Старата жп гара е не просто паметник на културата, но и част от историята на Добрич – възпята е от Йовков, от нея тръгва Добричката епопея. За кмета и за областния управител обаче сградата е ненужно бреме, сочат фактите.
Когато през 1910 година стройната ѝ снага се извисява над града, тя става най-важната транспортна артерия в региона. Благодарение на нея градът се разраства и става областен център. Но за добричлии гарата е и свято място, съхранило страшен спомен както църквата в Батак. Защото през 1916 година румънците извършват в сградата ужасяващо престъпление.
За да обезглавят градския елит,
окупаторите предприемат страшен лов на хора и арестуват местните първенци.
В закрити файтони ги откарват на гарата и в казармите, където ги убиват зверски. След изстъпленията румънците бягат, а добричлии се натъкват на ужасяваща гледка. Едни от труповете са със смачкани черепи, други са скалпирани, с изтръгнати нокти и насечени със саблени удари. Стените и подовете на помещенията са оплискани в кръв.
"Няма населено място, гдето да няма убити или завлечени. От гр. Добрич имам имената на 57 граждани, убити в затвора, на гарата и в казармата, в момента, когато разбитите войски са напущали града", телеграфира Л. Харизанов, военен кореспондент при щаба на III-та българска армия. Съобщава, че при отстъплението румънците отвлекли като заложници, неизвестно и досега къде, 83 първенци, между които бивши народни представители, аптекари, кметове, чиновници, делегатът на Българската Народна Банка, ходжи, учители и търговци.
На 4 септември 1916 г. оглавяваният от генерал Кантарджиев авангард на Варненския полк влиза в Добрич
като освободител, но неприятелят атакува отново. Преди да хвърли войниците си в битка, генерал Кантарджиев ги води да видят обезобразените трупове на гарата. Така започва Добричката епопея (5-7 септември 1916 г. ), в която загиват 1053-ма български бойци. В трите кървави дни гарата се оказва единствената връзка със света – там пристигат още войски, разтоварват се продоволствия. Подкреплението обаче е малобройно, а противникът многочислен. Тогава храбрите граждани на Добрич сформират местно опълчение и се сражават заедно с войниците на фронта до момента, в който конницата на генерал Колев нанася съкрушителен удар и помита пълчищата румънци, руснаци и сърби.
През есента на 1940 година, след подписването на Крайовския договор на 7 септември, перонът на гарата в Добрич се оказва първата българска земя, на която стъпват преселниците от Северна Добруджа.
През 1990 година е построена нова гара в Добрич. А красивата стара сграда, ням свидетел на толкова много исторически събития, е оставена безидейно да пустее. През 2016 година на БДЖ очевидно ѝ дотежава да я поддържа, актува имота като частна държавна собственост и го прехвърля на областната управа на Добрич. Новият стопанин обаче е второстепенен разпоредител с държавния бюджет и не разполага със средства за поддръжка на паметници на културата. Така емблематичната сграда, пазеща спомените за мрачни и славни събития в историята на града, започва да се превръща в печална развалина. Единственото, което прави областната управа, е да сложи решетки на прозорците и вратите, за да спре достъпа на клошари вътре.
В края на 2018 година, по време когато областен лидер беше вицеадмирал Манушев, съветниците от ГЕРБ внесоха в ОбС предложение сградата и прилежащият ѝ терен, да бъдат безвъзмездно прехвърлени на община Добрич и след като бъде актувана като публична общинска собственост, да бъде превърната в културно-исторически център.
Гражданите посрещнаха предложението с нескрит възторг,
съветниците го приеха с пълно единодушие и задължиха кмета Йордан Йорданов да придвижи преписката до Министерския съвет. Кметът обаче се запъна, започна да си измисля формални причини и не изпълни решението на ОбС. Така всички възможности общината да кандидатства за средства по европрограма бяха профукани.
Понеже към старата жп гара добричлии имат съвсем любовно отношение и продължиха да питат за съдбата ѝ, през 2023-та, в края на втория мандат на Йорданов общината излезе със съобщение, че като отчела желанието на гражданите да бъде запазена и възстановена сградата на старата жп гара, извършила анализ и установила, че за целта са необходими над 2 млн. лева, с които общината не разполагала. Кметството обаче отправило запитване за съдействие до МРРБ и МТС. Оттам заявили, че "възстановяването на функционалността на старото приемно здание е свързано с голям разход на средства за ремонт на сградата, за промяна на коловозното и стрелково развитие на гарата, както и изграждане на нови перони." Ако някой се е объркал, обясняваме: ОбС задължи кмета да извърши действия за преобразуване на собствеността и сградата да стане общински културно-исторически център. Въпреки че решението не е оспорвано официално от никого и си остава в сила, Йорданов попитал държавата дали ще направи от сградата действаща жп гара. И получил отказ. В края на нелепото съобщение кметството лицемерно пише: "Към момента не е заявен инвеститорски интерес, но при изразен такъв за запазване и развитие с конкретно предназначение сградата на старата гара Община Добрич ще съдейства спрямо нейните компетентности."
Оставена на волята на природата сградата продължи да се руши.
