Емилия Недева е един от адвокатите, които пратиха отворено писмо до Висшия съдебен съвет с призив да разгледа тезите на единствения кандидат за главен прокурор Иван Гешев и да прецени дали има етични и професионални качества да заема настоящата си длъжност - зам.главен прокурор.

Тя е адвокат от 1986 г. Занимава се с наказателно право и права на човека. Има десетки успешни дела пред Европейския съд по правата на човека. Експерт в Асоциация за европейска интеграция и права на човека-Пловдив, бивш член на Висшия адвокатски съвет и представител за България на Международния адвокатски съюз със седалище Париж в периода 2003-2010 г.

- Г-жо Недева, какво ни чака, ако Иван Гешев бъде избран за главен прокурор? С ваши колеги адвокати сезирахте ВСС  заради програмното му интервю по БНТ, в което той говори, че не харесва разделението на властите и вижда адвокатите единствено като добре платени служители на мафията.

- Г-н Гешев не нарече адвокатите служители на мафията. Той изрази убеждение, че адвокатите нямаме интерес от работеща прокуратура, че работата ни е да защитаваме и вземаме пари, без оглед на това каква е истината. Това са неверни внушения. В повечето процеси адвокати участват и на страната на прокуратурата. Над 30-годишният ми опит показва, че много често обвинението се спасява и стига до осъдителна присъда заради усилията и професионализма на адвокатите на пострадалите. Защитникът също се стреми към разкриване на истината. Катастрофалните за прокуратурата редица "знакови" дела нагледно показаха, че истината невинаги е онази, която прокуратурата оповестява много преди да се произнесе съдът. Никоя страна в процеса няма монопол върху истината, затова една от целите на наказателния процес е разкриване на обективната истина. Произнасянето на публични присъди от прокурори и министри струва вече стотици хиляди евро на данъкоплатеца и е време да спре. Обработването на общественото мнение с изнасяне на непроверяеми от публиката детайли от разследването, докато в същото време на обвиняемия и защитата е забранено да разгласяват следствена тайна, нарушава презумпцията за невиновност и при оправдателна присъда би довело до  значителни обезщетения. Едновременно с това води неминуемо и до спадане на рейтинга на прокуратурата и на доверието в правосъдието.

А на въпроса какво ни чака, мога само да направя предположение, обосновано с действията по онези дела, които се считат "перли в короната" на спецпрокуратурата - КТБ, делото "Иванчева" и др. Едно от схващанията на г-н Гешев в това основополагащо интервю е, че докато работата на адвоката е да защитава и взема пари, неговата е да арестува. Не каза, че задачата на прокурора е да събира доказателства, да разследва, да осъществява контрол за законност, да обвинява, а да арестува. Схващането на някои прокурори, че не може да се разследва, ако преди това обвиняемият не бъде задържан, е в противоречие с правозащитните стандарти, установени от Съвета на Европа и Европейския съд по правата на човека, и също е довело до големи парични обезщетения. За съжаление те остават за сметка на данъкоплатците.  

Така че предположение за бъдещето може да се направи на базата на всички публични изяви на г-н Гешев до момента, включително на основата на словесната му стилистика, към тях да се прибави онова, което е видимо за обществото по т.нар. "знакови" дела, и след това да се отчете, че по конституция главният прокурор осъществява методическото ръководство върху дейността на всички прокурори и неговите указания са задължителни за тях. Всичко това, мултиплицирано в рамките на седемгодишния мандат и при липса на механизъм за отстраняване или разследване на главния прокурор.

- За какво е симптом единодушното издигане на кандидатурата на Иван Гешев?

- Може би са нямали друг избор.

- Прави се сравнение на номинирането на Гешев с избирането на Делян Пеевски за председател на ДАНС през 2013 г. Дали това може да генерира същата обществена енергия?

