Медия без
политическа реклама

Монополът на „Булгаргаз“ става все по-вреден

Споразумението с БОТАШ може да се окаже повратна точка. Ще се задейства ли ЕК?

29 Февр. 2024Дик Рош*
БГНЕС
Държавният газов търговец "Булгаргаз" препятства конкуренцията.

Като дават на държавни предприятия привилегии, които ги предпазват от конкуренция, правителствата на практика създават монополи, които могат да нанесат големи вреди.

„Булгаргаз“ и „Булгартрансгаз“ са христоматиен пример за тази реалност. „Булгаргаз“ има

 

дълъг опит с препятстването на конкуренцията,

 

при това зловредното му въздействие излиза и извън границите на България.

Господстващото положение на това предприятие в енергийния сектор има висока цена. Доклад на ЕК от 2013 г. обръща внимание на „високата енергийна интензивност, ниската енергийна ефективност и недостатъчната екологична инфраструктура“ в България. 11 години след този доклад и 17 години след присъединяването към ЕС България използва четири пъти повече енергия на единица БВП от средното за ЕС, а българските граждани са лишени от предимствата на единния конкурентен европейски енергиен пазар.

След продължило години разследване през декември 2018 г. Европейската комисия наложи на БЕХ и на дъщерните му дружества „Булгаргаз“ и „Булгартрансгаз“ глоба от 77 млн. евро за блокиране на достъпа на конкуренти до ключова инфраструктура и нарушаване на антитръстовите правила на ЕС. 

Вместо да започне смислени дискусии как страната да постигне съответствие с правилата на ЕС, българският отговор на разследването бе враждебен. 

Тогавашният министър на енергетиката даде ясно да се разбере, че

 

няма да има отваряне на газовата инфраструктура

 

на България. Самата идея за това бе оценена като заплаха за националната сигурност на България. Премиерът Борисов определи всяка приватизация в газовия сектор като „предателство“.

През 2019 г. правителството направи стъпка в правилната посока - въведе Програма за освобождаване на газ (ПОГ), която щеше да предоставя значителни количества газ на трети страни, „насърчавайки либерализацията на българския газов пазар“.

Програмата, която трябваше да заработи през януари 2023 г., беше прекратена през декември 2022 г. 

През октомври 2023 г. Съдът на ЕС заяви, че макар „Булгаргаз“ да е имал господстващо положение като изключителен ползвател на газовата инфраструктура, Еврокомисията не е успяла да докаже, че това е създало затруднения за достъпа на други компании. ЕК може да обжалва заключението на Съда.

В отговор на въпроси на евродепутати по тази тема Европейската комисия обясни, че не може да се меси, тъй като програмата се базира на "национално законодателство“.

Степента, до която

 

интересите на „Булгаргаз“ надделяват

 

над всички останали съображения, беше драматично демонстрирана в отговора на България на мерките, предприети от ЕС след нахлуването на Русия в Украйна.

През юни 2022 г. бяха въведени регламенти на ЕС, които изискваха подземните газови хранилища на територията на ЕС да бъдат запълнени поне на 80% от капацитета преди зимата на 2022/2023 г. и на 90% след това. За да се защитят предприятията, които са помогнали за изпълнението на изискванията за съхранение на газ, от държавите членки се изискваше „да предприемат всички необходими мерки, включително предоставяне на финансови стимули или компенсации".  

В България държавният „Булгаргаз“ се оказа единствен бенефициент на мерките за подкрепа. Частните компании, които допринесоха за запълване на запасите, бяха оставени да се оправят сами и да купуват със собствени средства природен газ тогава, когато световните цени бяха рекордно високи. 

