facebook
twitter

Наблюдател

Когато завърши земния си път, поетът става реч...

На 19-и този месец в Софийската опера гостува спектакълът "Бродски/Баришников". То е нещо като "спиритически сеанс, твърди световноизвестният балетист
817
Йосиф Бродски (вляво) и Михаил Баришников

Йосиф Бродски за Баришников:

"Единственият човек, когото слабо познавах в Русия, е Миша Баришников. А тук (в САЩ, бел. на прев.) с него се виждаме много често - и за това, че той е съвсем потресаващ човек. Човек с потрясаващи ум и интуиция. Човек, който - освен всичко друго - помни дори много повече стихотворения, отколкото аз.
Много е странно, но как се срещнахме с Миша, ей-богу, не мога да си спомня. Мога да кажа едно: той ме впечатли - и ме впечатлява - в колосални мащаби. При това не с качествата си на танцьор, още повече че в тази област аз не съм никакъв специалист. А преди всичко - със своя съвършено невероятен природен интелект. Аз изобщо се отнасям към хората, които са по-млади от мене, с известно - как да кажа? - ами снизходително се отнасям - като батко към първокласници...А Баришников е по-млад от мене почти с 10 години. Но Баришников е същество, абсолютно уникално. Той се е родил в един ден с Волфганг Амадеус Моцарт. И мисля, че имат много общо помежду си. Изобщо, ако трябва да кажа за хората, с които съдбата и обстоятелствата ме срещнаха извън Русия, то това на първо място е Одън. Това са Стивън Спендер, Сюзан Зонтаг, Дерек Уолкът, Чеслав Милош, сър Исайя Бърлин. Ето познанствата, за които съм благодарен на съдбата във връзка с преместванията си в пространството. Имам предвид професионалните, литературни работи. И тук е Баришников, ако говорим не за литературата, а за чисто човешките отношения. Ето имената, които веднага ми идват в главата, ако се имат предвид хората, притежаващи определена известност.
Обаче мене в тях ме интересува някак не толкова известността им или дейността им, колкото някакви други техни качества. Макар че е естествено да виждаш човека през призмата на човешката му дейност. Обаче Баришников аз гледам не през призмата на дейността му. Мен балетът никога особено не ме е интересувал. И досега не ме интересува. Но трябва да призная, че когато виждам Баришников на сцената, това е стъписващо усещане. Аз мисля, че това, с което той се занимава, дори не е и балет. Това е някаква метафизика на тялото". 

-----


Режисьорът на спектакъла "Бродски/Баришников" е Алвис Херманис. В книгата си "Дневник" Херманис разказва много за репетициите. Първо са репетирали в Ню Йорк и Пунта-Кана - летния дом на Баришников в Доминиканската република. Херманис разказва: "По стените в студиото аз разлепих стихотворения, напечатани на листове. С червена лента на пода отбелязахме периметъра на сцената... Вечер разговаряхме дълго. Най-вече говореше Миша...."
Баришников се запознава с творчеството на Херманис на спектакъла му "Разказите на Шукшин" - единствената постановка на режисьора в Русия. Баришников разказва: "Това беше много добра работа... После видях постановки на Херманис в Европа... Когато се срещнахме в Италия лично, ние дълго разговаряхме за Латвия и за всичко на света. Той ми зададе много въпроси, включително за Йосиф. Алвис е израснал с поезията на Бродски и е голям негов поклонник. Разбира се, той знаеше, че с Йосиф бяхме близки приятели. Много го вълнуваха едни или други черти от характера на поета, истории и ситуации, свързани с него. Обаянието на Херманис художника бе толкова голямо, че без колебание му разказах всичко, което помнех. След известно време той ми позвъни и предложи да направим спектакъл по стиховете на Бродски. Срещнахме се и след дълъг разговор аз се реших... Всеки път, когато възникнат намерения да правим нещо, свързано с Бродски, като че се питам: "А какво би казал за това Йосиф?" - поетът в сферата на изкуството беше абсолютно безкомпромисен. Така стана и този път."
За спектакъла Баришников казва така в интервюта: "Бродски/Баришников" - е среща с поета и приятеля. Алвис искаше много публиката да присъства на нещо като спиритически сеанс. А всяко четене на поезия е дело дълбоко лично, това е винаги частен, практически "спиритически сеанс" със сянката на отишлия си поет. След като си завърши земното съществование като човешка плът, поетът става реч, "слово" - висша форма на съществуване на разума. Колкото по-мащабен е художникът, толкова повече идеи и асоциации буди диалогът post mortem. Режисьорът така и построи спектакъла, че на сцената възниква самият този диалог - разговор между двамата.

*  *  *
Влизах вместо див звяр в клетка,
изчегъртвах с пирон прякор и срок в бараката,
живях до море, играх рулетка,
обядвах с какви ли не – по фракове. 
Два пъти ме разпаряха, три пъти се давих.
От ледник оглеждах половината свят.
Роди ме страна, която изоставих.
Забравилите ми биха запълнили цял град.
Носих дрехи, които модата пак открива,
бродих в степи, пазещи хунска следа,
сях ръж, гумно с черен платник покривах, 
и не пих само суха вода.

Ядох изгнанишки хляб, ценях коричка всяка.
Позволих си всичко, освен да плача.
Минах на шепот. Навъртях четирийсетака.
Пуснах в сънищата си шпионката на пазача.
За живота какво още? Дълги, дълги години.
Усещам единствено с мъката солидарност.
Но докато не запушат устата ми с глина, 
тя ще произнася само думи на благодарност.


Йосиф Бродски
(Превод Бойко Ламбовски)
 

1

Влез или се регистрирай за да коментираш

Още

След Московски... и потоп

22.01.2019

Доротея Дачкова

6972 16
Ояждането на ГЕРБ вече официално стигна критична точка

22.01.2019

Людмил Илиев

4083 6
ДС като днешна пищялка

22.01.2019

Бойко Ламбовски

1171 4

Коментари

ablepsia

за това, че той е съвсем потресаващ човек. Човек с потрясаващи ум

 

аз не съм никакъв специалист

 

е същество, абсолютно уникално

 

професионалните, литературни работи

 

които веднага ми идват в главата

 

Подобни... хм, "преводи" са обида  както за Бродски, така и за  българския читател.

Влез или се регистрирай за да коментираш