- Моето мнение е, че сега обществената енергия трябва да е по-висока и ефективна. Председателят на  ДАНС е значима фигура, но дейността на ръководената от него агенция рядко рефлектира върху правата и интересите на отделния гражданин или това става само в ограничени хипотези. Различна е позицията на главния прокурор. На него е възложен надзорът за законност в държавата. Той ръководи долустоящите прокурори, може да отменя техни актове и да дава задължителни указания. Ефективността и стилът на работа в прокуратурата зависят от него. Българинът поначало се обръща към прокуратурата по-често, отколкото към съда или за съвет към адвокат. В масовите представи прокурорът е всевластен и може да реши всеки проблем от битов, междуличностен, здравен, образователен или престъпен характер. Много важни са обликът, който главният прокурор задава на прокуратурата, и стилът на работа, който той налага. Ако гражданинът срещне в прокуратурата непрофесионализъм, бездушие, високомерие, ако стане обект на беззаконие, ако види, че със средствата на наказателното преследване се упражнява преднамерена принуда, която надхвърля необходимото за осъществяване на правосъдието, той ще загуби доверие в институциите и ще хули съдебната система. Безспорно е, че това би сринало устоите на правовата държава.

Ето защо какъв ще бъде главният прокурор, е въпрос, който засяга всеки български гражданин. В никакъв случай това не е въпрос, който е редно да се обсъжда в една затворена система. Висшият съдебен съвет прави избор и президентът издава указ, но е правилно това да стане след широк обществен дебат, с участие на представители на гражданското общество.

- А какъв трябва да е кандидатът? Вие кого бихте номинирали?

- Аз познавам  хора, които имат качествата и биха били главен прокурор със завиден авторитет. Не е етично да споменавам имена, без да имам тяхното съгласие. Има такива и сред членовете на ВСС, има и в прокуратурата, и в съда. Правилна намирам позицията на Висшия адвокатски съвет (ВАдвС), че главен прокурор може да се търси и в средите на адвокатурата. Не споделям обаче възрастовата граница, която ВАдвС посочва. Не е задължително главният прокурор да има възможност да завърши цял мандат, а има и друго тълкуване за приложимостта на общата възрастова граница от 65 години.

Публичното говорене, че ако е от средите на прокуратурата, новият главен прокурор би имал "летящ старт", защото познава предварително системата, стеснява кръга на кандидатите и е в разрез с вписаните законови критерии за 12-годишен стаж, за който няма изискване да е магистратски, а още по-малко прокурорски. То е некоректно към все още действащия главен прокурор г-н Цацаров, който дойде от средите на съдиите и зае длъжността с много висок начален рейтинг. Излиза, че не е познавал предварително системата или не е бил подходящ за главен прокурор. Законът поставя на първо място не заеманата досега длъжност, а способността за придържане и налагане на висок етичен стандарт. От особено значение е изискването главният прокурор да е с принос за утвърждаването на правовата държава и с интерес очаквам обсъждането на този принос от членовете на ВСС при избора. Останалите критерии като висока професионална компетентност - да притежава задълбочени знания в областта на правото и богат практически опит в съответната област на правото, също са много важни.

 - Според вас има ли вариант процедурата да приключи без избор? Или в тази конфигурация на ВСС няма опция да не стане "каквото каже главният".

- Възможно е да няма избор. Припомням думите на представляващия ВСС г-н Магдалинчев, че ако кандидатурите за нов главен прокурор са слаби и не получат подкрепата на членовете на ВСС, може и да не се стигне до избор. С това би могла да се обясни и предварителната ангажираност на цялата прокурорска квота в съвета, с което се осигуряват поне потенциално 11 гласа.

- Има ли шанс за някаква реформа в прокуратурата и за създаване най-сетне на процедура за търсене на отговорност от главния прокурор? Или с министър като Данаил Кирилов и това е обречено.

- Реформата в прокуратурата зависи от законодателя, а днешният законодател се доминира от ГЕРБ, чийто лидер през лятото на 2015 г. даде сигнал, че реформа може да се случи само след мандата на г-н Сотир Цацаров. Сега мандатът свършва, но промените, които се предлагат от министъра на правосъдието, са напълно неприемливи. Истината е, че за реална реформа, която да отговори на изискванията за ефективно разследване срещу главния прокурор, е необходима промяна в конституцията.

Конституцията е обществен договор и точно затова, а не само поради изискването за квалифицирано мнозинство, е необходим широк обществен консенсус за такава промяна. Не зная дали е възможно днес това да се случи.

Предложенията на г-н Данаил Кирилов за промяна в НПК целят замъгляване на проблема и поставяне под един знаменател на т.нар трима големи, като се забравя, че председателите на върховните съдилища нямат правомощията и недосегаемостта на главния прокурор.