facebook
twitter

Наблюдател

Играта с думите и подмяната им са опасни

Думата консерватор финишира в наши дни като обида за простак (обикновено русофил) с ярко манифестиран лош вкус и най-вече танцуващ хоро където му падне
3702

Онзи ден се зачетох в една статия главно заради заглавието ѝ: „Юруш на „консерватизма“ или новата мания на българските националпопулисти“. Статията е без автор, подписана е като колективно умотворение, тоест някой по-духовит коментатор би могъл да я разглежда и като фолклор. В самото начало на текста се казва така: „Вече не е достатъчно да си просто популист, националист, патриот, да громиш Европейския съюз и да проклинаш западните инвеститори. За да си в крак с новия политически тренд, идващ от САЩ и Европа, трябва да си „консерватор“. И после се прави поименен преглед на всички политици, претендиращи да ги зоват консерватори. В този преглед нито има нещо ново, нито нещо неизвестно, нито пък се прави свеж анализ с шокиращи изводи. Защо тогава е написано това колективно умотворение? Защо е публикувано с толкова сочно заглавие, че грабна даже такъв преситен от медии човек като мен?

Просто е: за да се предефинират позиции чрез подмяна на понятия. Нали помните, че тоталитарния социализъм го наричаха не просто „демокрация“, ами чак и „народна демокрация“. Игра на думи.

Абсолютно вярно е, че всякакви политически конформисти се стараят да са в крак с модата. Днес все по-често „консерватизъм“ наричат онова ново, което ще дойде да измете омръзналия ни „либерализъм“. Помните ли как през 1989-а дойде „демокрацията“, която скоро се превърна в „преход“. Игра на думи.

Преди време имаше социализъм и капитализъм, после станаха „ляво“ и „дясно“, сега са „либерализъм“ и „консерватизъм“, въпреки че нито това, което наричаме „либерализъм“, има нещо общо с либерализма, защото е по-скоро социализъм и нещо като неомарксизъм, нито пък онова, което наричаме „консерватизъм“, има нещо общо с консерватизма, защото е по-скоро национализъм, а всички знаем, че консерватизмът е реакция именно срещу триумфа на нациите и замяната на монархиите с републики. На практика разделението не е по-различно от това в детските книжки – индианци и каубои, стражари и апаши, добри мутанти и лоши мутанти и т.н. С тази разлика, че докато при мутантите от самото начало е ясно кои са добрите и кои са лошите, то при „либералите“ и „консерваторите“ всичко подлежи на доказване. Всеки се кълне, че именно той е добрият, а другият е лошият и обратно. Игра на думи.

Шапка им свалям, след като успяха да превърнат и „патриот“ в мръсна дума!

Механизмът е прост. Взимате, да речем, една детска градина. На Йордановден в контролираната среда на закрития басейн дечица в носии вадят кръста и играят хоро под умилените погледи на педагогическото ръководство, районния кмет и представители на БПЦ. Случаят е съвсем действителен. Лагерите веднага се консолидират – „консерваторите“ (патриотите, националистите) са трогнати и хвалят усилието да се пазят традициите живи (макар че да се играе хоро във вода е традиция някъде от 90-те години на XX век, по-съвременна даже от шопската салата); а пък „либералите“ (космополитите, гражданите на света, надарени да разбират неговата култура) скачат в защита на цивилизацията и добрия вкус. Даже професорът по фолклорни изкуства и водещ специалист в областта на класическата фолклорна култура и постфолклорните ѝ прояви – Георг Краев – определя случилото се в детската градина като „самодейност“ и „псевдотрадиция“, казвайки: „Трябва да бъдем внимателни в умението да пазим българщината“. Като цяло детската градина е наречена „религиозна“ и в мрежите вече за нея говорят именно като за такава, когато искат да я наругаят. Игра на думи.

Ето как и „религия“ може да стане мръсна дума като „патриот“

Какво да кажем за думата „консерватор“?

Тръгнала като синоним на монархист, контрареволюционер, надменно презираща буржоазията с дръзките ѝ претенции, минала после през значението за сравнително богат и образован човек, доволен от статуквото, думата консерватор финишира в наши дни като обида за неук простак (обикновено русофил) с ярко манифестиран лош вкус и най-вече танцуващ хоро където му падне.

