата постановка. Има ли нови неща в днешния спектакъл?

- Най-новата постановка на "Законът на джунглата"  - на сцената на Държавната опера - Пловдив, е с нова оркестрация и е за пръв път със съпровод на голям оркестър на живо. Режисьорът Георги Динев е поканил за сътрудници младия хореограф Филип Миланов и сценографката Златна Михайлова.

- А на какво се дължи засиленият интерес на оперните театри да включват все повече съвременни мюзикъли в репертоара си?

- Това обогатява репертоара, внася жанрово разнообразие, привлича по-млада публика. Разбира се, крие и опасности, нови задачи пред екипите, поставя за разрешаване някои проблеми. Пеенето в мюзикъла е различно от оперното, но оперните артисти се справят доста успешно с вокалните партии. Валерия Мирчева в ролята на Ракша, Благовеста Костадинова -  Байра, Евгений Арабаджиев - мечокът Балу, Марк Фаулър - Сивия брат, Михаил Пулиев - тигърът Шир Кан, са опитни, съвременни артисти, които успяват да "излязат" от класическото пеене, но голямата изненада за мен е, че те проявяват и завидни актьорски способности, което е важно, защото това е музикален театър. Има и талантливи гост- изпълнители, в ролята на Маугли е съвсем младият Борис Добрев, все още неопитен, но с чар, пълен с енергия и желание да се развива. Ролята на пантерата Багира пък е поверена на Анита Огнянова - една певица, която трябва непременно да се чуе, тя притежава тембър, който разчувства, завладява... Георги Динев, солист на Старозагорската опера, познава оперния театър отвътре и успява да мотивира екипа, да създаде един динамичен, интересен спектакъл. Използва въображението си максимално в разчитането на партитурата и държи вниманието на детската публика приковано в сценичните събития. 

- Често се насочвате с произведенията си към децата. Намирате ли време да образовате музикално младото поколение?

- След успешното ми двугодишно сътрудничество с община Долна баня в организирането и провеждането на Етно Арт и джаз фестивал на Св. Спас ми бе предложено да направя още нещо за културата на района и аз с голяма радост и ентусиазъм реших, че е крайно време да отделя от времето си за обществена дейност. Сформираме в читалище "Рила" детски хор "Рилско ехо". Аз самият като дете съм пял в хор (голям късмет бе, че в родния ми Видин бе дошъл диригентът Валентин Бобевски) и знам колко важно е за децата да пеят, да добиват музикална култура, да насочват вниманието и усилията си в създаването на красота. Надявам се да запълним поне малко празнините в сегашното музикално образование. 

- Не обсебва ли интересът на младите повече електронните формати? Ютюб не ги ли изтласква примерно от концертните зали?

- Винаги ще има нужда от жива музика. Тя е форма на контакт, на споделяне. Може би затова продължават да се играят спектакли с много публика, вкл. мои, при това с голям успех - и "Лили и вълшебното бисерче" в Софийската опера, и "Един безумен ден" в Народния театър. А на последното издание на филмовия фестивал "Златна роза" във Варна - буквално преди дни - имаше и премиера на игрален филм с моя музика - "Имало една война" на режисьора Анри Кулев. Беше приятно да чуем на пресконференцията всеобщото одобрение на критиката и журналистите, суперлативи за камерата, режисурата, актьорските изпълнения, за музиката... Изненадващо и за мен самия, оказа се, че и на тази възраст имам доста ангажименти, това ме държи в тонус, мотивира ме, дава ми усещането, че мога все още да съм полезен, поддържа моите илюзии, че без тях какво сме? 

- Над какво работите в момента? 

- Моите творчески усилия са пак в същата посока - музикално-сценичните жанрове, композирам джаз-опера по собствено либрето - "Вечеря в Манхатън". Върху текста работих почти година, у нас няма оперни либретисти и понеже имах идея за сюжет, окуражен от мнението на известния драматург Христо Бойчев, седнах да си го напиша сам. Още повече че става дума за нещо ново, неправено досега - оперно произведение, създадено изцяло със средствата на джаза - и като пеене, и като инструментариум, и като естетика. Ще се изпълнява от четирима джаз певци (две жени и двама мъже) в съпровод на джаз квартет - саксофон, пиано, бас и барабани... засега повече няма да издавам, нека завърша музиката, пък после...

- В по-близък план какви ваши изяви да очакваме?

- През ноември Симфоничният оркестър на БНР ще запише студийно моята симфонична поема "До Чикаго". С голямо вълнение очаквам първата ми среща с маестро Марк Кадин, когото много ценя като професионалист и не пропускам неговите концерти.