Нещо умопомрачително се случва! Една партия сее лъжи и омраза, нахъсва българите един срещу друг, носи бесило на митингите си; почти бие журналисти и други граждани, а повечето медии се надпреварват да й дават трибуна! Къде остана журналистическата етика, дългът, отговорността?! За "Възраждане" иде реч, феноменът на тези избори. Тя увеличи със 104 000 гласа подкрепата, което е безспорен успех за нея. Но едновременно е изключителна опасност за обществото, а медийното поведение е в пряка връзка с ръста й. Под "медии" не бива да се разбира само класическата журналистика, а всички, които под някаква форма участват в публичния дебат.

Обикновено понятия като "етика", "честност", "отговорност"..., звучат отвлечено, на тях се гледа несериозно. "Каква ти истина и честност в този покварен свят!", гласи възражението. В човешката история винаги се е лъжело и мразело, ние ли пък точно да сме различни? Но точно българите днес трябва да се замислим за лошотията, покварата и недопускането им - 

от елементарно чувство за съхранение!

На хвърлей от нас се води съвсем истинска война, в която всекидневно умират хора - ето я лошотията. В нашия български свят, с всичките му проблеми, война няма. За да го опазим, трябва да сме честни, умни, добри, отговорни. Вярно е, че много хора считат това за "алабалистики", понеже живеят с неизкоренимото усещане, че "на нас това няма да ни се случи" - няма как да ни сполети война. Но същите хора, а и всички ние, за миг не допускахме преди февруари 2022 г., че и в Украйна може да има война. Затова повече от всякога днес трябва да се замислим за отговорността и останалите ценности.

Отнесено към "Възраждане" всичко това не са празни приказки. Нееднократно лидерът й Костадин Костадинов е заявявал, че счита България и Северна Македония за две държави, които трябва да бъдат една. В програмата на партията е записано "цялостно обединение с Македония". Чрез: "пълна икономическа, културна и политическа интеграция с Македония, до пълното интегриране". Обаче нека помислим: как би се случило всичко това, след като съседите, повече от ясно е,

искат да са си самостоятелна държава

Огромна част от тях не питаят потребност от кой знае какви културни и икономически връзки с България - ако желаят, то е заради членството на България в ЕС. В този смисъл единствената форма за някакво обединение е точно Европейския съюз. Или членство на двете държави в Евразийски? Но "Възраждане" е против първия съюз, а вторият не съществува. Как тогава ще станат една държава? Какъв е единственият възможен начин? Има ли друг, освен... да не дава Господ! - сценарият на североизток от нас. Какъв друг начин има? Разбира се, може да окачествим въжделенията на "Възраждане" като бръщолевене, цирк, подобно на "Атака" някога. И да се самоуспокоим със заключението, че двете държави са членки на НАТО, няма как да застанат една срещу друга. Но по абсолютно същия начин до 9 ноември 1989 г. се считаше, че Тодор Живков няма как да падне. Че комунизмът е вечен, а 

Берлинската стена - вовеки.

Затова не бива да се забравя, че животът е непредвидим. Особено в днешния разбъркан свят. И всичко това трябва да държи интелигентните отговорни граждани на България, включително журналисти, политици, интелектуалци, будни спрямо "Възраждане".  Не може да се маха безгрижно с ръка. С други думи, как пък един журналист, подтчиващ след Костадинов, или политически опонент, не се сети да го попита толкова време: "Абе, как виждаш да осъществиш обединението на България и Македония?". Най-вероятно повечето българи дори не са и чули, че той смята да разширява България, ликвидирайки съседна държава.

Нащрек, нащрек, нащрек, внимание!,

опониране за лъжите, недопускане! -

такъв трябва да е подходът спрямо тази партия. Въпреки това навръх изборната вечер видяхме как Костадинов бе поканен в абсолютно всички телевизии в най-гледаното време. Гониха го журналистите да склони, да не откаже, да ги възнагради с елейни за себе си слова. А той, естествено, не отказваше, понеже от такива изяви се храни. И ръсеше обиди и неистини наволя, само влогърът Асен Генов опита да му опонира. Защо, защо бе нужно всичко това на телевизиите? Нещо важно ли ще им каже Костадинов, умно ли? Или пък истина ще произведе? Рейтингът ли им зависи от това? Че нали и без това бяха гледани в изборната нощ? Плурализъм ли целят? "Другата гледна точка"?

Гледната точка на лъжата?

Но случилото се в изборната нощ е просто черешката. Тортата е голяма, мазна. Цяла кампания "Възраждане" не спря да повтаря (върху това я построи), че бюлетината за всяка друга партия е като повиквателна за Украйна. Че властта и въобще другите политици щели да пращат българи на фронта. И как никой не се сети да пита коя точно партия е казала това, има ли въобще натовски войници на фронта, смята ли пакта да праща... Единствените чужди войници в Украйна са на любимата на "Възраждане" Русия -

като нападатели.

И пак единствено тя смята да праща още. Въпреки това постоянно се осигуряваше на "Възраждане" трибуна! И количествена, и качествена за партията поради липсата на опониране. Що за чудо? Що за чудо безпрепятствено Костадинов да нарича "Демократична България" Доносническа!? Що за чудо никой да не го контрира, че по същата логика той следва да бъде наричан Копейкин!? Едва ли медиите правят всичко това заради целенасочена помощ на "Възраждане". По-скоро иде реч за инерция и глупост. Инерция - поради криворазбрано зрелище. Глупост - че не се схващат отговорността и дълга. Че не се проумява чудовището, отглеждано с медийно внимание. Що за чудо, наистина, е и тая история с блъсканите репортери при събитията на "Възраждане" - партията търси провокации, за да попада под прожекторите; почти набива за целта журналисти, а

журналистиката... услужливо включва прожекторите,

разказвайки. В случая говорим за дъно, копано не само от "Възраждане". Всеобщо дъно, което насърчава още дълбаенето.

По отношение на самото представяне на партията следва да се кажат няколко неща. Първо, тя е под "Атака" с нейните 395 000 гласа през 2009 г. А и под цялостния феномен "Сидеров", кулминирал в президентски балотаж 3 години по-рано. При сравнително ниската избирателна активност сега партийните проценти скачат, но реално тежестта в обществото не е голяма (при висока активност през 2009 г. процентите за "Атака" бяха 9; сега "Възраждане" взе 14% с 40 000 гласа по-малко). Следва да се отбележи също, че "Възраждане" се възползва от стечението на обстоятелствата да е единствената националистическа формация на терена (ВМРО реши да не участва). Имаше късмета ПП, ИТН, ДБ, плюс Стефан Янев дори, да са участвали в управлението - така можеше да бъде припозната като единствената формация срещу статуквото. Тя едва ли ще има втори път лукса да обере протестния вот. Всичко това предполага, че "Възраждане" е с ограничени възможности за растеж занапред. Че

не бива да бъде надценявана

Но истина е също така, че очертаващите се кризи работят за нея. И в следващите месеци предстои да видим дали бесният популизъм ще пробие електоралния таван на този краен екстремистки сегмент - има ли го въобще тавана - интересна енигма, която следва да се наблюдава със свито сърце.

Вероятно днес Румен Радев се моли горещо да не се стига до връчване на трети правителствен мандат. Защото по популистки, а и други подбуди ще е изкушен да го даде на "Възраждане" - в противовес на историческата му отговорност към България.

В заключение: отговорността на медии, политици, и въобще всички "умни и говорещи глави", е огромна. Не е шега цялата тази работа с "Възраждане". А ако се окаже такава, по-добре да не тестваме!