Помня, преди много години, още когато блоговете и социалните мрежи бяха любопитна новост, ме поканиха заедно с един популярен и днес общественик да говоря пред студентите в Журналистическия факултет за спецификите на тази нова форма на комуникация. Чужд на всякакъв идеологически предумисъл, но може би от уважение към студентите, бях се облякъл с костюм, докато колегата общественик се носеше като планинар. Тогава той каза: „личи си консерваторът: костюм, връзка...“. Оттогава започнахме най-приятелски да си говорим на „консерво“ и „толераст“, защото той беше в група с други общественици, които проповядваха толерантност (тогава също сравнително нова дума в медийния речник) към хомосексуалистите. Забележете: именно „толераст“, а не „либераст“. „Либераст“ стана едва по-късно. Тогава консерваторите бяха малко (както впрочем са и сега в нашата силно неконсервативна страна), а всички десни бяха по подразбиране либерали, защото искаха капитализъм с конкуренция и свободен пазар, граждански права и свободи и пр.

По онова време всички бяха и проевропейци, и „западни чуждопоклонници“, както биха ги нарекли при Тодор Живков, защото все още не бяхме влезли в ЕС и бъдещите „либерали“ и „консерватори“ си въобразяваха, че като влезем, небесата ще се разцепят като голям кореком, за да се изсипят върху нас пачки долари, мерцедеси и радушни скандинавски момичета по бански. Тогава не можехме да повярваме, че някой ще тъгува по социализма и Съветския съюз.

По времето на „толераст“ думите „либерал“ и „консерватор“ все още не са били обидни. Голяма драма ли е една дума да стане обидна според употребата си? По принцип не е. Било е време, когато „фашист“ не е звучало така зловещо като днес. Също и „комунист“.

Защо тогава, след като не е чак такава драма, ги говорим тези неща?

Защото играта с думите, тяхната подмяна са опасни. Думите затова са думи, защото имат някакво значение, защото са знаци на истински неща, а не само шум в ушите. В продължение на векове хиляди висши духовници (на практика цветът на интелигенцията в Империята) са изработвали и записвали догмите и каноните на църквата, за да тежи всяка отделна дума и да няма спор какво означава. Именно затова са „догми“ (безусловни истини) и „канони“ (закони, еталони) – понятия, към които се отнасят други понятия, за да бъдат обяснени.

Мисля, че думите, с които наричаме философските, обществените и политическите идеи, трябва да бъдат, хайде, ако не догми и канони, то поне термини, които да се употребяват с нужната хигиена. Какъв градивен спор може да произлезе между двамина, единият от които под „либерал“ разбира активист във феминистки поход на плюшената вагина, а за другия „либерал“ е хищен капиталист, който иска да изхвърли държавата от икономиката и да умори пенсионерите от глад? Какъв?

Не знам как е по света, но тук в стремежа си да сразят опонента са на път да изпразнят думата „консерватизъм“ от съдържание – еди-кой си бил казал, че е консерватор, следователно всеки, който е консерватор, е като него. Ами, еди-кой си може да каже каквото си иска. Малко ли бездарници се наричат поети, трябва ли заради тях да се присмиваме на всеки поет?

И за да завършим там, откъдето започнахме – не, не всеки популист е консерватор; не, не всеки, който „громи Европейския съюз“, е консерватор – напротив, тези консерватори, които познавам и които бяха такива още преди да се подеме кампанията по очернянето на думата, в болшинството си са еврофедералисти, а не евроскептици, те искат единна Европа и даже не по модела на Съединените щати, а по модела на Хабсбургската монархия. Знаят ли тези, които внушават, че „консерватор“ е такъв, който „проклина западните инвеститори“ и играе мъжко хоро в реката на Йордановден, знаят ли те какво представлява и как е устроена Хабсбургската монархия? Не съзират ли в нейната философия някакъв вариант за Европа?

Очевидно не. За тях е по-лесно с класова омраза да нарекат интелигента „интелихент“ и да го презират от висотата на собствената си некомпетентност, сравнявайки го с гротескни фигури по свой избор. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.

