През последните месеци и седмици темата за еврото и членството на България в еврозоната нажежи страстите. Коментари и анализи извират отвсякъде, а за обикновените хора е трудно да се ориентират в лавината от разнопосочни твърдения и числа. Журналисти от  Factcheck.bg, "Медиапул", „Сега“, toest.bg осветяват  10-те най-разпространени мита по темата.

1. Ще обеднеем масово, ако влизем в еврозоната.

Фактите:

Въвеждането на еврото не води до намаляване на реалните доходи. Дали българите ще „обеднеят“, или ще „забогатеят“ зависи от множество фактори, включително икономическата политика, адаптацията на бизнеса и потребителите, както и глобалните икономически условия. Стабилната валута и по-ниските лихвени проценти, например, могат да стимулират икономическия растеж и повишаването на доходите. В много страни от Централна и Източна Европа, включително Хърватия, минималните заплати са се увеличили значително, което е довело до възстановяване на покупателната способност на нископлатените работници. 

2. Всичко ще поскъпне заради еврото

Фактите:

Опитът на други страни, присъединили се към еврозоната в последните 10 години показва, че въвеждането на новата валута води до минимално и временно увеличение на цените, обикновено под 0.5%. Основната причина за това е закръгляване на цените при конвертиране, но ефектът е краткотраен и ограничен. 

В Словакия, която въведе еврото през 2009 г., Националната банка посочва, че въвеждането на еврото е довело до еднократно увеличение на инфлацията с 0.2 до 0.4 процентни пункта. Евростат отчита, че годишната инфлация в Словакия е спаднала от 3.5% през декември 2008 г. на 2.4% през февруари 2009 г. Това показва, че ефектът от въвеждането на еврото върху инфлацията е бил ограничен.

В Естония, която е в еврозоната от 2011 г., реалното влияние върху цените е било около 0.2–0.3 процентни пункта, сочи доклад на Европейската централна банка. Най-голямо поскъпване е имало в услугите – таксита, заведения и т.н.

Данните от хърватския статистически институт показват, че Хърватия, която се присъедини към еврозоната през 2023 г., по-голямата част от инфлационния натиск се е случил преди приемането на еврото. В пик през есента на 2022 г. инфлацията в страната достига 13.2%, след което започва постепенно да спада. До май 2023 г. тя вече е под 9%. Анализ на Европейската централна банка (ЕЦБ) от март 2023 г. доказва, че смяната на валутата оказва пренебрежимо малко влияние върху цените. 

Смяната на валутата не оказва съществено влияние върху инфлацията. Цените зависят от различни фактори и в даден период от време е възможно да има повишение на инфлацията по различни причини, несвързани с преминаването от една валута към друга.

3. „Българската икономика не е подготвена, ще изпаднем в криза.“

Фактите:

Конвергентнтни доклади на ЕЦБ и ЕК потвърдиха, че страната покрива всички критерии за влизане в еврозоната: 

• ценова стабилност (не повече от 1,5 процентни пункта над средната за трите най-добре представящи се страни от еврозоната), 
• бюджетен дефицит до 3%,
•  държавен дълг от около 24,1% от БВП (втори най-нисък в ЕС), 
• стабилен валутен курс заради валутния борд, 
• устойчиви дългосрочни лихвени проценти и правна конвергенция.

Събитията в последните месеци показаха, че реалните данни за инфлацията и обществените и политическите усещания се разминават. Разликата между усещането за инфлация и фактите има научно обяснение. Потребителите формират възприятията си за нивата на инфлация според определен кръг стоки, които се купуват по-често и са относително евтини. Проучванията показват, че повишенията на цените привличат вниманието на хората повече от стабилните или спадащите цени.

4. Ще ни излъжат и ще сменят курса на лева в последния момент. 

Какви са фактите:

Решението за валутния курс, при който една държава се присъединява към еврозоната, се взима с единодушие от държавите от еврозоната (общо 20) и от държавата-кандидат. През 2022 г. 48-ото Народно събрание приема решение, с което определя, че България ще приеме еврото при запазване на официалния валутен курс от 1,95583 лева за 1 евро. Две години по-късно решението е препотвърдено. Тези актове на НС задължават финансовия министър Теменужка Петкова да подпише споразумението само ако на България бъде предложено да се присъедини към еврозоната при досегашния фиксиран курс. А и никой няма намерение да предлага различен курс.  

5. Кредитите ще поскъпнат.

Фактите:

Законът за въвеждане на еврото предвижда лихвите по кредитите и депозитите да не се променят след влизането в еврозоната, както подчертава и БНБ на сайта си.  Лихвите по договори за заем с променлив лихвен процент няма да могат да бъдат по-високи от нивото им преди въвеждането на еврото, а тези по договори с фиксиран лихвен процент ще се запазят.  Присъединяването към еврозоната ще засили стабилността на банковата система, която ще има достъп до механизмите на Европейската централна банка. 

