Медия без
политическа реклама

КУЛТУРА

Има ли Шекспир ботокс?

Що е дезинформация и каква култура да противопоставим на опасността от глобално чалгаджийство

15 Дек. 2018
Вени Марковски е един от интернет пионерите на България; председател на "Интернет общество - България", съосновател на първия интернет оператор в София, автор на книгата "Уловени в Мрежата" (2018 г., Университетско издателство на СУ "Св. Климент Охридски")

Вени Марковски е един от Интернет пионерите на България; председател на "Интернет общество - България", съосновател на първия интернет оператор в София, автор на книгата "Уловени в Мрежата" (2018 г., Университетско издателство на СУ "Св. Климент Охридски") 
-----
Когато реших да започна да пиша книгата "Уловени в Мрежата", използвах "Фейсбук" за две неща. Първото беше да събера теми, свързани с интернет, за които хората биха искали да прочетат. И второ, когато приключих с писането, за да избера заглавието. Дори и това е повече, отколкото е присъщо на писателите. И го направих, защото не се мисля за писател, а за човек с известен опит в пускането и в ползването на интернет, който иска да сподели знанията си. Не изобщо с хората, а с читателите. Така че споделям онлайн онова, което ми е интересно в момента, без да знам дали утре ще е интересно. С читателите е другояче - на тях предлагам онова, което ми е било интересно преди година, две, пет, десет или двадесет и което продължава да е актуално и днес. 
Миналата година бях член на нещо такова ново: експертна група на високо равнище 

за фалшивите новини и онлайн дезинформацията, 

която работеше няколко месеца (бързам да уточня за нашенци: напълно безплатно!) към Европейската комисия. В това си качество участвах в четири срещи в Брюксел, след които групата публикува доклад, въз основа на който ЕК изработи собствена политика и натисна големите онлайн компании да приемат Кодекс за добри практики. Някои мислят, че това е нищо, но не е така. Важно е. Когато еврокомисарят Мария Габриел съобщи, че иска да създаде такава експертна група, повечето "спецове" мислеха, че това е непосилна задача, че няма време, че "няма желание в Брюксел" и т.н., и т.н. Аз пък мислех, че такава група е не само възможна, но и крайно нужна на ЕС. 
Убеждението ми се дължи на наблюдения от последните десетина години - след появата и масовото разпространение на социалните мрежи. Работя много в чужбина, имам наблюдения за развитието на интернет навсякъде, но за целите на тази статия ще се спра основно на случващото се в България. И сега ще кажа важното: 


тъкмо културата помага за ориентиране в морето от дезинформация. 


Може да звучи странно, но тя, културата, се оказа ключът към разгадаване на странностите при онлайн общуването. Из Мрежата се върти една картинка с надпис: "Ти не си писател. Ти не си музикант. Ти не си художник. Ти не си автор. Ти си просто човек с достъп до интернет". Оказа се, че азбучната истина за разликата между хората, които са чели един вагон книги, и онези, които не са прочели нито една, се е превърнала в "азбучна лъжа". Някои хора (аз ги наричам "нашенци", други ги наричат "байганьовци") мислят, че когато имат възможност да пишат в интернет, това ги прави писатели. Ако в ХХ век фразите, с които хората "сразяваха" опонента си бяха "прочетох го във вестника", "видях по телевизията" или "чух по радиото", сега е "има го в интернет". Та интернет се превърна в кавър версия на черна дупка, където вместо всичко да изчезва, то напротив - излъчва се. И така се случва, че заедно с полезната информация сме свидетели на най-различни партенки, фалшиви новини, виртуални коктейли от ксенофобия, хомофобия, антисемитизъм и т.н. Нормалното общуване, истинските новини, възпитаните хора стават лесни жертви  на грубия език, лошите обноски и изпълнения с грешки български език. 
Спомняте ли си, че преди време имаше нашенци, предпочитащи менте алкохол, който беше по-евтин, но и опасен за здравето? Сигурно сте чували как Бай Ганьо се хвали, че неговата домашна ракия е по-добра от всички ракии в магазина? Аналогично в интернет днес наследниците на героя на Алеко Константинов нямат доверие на истинската и качествена журналистика, но споделят фалшивите новини - без дори да се замислят за секунда какви вреди нанасят на себе си, на своите близки, на легитимните медии, че и на обществото като цяло.
И това е поради 


срива на културата и заместването й с псевдокултура, с халтура, с чалга, с фейсбуккултура, с туитъртура, 


ако може да се използват такива думи. Виждал съм хора, даващи за пример японските хайку и сравняващи ги със 140-те или 280-те знака в "Туитър". Нерде Стамбол, нерде Ямбол, ще кажа на това.  Едното е поезия, другото е невъзможността на "модерния човек" да обработи информация, която изисква съсредоточване и мислене. Да не говорим за по-сложни текстове, които се нуждаят и от анализ, съпоставяне или логика. Впрочем някой може ли да си представи Томас Ман или Шекспир да пишат романи или сонети със 140 или с 280 знака? А как ги виждате пред камерата на мобилния телефон с фенове? Или Милош Форман да снима и пусне "Полет над кукувичето гнездо" в "Инстаграм"? Блогърите и влогърите се опитват да заместят литературата, театъра и киното, но резултатите са плачевни - поне доколкото може да се съди от нивото на общуване в интернет. 
Вместо хората да са по-начетени, те са все повече неграмотни. 
Вместо да разбират случващото се около тях, се губят в него и стават лесни жертви на популизъм и конспиративни теории. У нас това доведе до нещо като обществена шизофрения: от една страна, има българи, които се вълнуват и палят от поредната партенка как "махат Вазов/Ботев/Левски/..." от учебниците, но, от друга, не четат нищо от тях или за тях. Предпочитат да се втренчат в заглавията на жълтите вестници за новини като тая коя има "яка дупара", коя - нов бюст, кой - само ботокс.  
И този проблем може да се реши само по един-единствен начин: чрез образоване. Не чрез образование, а чрез образоване на всички граждани. Културата е като цветята - за да растат здрави, трябва да бъдат наторявани, да се поливат, да се пазят от плевели, да са на чист въздух и под яркото слънце. Грижата за културата е занятие целогодишно, не може да бъде оставено на обстоятелствата, а е човешко дело. А поради съществуването на алтернативната интернет култура, която често е антикултура и халтура, то се искат още повече усилия. Тези усилия искат и разговор, този разговор може да се води и онлайн, стига атмосферата 

да е приятелска, а не пълна с омраза. 


Защото мразещите хора не могат да научат никого на нищо хубаво. Впрочем това го и писах: "С омраза - платена или безплатна - нищо хубаво не е било постигнато". Сега обаче ме човърка нов въпрос: "А ако мразещите не искат нищо хубаво?"

Още по темата