 

 

61

Влез или се регистрирай за да коментираш

Още

Нито фокусник, нито провокатор

30.04.2019

Бойко Ламбовски

2933 7
В България само 18% от хората са силно религиозни

06.12.2018

770 14
Еврофондовете в България се вмирисаха откъм Брюксел

Коментари

Страници

Neopol

Сега, понятията се си ясни и смисълът им е фиксиран. Това, че се използват, като етикети чисто пропагандно и често в съчетание с ненание - нищо не значи. Не бива да се бъркат и конкретните проявления на понятията със същността им. 

Например, либерализъм, социализъм, прогресизъм са били понятия наситени с положителен заряд, когато са рушали старото мракобесие и предизвиквали и съпътствали епоха на прогрес от който са се ползвали все повече хора и човечеството, като цяло. Респективно, консерватизъм е значило застой, репресии, неравенство, бедност, простотия.

Когато, обаче обществото отива към регрес, какъвто наблюдаваме след 1990 г. особено явно, то бъдещето вече не е по-добро от миналото, а по-лошо. Поне за огромното мнозинство от хората. Реформите значат влошаване. Прогресът значи поробване, включително и с възможностите на технологиите. Тогава прогрсът всъщност става регрес, и миналото и по-добро от бъдещето. Тогава, консерватизмът е желанието за консервиране на по-доброто и спиране на прогреса към влошаването. Затова и "консерватизъм" изведнъж добива положително звучене.

Simplicissima
снимка на Simplicissima

Когато, обаче обществото отива към регрес, какъвто наблюдаваме след 1990 г. особено явно, то бъдещето вече не е по-добро от миналото, а по-лошо. Поне за огромното мнозинство от хората. Реформите значат влошаване. Прогресът значи поробване, включително и с възможностите на технологиите.

Реформите, когато са още проект, но и когато са вече ясно разчертани, когато се почват, но и докато текат -- винаги и през цялото време са отхвърляни. Хората сме консерватори по природа и дори когато ни прихване, пак караме по старите модели на бунтуване.

 

За реформа консенсус никога не се достига, но може да бъде заместван с каквото падне. И биват два вида: кофти и съвсем кофти. Но тъй като и двата вида обикновено заместват нещо, което е било също кофти, то в името на раздвижване на кръвообращението си струват масрафа. Важното е да е без наднормено кръвопускане.

Neopol

Българската дума за реформа е промяна. И чуждицата и българската дума са напълно безсмислени без пояснението за това какво се променя, как се променя, защо се променя, в интерес на какво се променя. И когато промяната е в посока на регрес, влошаване, упадък, то тогава и реформите (промените) са нещо отрицателно. 

Но понеже и средата на гниене на организма е хранителна среда за червеите, то те искат да ускорят и увеличат това гниене, чрез реформи. Естествено е да нямат подкрепа от мнозинството от хората. А най-показателното, че става въпрос точно за реформи в отрицателна посока е, че тези които говорят за реформи никога не споменават какви реформи и промяна на какво към какво и в чий интерес. 

 

Neopol

Да погледнем конкретно либерализма и социализма. Те, особено второто, винаги са били свързани с финансовия транснационален капитал и желанието му за експанзия и доминация. И докато през 18, 19, че дори и в началото на 20 век, финансовият капитал руши закостенели и изчерпани обществени структури, то в началото на 21 век вече започва да руши и тъкънта на обществата. Поставя под съмнение не друго, а здравия разум. Самата природна нормалност. И то умишлено. Целта е създаване на атомизирана объркана аморфна изпростяла маса, без ориентири, която да бъде безсилна, както да се организира, така и да знае как и защо да противостои, лесно манипулируема и контролируема, чрез технологиите - от тези заманипулация до тези за пряк и буквален физически контрол. 

Тогава вече желанието за запазването на съществуващото положение (консерватизма),  естествено добива своята положителна роля.

Казуса
снимка на Казуса

 те искат единна Европа и даже не по модела на Съединените щати, а по модела на Хабсбургската монархия.

 

Вай, Аллах! Сула е надминал себе си в търсенето на опит за оригиналничене.

pils

 Да погледнем конкретно либерализма и социализма. Те, особено второто, винаги са били свързани с финансовия транснационален капитал и желанието му за експанзия и доминация. 