6. България е малка и ще е безгласна буква в решенията в Европейската централна банка и Евросъюза.

Като член на еврозоната България ще има представителство и право на глас в Европейската централна банка и ще участва в процеса на вземане на решения. Управителят на БНБ ще участва в гласуванията на Управителния съвет на ЕЦБ, като гласът му ще бъде равен на този на Австрия, Белгия, Люксембург, Ирландия, Португалия и др. Освен това той ще стане член на Управителния съвет на ЕЦБ – органът, който определя паричната политика на Еврозоната. Това означава, че БНБ ще може да участва в определянето на лихвените проценти и монетарните инструменти.

7. Чехия, Унгария и Румъния не искат еврото.

Чехия, Унгария и Румъния официално не са се отказали от приемането на еврото. Като членки на ЕС и те са юридически задължени да въведат единната валута, след като изпълнят критериите. 

Още преди да се присъедини към ЕС през 2004 г., Чехия подлага въпроса за членството си на референдум. В подкрепа на присъединяването, от което произтича и ангажиментът за приемане на еврото, гласуват 77,3%.

В началото на 2024 г. министър-председателят на Чехия Петр Фиала заяви, че въпросът за приемането на еврото няма да бъде актуален за страната до края на мандата му през 2025 г., тъй като страната все още не изпълнява повечето от условията за членство и няма да ги е изпълнила дотогава. Той обаче изтъкна, че правителството му предприема конкретни стъпки за подобряване на състоянието на публичните финанси, което е едно от необходимите условия за присъединяване. 

Румъния си беше поставила за цел да приеме еврото от 2024 г., но не успя да постигне целта си заради  комбинация от икономически, институционални и политически фактори. Румъния не успява да изпълни критериите за приемане в еврозоната заради прекомерен дефицит и висока инфлация. 

Унгария също не изпълнява техническите критерии за еврозоната. Евроскептичният премиер Виктор Орбан и партията му “Фидес” твърдят, че еврото можело да се превърне в инструмент за външен контрол, особено от Брюксел и ЕЦБ.  Политиците обаче казват, че Унгария ще приеме еврото - когато е готова. 

8. Ще плащаме дълговете на големите в еврозоната. 

Фактите:

Еврозоната разполага с Европейския механизъм за стабилност (ЕМС) - инструментът за подпомагане на държави от еврозоната, които имат финансови затруднения. Всяка държава от еврозоната участва в него с определена сума - вноска. Дали да бъде отпуснат заем в подкрепа на някоя държава, се решава с квалифицирано мнозинство от две трети, в което всяка страна има равен глас. Дори да бъдат отпуснати средства от ЕМС по време на криза, те са вид заем и подлежат на връщане с дивидент за акционерите. Всички активи, с които България участва в капитала на Европейския механизъм за стабилност, остават собственост на страната.

9. Ще ни откраднат валутния резерв/златния резерв/ спестяванията„

Фактите:  

Българската народна банка ще продължи да управлява валутните резерви на страната. Част от валутните резерви на БНБ ще бъдат прехвърлени към баланса на ЕЦБ. Уставът на Европейската система на централните банки и на Европейската централна банка задължава държавите членки да се допитват и да получават одобрение от ЕЦБ при операции и сделки, осъществявани с текущите им средства в чуждестранна валута. 

Що се отнася до златото, БНБ обясни, че нищо няма да се промени след влизането в еврозоната - тя ще остане собственик на златния резерв (приблизително 1,314 милиона тройунции злато, или около 40.9 тона). Според седмичния баланс на управление „Емисионно“ на Българската народна банка (БНБ) в момента 41 тона злато възлизат на 7.31 милиарда лева. Малко над половината от златния резерв е депозиран в Централната банка на Обединеното кралство – Bank of England. 

10. Губим и националния си суверенитет, и контрола върху паричната си политика.“

Фактите:

Паричната политика на България е подчинена на еврото и сега - от 1 юли 1997 г. страната ни е във валутен борд. Левът е "вързан" за еврото. Заради участието си във валутен борд България не може да „печатa пари“ или да определя самостоятелно нивото на основния лихвен процент. Когато България стане част от еврозоната, управителят на БНБ ще влезе в Управителния съвет на ЕЦБ, който определя паричната политика на еврозоната. В момента България само следва тези решения, а няма право на глас, защото не е въвела еврото. БНБ ще загуби определени правомощия (което не е непременно лошо) - например няма да определя задължителните минимални резерви на банките и да влияе на кредитирането. Това са решения, които се взимат на ниво "еврозона.