Вятърът започна спокойно минава през някога стройната ѝ снага и изби вратите и прозорците. Огромно дърво проби покрива ѝ и пусна дъждовете в някога красивата и романтична вътрешност.
През лятото на 2023-та от нищото се появи сдружение, създадено уж от варненец, син на бивш соцкмет, който си поставял амбициозната цел да ремонтира сградата, за да я превърне в "музей, център за изкуство и занимания по интереси за деца "Добруджанци". Даже бил пратил писмо на премиера. Шумът беше ден до пладне, по-точно до местните избори, когато се разбра, че акцията "Старата гара" вкарва един съветник, но не варненеца, а втората в листата – добричлийката арх. Емилия Добрева, бивш съветник от БСП.
Съдбата на паметника на културата бе дъвкана и от "Възраждане", но освен говорилня, оттам нищо друго не произлезе. А местният ГЕРБ, вече с лидер Деница Сачева, загуби всякакъв интерес към старината.
Пак през 2023-та година, точно по времето, когато общината питала две министерства дали сградата на старата гара може да бъде използвана от БДЖ, се откри възможност за държавните сгради паметници на културата, включени в обхвата на закона за културното наследство, да бъдат ремонтирани по ПВУ. До 2.5 млн лева за енергийно обновяване можеше да получи добричката старина, а за средствата можеха да кандидатстват и общини, и областни администрации. В Добрич никой властник не отвори дума за това. Местните управници даже не се сетиха да отрежат дървото, което проби покрива на красивата историческа сграда.
Преди месец, след запитване на сайта "Про Нюз", се разбра, че областната управа на Добрич продава чрез Агенция за публични предприятия и контрол 8 недвижими имота частна държавна собственост сред които и гара Юг. Мотивите за продажбата били, че въпреки заявения интерес вече 5 години старата жп сграда не намирала инвеститор.
После премиерът Желязков заяви, че твърденията, че се разпродава държавата били пропаганда и злостна кампания. "Април приехме списък с имоти с отпаднала необходимост. Такъв имот може да се даде на общини, да се използва за замяна и последната възможност е продажба."
Проблемът със старата жп гара е съвсем различен – ОбС на Добрич я иска, кметът обаче не я ще.
Иникой не му търси сметка защо не изпълнява решението на съветниците. А областният управител Живко Желязков (ГЕРБ), въобще не е разбрал, че има решение на ОбС сградата да бъде преобразувана в публична общинска собственост и обявил паметника на културата за продан.
По-долу следва нашето авторско предложение за старата жп гара, което можеше, но никога няма да се осъществи: предлагаме сградата да бъде възстановена в първоначалния ѝ вид, а мястото наоколо да бъде облагородено. Новият комплекс да стане средище на добруджанската история и култура. В което, освен че ще се съхранява историческата памет, ще се провеждат знакови културни събития.
За целта едното крило на сградата може да бъде превърнато в музей, който ще разказва за Добричката епопея, за съпротивата на местното население в годините на румънско владичество, за Крайовската спогодба и последвалото преселение от Северна в Южна Добруджа. Във фонда на музея на Добрич има изключително много документи за подвига на Трета българска армия, за храбростта на цивилното население през 1916-та и въобще за паметните събития от първата половина на 20-ти век. В регионалната библиотека на Добрич също има огромен архив по темата. В момента обаче липсва постоянна експозиция, в която гражданите и гостите на града могат да видят документи, фотоси и други нагледни материали, свързани с тази част от историята на Добрич.
На сградата или на специално място на перона трябва да бъде поставена паметна плоча с имената на посечените 57 добруджанци, а върху част от терена отвън да бъде изграден мемориал на отвлечените от румънците над 500 добричлии. Тъй като страницата вече е затворена, а спорните въпроси между Румъния и България за Южна Добруджа са уредени отдавна, този музей би могъл да бъде и музей на помирението.
И точно защото страницата е вече затворена, а животът в града продължава, другото крило на сградата на гарата трябва да бъде превърнато в културно пространство, в което ще се провеждат творчески инициативи. Както пише Йовков в импресията „Добрич”: „Ще дойдат мирни дни и грядущите поколения отново ще празнуват своя празник на плодородието и на жетвата.” Затова другото крило на сградата би следвало да носи Йовковия дух и да представлява салон на изкуствата, издържан в стила от началото на миналия век. В това духовно пространство ще се провеждат литературни четения, пленери, музикално-сценични изяви и въобще всякакви творчески инициативи или годишнини от исторически събития. Накратко – там ще могат да се срещат творци, ще се създават културни събития и салонът ще представлява зона за обмен на култура. В момента в Добрич липсва място за арт изяви в автентична среда. А това възпитава.
Пространството около сградата – перонът и прилежащите терени, също трябва да бъдат част от културната атмосфера – т.е., да бъдат издържани в съответния стил и да представляват място за отдих и културни развлечения. Там може да бъде разположен вагон-ресторант от 60-те или 70-те години на миналия век, който да функционира като заведение. В огромния подлез към гарата, който също е част от собствеността, може да бъде създаден музей с восъчни фигури на героите от Добричката епопея, а в него да се влиза срещу заплащане.
В заключение можем да добавим, че горното никога няма да се осъществи, защото за настоящите управници, историческата сграда не е светиня, а просто терен с отлична локация.