то бива, то може, ама такава дива тъпотия иде малко много. значи, викаш, строят, в който няма частна собственост, е свързан с "финансовия транснационален капитал и желанието му за експанзия и доминация"

 

неополеееееееееееееееееееее

Neopol

Къде няма частна собственост ? При съветската система т.н. "реален социализъм" или "исторически комунизъм" (то друг в реалността и няма) ? Това да "експроприираш" и концентрираш собствеността, като реално я предоставиш на група хора, самоназначили се или назначени с насилие и несменяеми, не значи, че я премахваш. Значи единствено, че заменяш множество частни собственици с един корпоративен частен собственик, но не променяш капиталистическите производствени отношения, освен че вече почваш да използваш и елементи на робовладение (бригади, съботници) и феодализъм (закрепостяване).

Вероятно не ти е известно, нито кой през цялото време финансира социалистическите теоретици и "революционери" да обикаят света, да си правят скъпи конгреси, да си издават вестници и книги, да си живеят охолно без да работят. Не ти е известно и кой финансира Октомврейската революция, къде и в кого отива руското злато след нея, на кого са дадени концесиите в СССР, кой управлява съветските финанси и т.н. и т.н. и т.н..

В момента в който финансовия капитал окончателно пребори промишления, то работниците вече престанаха да са му интересни. Създаде екологизма и "зелените", а "социализма" зави към "правата на идентичностите". Премина се на новия етап, който вече не руши просто империи, не просто държави, а обществата на биологично-социално ниво и човешката нормалност.

Думи думи

Neopol, ето за това е статията.

За незнанието и боравенето с понятията.

Разсъжденията ти, и най-вече  изводите които правиш,  те причисляват към онези  псевдоконсерватори

„ те искат единна Европа и даже не по модела на Съединените щати, а по модела на Хабсбургската монархия.„

 

Apolitichen

От висотата или от низината на собствената си некомпететност се е изцепил така Сула?

 

Нали помните, че тоталитарния социализъм го наричаха не просто „демокрация“, ами чак и „народна демокрация“. Игра на думи.

Не, не са го наричали "демокрация". В началото е било "диктатура на пролетариата". После, когато комунизмът все повече става химера, диктатурата става "демократичен социализъм". А след появата на "голямата и малката права" някои прескочиха в "развито социалистическо общество". И като се почна едно развиване на пелените и засмърдя на "открито общество".

 

Играта на думи не цели подмяна на понятията, а осмива претендентите за носители на тия понятия. И преди Сула да е пропълзял до журналистическия факултет се е използвало "социализЪма", "всичко в името на Човека и Човекът е известен".

А професионалните пропагандисти от "диктатурата на пролетариата" бяха ковнали понятия "монархо фашизъм" както сегашните от "диктатурата на либерализма" изчукват "ислямо-фашизъм", "либерал-фашист".

Има грантове (преди-стипендии), създават се "иновации", ще има и ирония, и сарказъм към тия пишман иноватори

Думи думи

 диктатурата става "демократичен социализъм"

 

Не. Става „социализъм, като етап от строителството на комунизма„

Демократичният социализъм, това е Еврокомунизъм.

антон74
снимка на антон74

луций корнелий дето не прави чест на прекора си

некои ора сме патреотлеберали

а сега разтълкувай това

Apolitichen

Зависи как ще се врътнете на изборите - като фурнаджиска лопата или като цигански колело. Но ако ги спечелите, тълкуването ще е популист-патриън-лобирал. Ако ги загубите, може да претендирате за един голям ХУИ (хубав умен и имотен), останал неразбран от простаците, отишли за гъби.

антон74
снимка на антон74

не знам що си решил, че сме много

аз се върта както ми е изгодно в дадения момент

и не зная за кои избори говориш, щот идат много

 

иначе мерси, че ми разтълкува хуи-то.

беше ме срам да питам кат го виждам толкоз често.

а неразбрали винаги ще има и гъбите са много вкусни

особено полските печурки и манатарките.

Хр_Атанасов_2

А беше време, когато в империята думите бяха еднозначни, като термини: хлеб, вода, човек, знание, напредък. Отвори се империята къмто света - и хоп, нахлуха чуждиците и объркаха мира: либерал, консерватор, социализъм, капитализъм...