Още по-драматичен пример е 

 

"странното" споразумение с турската БОТАШ

 

Подписано само три месеца преди петите за две години парламентарни избори в България, споразумението предвижда целият капацитет на ключовата точка на свързване между българската и турската газопреносна мрежа да бъде резервиран изключително за БОТАШ и „Булгаргаз“. С него „Булгаргаз“ получава възможност да внася 1,85 милиарда кубически метра газ през точката на междусистемно свързване. Но за целта трябва да плаща на БОТАШ годишна такса за обслужване в размер на 2 млрд. евро, независимо дали „Булгаргаз“ използва пълния капацитет.

Тъй като споразумението е с продължителност 13 години, то би могло да се окаже огромно финансово бреме за „Булгаргаз“, а оттам и за България.

В същото време срещу годишна такса в размер на само 138 млн. евро БОТАШ получава достъп до българските газопроводи и правото да продава газ на клиенти в България - странна отстъпка, като се има предвид антипатията на „Булгаргаз“ към родната конкуренция на българския пазар.

Споразумението предоставя на Русия задна вратичка, през която ребрандиран руски газ може да тече към мрежите на ЕС, което осуетява усилията на ЕС да контролира износа на руски газ за Европа. Изискването в споразумението, което се отнася до произхода на газа, влизащ през инфраструктурата, е обект на търговска тайна.

Споразумението е от значение и за войната на Русия с Украйна. Изненадващо голямо количество руски газ преминава през тръбопроводи, които пресичат Украйна. По оценки на Центъра за глобална енергийна политика по украинските тръбопроводи се доставят 35-40 милиона куб. метра дневно.

Украйна е принудена да позволява транзита на руски газ през своята територия. За него тя получава значителни такси - приходи, които не може да си позволи да загуби. Украйна също така остава зависима от руския газ. Споразумението, което урежда използването на украинската мрежа за руски газ, важи до края на 2024 г. Въпреки че подновяването винаги е изглеждало малко вероятно, договореностите между БОТАШ и „Булгаргаз“ правят прекратяването му по-малко проблематично за Русия.

Друг политически недостатък на споразумението е, че то дава на турското политическо ръководство значителен лост на влияние, който може да бъде използван в бъдещи отношения с ЕС. Това е равносилно на допълнителна ерозия на енергийния суверенитет на ЕС.

Споразумението с БОТАШ може да се окаже

 

червената линия, която „Булгаргаз“ е прегазил

 

То може да е и повратна точка - въпреки че досега държавното предприятие се ползваше с изключителен политически чадър и пълна безнаказаност.

Правителството, което встъпи в длъжност през юни 2023 г., атакува споразумението. Премиерът Николай Денков го нарече „непрозрачно и неизгодно“. Министърът на енергетиката Румен Радев го определи като потенциално струващо на България „милиарди, без да доведе до никаква полза“. Правителството на Денков започна общ преглед на политиките на предходната администрация, включително проверка на сделката между БОТАШ и „Булгаргаз“. ЕК също започна проверка на споразумението. 

Има и други признаци, че

 

търпението в Брюксел е на изчерпване

 

Първият индикатор беше глобата, която ЕК наложи на БЕХ през 2018 г.

Въпреки че не предприе действия, когато България се отказа от Програмата за освобождаване на газ, комисията обяви, че обменя информация с България, „за да разбере въздействието на решението“. Вече има развитие -  ЕК изпрати на София официално уведомление за неизпълнение на Регламента за доставка на газ, като посочи, че ако не последват действия, ще пристъпи към следващия етап на наказателната процедура - изготвяне на мотивирано становище, че България не прилага европравилата. 

Високата енергийна интензивност на България и други проблеми, посочени в доклада на Комисията от 2013 г., са част от високата цена на монопола, който доминира енергийния сектор на България. Опасностите, които произтичат от споразумението с БОТАШ, са напомняне, че проблемите с „Булгаргаз“ не спират на българската граница.

 

*Дик Рош бивш министър по европейските въпроси и бивш министър на околната среда на Ирландия. Препечатваме статията му от brusselssignal.eu. Заглавията са на "Сега".