Преди няколко години страхът от бежанската вълна доведе до възход на редица популистки и националистически партии, и то именно в Северна Европа. Тенденцията за техния възход се засили, след като това стана факт в европейски страни като Франция, Великобритания и Италия. Сега обаче сме свидетели на доста бърз обрат, при което предимно леви формации си върнаха не само рейтинга, но и властта. И ако в Германия, Франция и редица други държави социалдемократическите идеи са в криза или направо в упадък, то в Скандинавия те преживяват нещо като възраждане. През последната година в три страни - Швеция, Финландия и Дания, на власт дойдоха левоцентристки правителства начело със социалдемократите.

Така в Дания правителството беше оглавено от младата Мете Фредериксен. 41-годишната Фредериксен е най-младият премиер в историята на страната и ще бъде начело на правителство на малцинството. В резултат на преговорите, започнали след изборите, състояли се в страната на 5 юни, тя си осигури парламентарната подкрепа на другите три леви партии от т.нар. Червен блок. Той спечели общо 91 места в 179-местния нов парламент срещу 75 за десноцентристкия блок на досегашния премиер Ларс Льоке Расмусен. Той призна поражението си и се оттегли. Социалдемократите сега са най-голямата партия в парламента, макар че бележат лек спад в сравнение с позициите си в предишния, но другите леви партии също се представиха добре. Този резултат бе очакван и предсказан от социолозите още по време на предизборната кампания.

Мете Фредериксен е втората жена, заела премиерския пост в страната, след една друга социалдемократка - Хеле Торнинг-Шмит в периода 2011-2015 г.

Ерозията на социалната държава се превърна

в определящ фактор за кампанията преди изборите. Фредериксен настоя, че през следващите пет години ще увеличава публичните разходи с по 0.8 процента на година - общо 37 милиарда крони през 2025 г., за да подпомогне социалната държава. Тя обаче е обвързана със закон, приет през 2012 г., който не позволява бюджетният дефицит да надхвърля 0.5 процента от БВП - това са доста по-строги правила от тези на ЕС, които определят таван от 3 процента. Посланието й за увеличаване на разходите обаче намери добър отзвук в обществото. Същото важи и за по-твърдата й позиция по въпроса за имиграцията, което й помогна да привлече гласоподаватели и от лагера на антиимиграционната Датска народна партия.

Подкрепата за Социалистическата народна партия и Социално-либералната партия, на които Фредериксен вече ще разчита, е нараснала над два пъти. Двете формации се обявяват за по-мека имиграционна политика и по-големи усилия за борба с климатичните промени. Десноцентристката либерална партия "Венстре" на премиера Ларс Льоке Расмусен остана втора с 23 на сто - ръст в подкрепата от 3 процента. Датската народна партия пък претърпя тежки загуби, като резултатът й от 9% е повече от два пъти по-нисък от 2015 г., когато получи 21 на сто. Крайнодясната антиимигрантска партия осигуряваше парламентарно мнозинство на десноцентристкото правителство на Расмусен. В датския парламент влиза и нова партия - антиимигрантската формация "Новите десни", която спечели 4 депутатски места.

В Швеция преди това четири партии дадоха втори мандат на министър-председателя Стефан Льовен, което сложи край на продължилата няколко месеци политическа безизходица след изборите миналия септември. Политическата аритметика се усложнявашe от факта, че всички обещаха

да не работят с антиимигрантската партия "Шведски демократи"

През изминалите четири години Льовен оглавяваше правителство на малцинството на Шведската социалдемократическа работническа партия и Зелените с подкрепата на Лявата партия в парламента. Нито един от двата традиционни партийни блока - червено-зеления - на социалдемократи, леви и зелени - и четирипартийния десноцентристки - не получи достатъчно гласове в 349-членния парламент, за да разполага с мнозинство. Разликата между тях бе само един мандат - 144 за червено-зелената коалиция срещу 143 за десноцентристите.