И СЕГА какво - на чужди думи ли да вярваме и да се уповаваме на съдържанието им, което не отразява свят наш насущний?

 

Чужди думи в езика ни? ЙОК - стенем ний!

Yantar

Нали помните, че тоталитарния социализъм го наричаха не просто „демокрация“, ами чак и „народна демокрация“. Игра на думи.

Да, НРБ беше народна демокрация, със социалистическа икономическа система. Единствената игра на думи е в главата на автора, където случайно чути думи висят в празно пространство.

*

Впрочем някой знае ли какъв е този Картаген, за който все става въпрос? Да не е комшията му на този?

Cixi 2

"Всичко подлежи на доказване"

 

Дълбоко се заблуждава този, който си мисли, че доказва нещо, ако преди това не си е дефинирал много

прецизно понятията, с които си служи.

deaf

"Ако в света на истините всичко се решава от доказателствато,то в света на фактите,решаваща роля има УСПЕХЪТ." - Освалд Шпенглер

 

Вече за кой ли път - хиляден може би! - ми се налага да кажа,че Истина и Факт са два различни свята нямащи допирни точки! Истините са виртуален свят. И следователно думите,понятията,термините нямат никакво значение за Фактите,тоест за Реалността в която ЖИВЕЕМ!

Има ли значение как са наричали Исус,какво е говорел,когато ние всъщност нямаше да знаем нищо за него ако той не беше ДЕЙСТВАЛ,предизвиквайки да го убият,(разпънат)?! Ако не го бяха разпънали на кръст,днес никой нямаше да знае за него. (Една скоба да отворя. В словата на Исус няма нищо оригинално. Изричани са векове преди него.) А Христос е действал като ПРОТИВОДЕЙСТВИЕ на реалността,тоест на действията на други хора,(римляни,фарисеи...) Така че вие си говорете каквото щете... Важни са единствено действията.

Sine_metu

Съб., 12/01/2019 - 10:50 (нов)

Cixi 2

"Всичко подлежи на доказване"

 

Дълбоко се заблуждава този, който си мисли, че доказва нещо, ако преди това не си е дефинирал много

прецизно понятията, с които си служи.

За да определим понятията, трябва да зададем въпросите, които поясняват.

Има един много лесен въпрос и няколко по- труднички.

 

Лесният е "Обществото контролира ли властта?"

Веднага напипваме първата класификация : има три демокрации - социална, християнска, либерална и безброй диктатури.

Социални елементи използват диктатурите : комунизъм, социализъм, нацизъм, фашизъм, маоизъм;

християнски : монархия, конституционна монархия, консерватизъм, теокрация, меритокрация;

либерални : капитализъм в значението му на парламентарно- бюрократична диктатура (също партокрация, понастоящем доминиращата у нас и в ЕП система), либерализъм, неолиберализъм, феминизъм, атеизъм.

Разбира се, изброените са основните форми на диктатура. Партокрациите поначало са всеядни и включват какво ли не в името на властта.

 

Първият от по- трудните въпроси е "Защо? Защо търпим диктатурата и лъжата?"

антон74
снимка на антон74

сине

аз се оплетох в лесния въпрос, ма трудния ми се види лесен

от страх

дъртреалист

Защо търпим диктатурата и лъжата?

Защото само това ти е позволено. 

И - ти си свободен човек, доколкото правиш каквото ти е позволено...

Sine_metu

Съб., 12/01/2019 - 15:45 (нов)

дъртреалист

"Защо търпим диктатурата и лъжата?"

Защото само това ти е позволено. 

И - ти си свободен човек, доколкото правиш каквото ти е позволено...

Второто твърдение е много спорно. Вземам като най- близко познатото ти "Свободата е осъзната необходимост" и те оставям да размишляваш.

 

Но първото очевидно не е отговор. Нали никой не ни забранява да гласуваме?

И дори отровен до дъно народ като нашия... ми как да не сме? Виж само какво оглавява "националната" ни телевизия - коко, мили боже. А какво имаме в "обществения" й съвет? Тука и думите не стигат, както е обичал да казва Октавиан Август, а след него и Клавдий да повтаря... но да не се отклонявам.

Та даже ние три пъти гласувахме срещу статуквото : за дедото, за пожарникаря първия път и за Радев.

Но не стигна. Значи има още нещо. По- дълбока причина.

 

 

 

 

дъртреалист

Ми, ето, позволяват ти да си мислиш, че гласуваш срещу статуквото...

Хем осъзнато го правиш...
:) :)
значи ... имаш избор?

Думи думи

Добра статия.

Надявам се всеки да си изясни за себе си значенията на понятията, и коя идеология стои зад тях. И кой плаща. А който плаща, той поръчва и идеологията.

В краят разбира се е есенцията.

„  И за да завършим там, откъдето започнахме – не, не всеки популист е консерватор; не, не всеки, който „громи Европейския съюз“, е консерватор – напротив, тези консерватори, които познавам и които бяха такива още преди да се подеме кампанията по очернянето на думата, в болшинството си са еврофедералисти, а не евроскептици, те искат единна Европа и даже не по модела на Съединените щати, а по модела на Хабсбургската монархия. Знаят ли тези, които внушават, че „консерватор“ е такъв, който „проклина западните инвеститори“ и играе мъжко хоро в реката на Йордановден, знаят ли те какво представлява и как е устроена Хабсбургската монархия? Не съзират ли в нейната философия някакъв вариант за Европа?  „

 

Ясно е, че бъдещето на Европа полека, лека, като „досущ една какавида„,  се изхлузва от либералната заигравка (обвивка)  към  следващият си етап от развитие.

Т.е. тайното става явно, и тайните до сега уравници да станат явни, с целият си блясък на произход и успехи.

Надявам се следващият петък да се запознаем с устройството на Хабсбургската монархия.

Необходим наръчник от знания за „навигацията„ в днешният свят.

 

dimdum

кво ли значи една дума да финишира...

вероятно на третата парцуца в кварталната интелектуална кръчма 🐒

enlil

Айде, от мен да мине!

Като е рекъл аФторът на Кобургите да дадем Еуропата, на тях да я дадем!

Ама да не стане както в началото на ХХв. Когато братовчедите от тази фамилия влезли в жестока саморазправа помежду си. Е, не лично, а чрез поданниците си. И понеже виждам себе си единствено в ролята на последните, и понеже много добре знам какво се е случило с тях, бих предложил да не вдигаме револция след военните поражения, а преди тях. Преди още да са се случили. Още докато каменни глави като на Сула ни предписват подобни рецепти за просперитет и благополучие, в условията на зверска конкуренция.

Думи думи

 бих предложил да не вдигаме револция след военните поражения, а преди тях. 

 

За съжаление, и революция не върви.

Революциите са запазена марка на евреите, а те, най-вече ешкеназите, за Хабсбургите работят.

 

антон74
снимка на антон74

само за да ви забъркам още малко на тема тука има-тука нема:

(революция де, ма и залагания приемам)

 

посоките са напред-назад, налево-надесно и нагоре-надолу това в 3д

ако турим и времева ос за 4д, ше го кръстим нещо като прогрес-регрес

ма има и една пета ос дето се сетете самиии;)

 

та има-нема революции и накъде да се затъркалят е добро

за развръзване на езици и вчесване на зъби. аз бих турил

и една иконка-->хулиган люпи семки и се подхилва ехидно

Devil in Exile

Отново сме в колонката "Да разлаем кучетата" - подмяна на понятия, предефиниране на ... Бошлаф, както е казал Алеко в Бай Ганьо, който е, и либерал, и консерватор, стига келепир да има. Иначе аз понятията си ги наизустявах в съответствие с поредния пленум на ЦК на БКП и конгресите на БКП, където се формулираше официалното понятие на това, в което живеем. Даже, когатото кандидатствахме за висше образование имахме едно задължително изпитче със зачел и незачел за решенията на пленумите и конгресите и понятията. Това обаче не ни пречеше да знаем истината, независимо как я наричаше партията. Както и днес. Така че Сула да не се притеснява, че бъркаме и подменяме понятията.

Думи думи

 „  ..Това обаче не ни пречеше да знаем истината ..  „

Вземи я сподели с нас, тази истина.

Иначе, ... завиждаме ти за пиедестала, откъдето....  вие сте прости, и си останете прости.

hamer

Дрънчене на кухо

Страници

Влез или се регистрирай за да коментираш

×