Както в някои европейски страни, от десетилетия в Швеция действа един политически модел, при който в управлението се редуват ту левоцентристкият блок, ту десните партии - през последните години с лек превес на социалдемократите. Това негласно споразумение помежду им често водеше до правителства на малцинството, толерирани от съответно другата страна, за което управляващите си плащаха с известни компромиси в законодателно отношение. Резултатът от всичко това беше една политика на консенсуса, която неизменно се стремеше към паритет, а този модел невинаги допадаше на всички избиратели. Всички утвърдени партии декларираха преди изборите, че няма да правят никакви договорки, нито ще сключват съюзи с „Шведските демократи“. Преди това някои от по-малките партии обаче бяха започнали да флиртуват с тях, но на изборите се видя, че поне 83% от шведите не подкрепиха десните популисти.

Популистите обаче влияят на част от общественото мнение - особено в определени социални среди. От утвърдените партии сега зависи това влияние да не се разраства. Вярно е, че за проблемите около миграцията в Швеция и за грешките от миналото трябва да се говори открито - страната се нуждае от повече полицаи и учители, както и от друг тип интеграционна политика. Но шведите все пак явно разбраха, че независимо от някои основателни техни тревоги

те продължават да живеят в една от най-проспериращите

и сигурни страни в света. Все пак Швеция бе споходена по-късно от вълната на национализъм и от новата политика на идентичността, която се обявява срещу чужденците и Европа и която издига лозунга "Швеция на първо място". Подобни развития има в момента например в Унгария, Полша или Италия. „Шведските демократи“ обаче явно са в пълен дисонанс с утвърдената политическа култура на страната, залагаща на хармонията и умереността.

В началото на юни финландският президент Саули Нинистьо назначи новото левоцентристко коалиционно правителство начело с лидера на социалдемократите Анти Рине, който заменя на поста водача на десния "Финландски център" Юха Сипиле. Рине стана първият ляв финландски премиер от 20 години. Програмата на неговото правителство предвижда повишаване на данъците и увеличаване на разходите за съхраняване на щедрата социална система на страната. Преди това финландската социалдемократическа партия спечели на парламентарни избори на 14 април с едва 17.7% от гласовете, което я принуди да търси партньори, за да управлява. По-късно тя  се договори с четири по-малки партии по обща управленска програма. Евроскептичната партия "Финландците" бе пренебрегната, въпреки че на изборите постигна втори резултат със 17.5 на сто и дишаше във врата на социалдемократите. Коалиционното споразумение предвижда увеличаване на данъчните приходи със 730 милиона евро. С тях ще бъде осигурено увеличаване на пенсиите, подобряване на железопътната инфраструктура и подмяна на остарелите изтребители на военновъздушните сили. Очаква се новото финландско правителство да обещае да не повишава данъка върху доходите.

Тези победи на левите партии в Скандинавия

са глътка въздух за подобни формации в Европа,

тъй като левоцентристките партии в момента са изправени пред сериозен спад в доверието на избирателите в ЕС. Т.нар. северен модел бе стандартът за социална държава за много леви политици в глобален мащаб. Застаряването на населението обаче накара правителствата на много страни да започнат да ограничават социалните разходи. Датчаните, както и гражданите на останалите северни държави плащат едни от най-високите данъци в света, за да поддържат социалната държава. Те се безпокоят, че по-нататъшните мерки за икономии и разходите за бежанците ще подкопаят универсалната здравна, образователна и социална система, които отдавна приемат за даденост. И тъй като политическите битки в бъдеще ще стават все по-ожесточени и безпощадни, утвърдените партии ще трябва да напуснат своята „комфортна“ политическа среда и да се захванат активно с проблемите, които карат хората да се страхуват и тревожат. Ако те не намерят пътя към едно ново мислене и не променят политическия си стил, отстъплението на крайнодесните популисти може да се окаже обратим процес и те да се завърнат с нова опустошителна сила заради гнева и проблемите на огромен брой обезверени хора в Европа.