Габровските шеги се разпространяват из цяла България чрез пресата в началото на ХХ век. А за града като столица на хумора се споменава за пръв път през 60-те години. По някакво съвпадение точно в същото велико десетилетие на миналия век един друг габровец - у когото има много от габровската предприемчивост и може би нещо и от габровската пестеливост - започва да се прочува в Париж и по света. В Габрово по това време за него знаят само най-близките му. 

В основата на габровския хумор е местният планински фолклор - шеги от и за балканджии, които обичат да се самоиронизират. Но и да си напомнят, че тук трудно се отглежда каквото и да е, и за да се хранят, трябва да произведат нещо и да го изтъргуват.  Последното Кристо умееше да прави изключително добре. 

Има две обстоятелства, които също допринасят с времето хуморът да се обособи като основния стълб на габровския фолклор. Едното са габровските шеги, а другото е традиционната Олелийня (от олелия) - общоградски празненства, които тръгват от пазара. Когато хората от съседните села пристигат да си продават стоката, виждат, че с шеги и закачки търговията върви по-добре, и пазарът прераства в градско забавление с шеговит характер. Едновременно с това Габрово е люлка на индустрията. За нуждите на индустриалното производство по-богатите хора пътуват из Европа и започват да привнасят, освен машини и технологии, модата на карнавалите и маскените балове. 

През 60-те години, когато се прави ново административно деление, всеки окръжен (днес наричан областен) град започва да мисли с какво се брандира: примерно Казанлък - град на розите (очевидно). Габровци решават да стъпят на габровските шеги. 

В средата на 60-те инициативна група решава да пусне в местния вестник обява, че дават

5 лева за габровски виц

По този начин събират и още анекдоти освен тези, които вече са издавани, и правят първата книжка изцяло с Габровски шеги. Тя е с предговор от Радой Ралин и илюстрации на Борис Димовски, превеждат я на няколко езика и става суперпопулярна - особено в Съветския съюз. Преди пет години, когато става директор на Дома-музей на хумора и сатирата, Маргарита Доровска заварва в една зала струпани огромни камари от книжките на руски език. Оказало се, че те са издадени през 1989-1990 г. в стохиляден тираж, предназначен за туристите от СССР, които точно тогава рязко спряха да идват. И въпреки че от Дома раздали страшно много по морето, накрая били принудени да предадат една част на вторични суровини. По-възрастните руснаци и до ден днешен не са забравили габровските шеги. "Включително и много китайци от по-старите поколения, които идват в Дома, ги знаят, защото са учили руски  - разказва Доровска. - Така че за Габрово хуморът се оказва една изключително успешна запазена марка."

През 1965 г. под името Фестивал на хумора и сатирата е възстановен някогашният габровски карнавал, провеждал се от края на ХIХ до средата на ХХ век. Само че вместо по Сирни Заговезни, както обикновено са карнавалите в християнския свят, комунистите имат интерес да отдалечат фестивала от религиозния календар и избират да го правят през месец май. За него се организират самодейни групи; към големите предприятия има художествени колективи, които изработват големи кукли и макети; те се качват на платформи и минават през града. Канят се певци и артисти и, естествено, организират се карикатурни изложби. 

Тъкмо по време на фестивала през 1968 г. - а и след като вижда какъв голям успех има хуморът в Габрово - на един човек на име Стефан Фъртунов, юрисконсулт в Общината и съставител на онзи изключително популярен сборник „Габровски шеги“, му хрумва

идеята за Дом на хумора и сатирата 

Фъртунов е визионер, той започва да тика идеята си, около него има една група, която го подкрепя - и в крайна сметка успява да убеди Градския народен съвет. През 1972 г. съветът създава мероприятие "Дом на хумора" и назначава Стефан Фъртунов за директор - на нещо, което още го няма и тепърва ще се измисля. Докато търси сграда, директорът обмисля какво да има в бъдещия музей. Първоначално мислел само за карикатури, след това - покрай изложбата малка пластика на Тодор Цонев в габровска галерия през 1972 г. решава да включи и пластични изкуства. После започва да добавя: хумор в литературата, хумор в киното, хумор в театъра, фолклор, вариете... Не е ясно дали е стигнал осъзнато до „Хуморът и съвременното изкуство“, но за това след малко.  

През 1973 г. Домът още няма сграда. Кметът на града по това време, Карл Кандулков, е завършил архитектура в Германия през 1946 г., а преди това, като студент от чужбина с леви разбирания, е изпратен в концлагера Бухенвалд. Той обаче има размах, визия и адекватно образование. На мястото, където сега е Домът, близо до реката, е била кожарската фабрика на братя Калпазанови. В края на 60-те тя вече е национализирана и затворена. Кандулков вижда възможността с известно преустройство тази сграда да се превърне в музей, като в значителна степен оригиналните фабрични халета се превърнат в изложбени - може би едни от най-големите у нас. Това е и един от първите примери, поне на Балканите, за използване на индустриални пространства за културни цели, което днес е масова практика по света. Но не се случва много бързо.

Първото международно Биенале на карикатурата

и сатиричната пластика е проведено през 1973 г., когато все още Домът на хумора го няма. С него се постигат две неща - първо, то наистина е международно и за него се събират карикатури от цял свят. И второ - по този начин музеят започва да натрупва своя художествен фонд. В първите биеналета по условие изпратените за участие произведения остават в Габрово. По-нататък, с включването на по-известни и утвърдени автори, тази практика е изоставена. Във време, в което няма интернет, организаторите са успели да направят много сериозно проучване, за да достигнат до карикатуристи от цял свят. Успяват да съберат на едно място карикатуристи и от Източния блок, и от Запада. Западните карикатуристи по онова време (пък и сега) по презумпция са леви и на тях им е интересно да дойдат в България.

Канят много сериозно жури, председател е Жан Ефел, прочут френски карикатурист и антифашист, носител на Ленинска награда за мир от 1967 г. (в политическите му карикатури Сталин, Мао и Хрушчов са положителните герои). Журито обаче присъжда първа награда на автор от Турция. Директорът Фъртунов изпада в стрес от мисълта как ще погледнат от София на това, че в Габрово искат да връчат награда на карикатурист от натовска страна - и търси помощ от Людмила Живкова. Тя току-що е назначена за първи заместник-председател на оглавявания от Павел Матев Комитет за изкуство и култура. Живкова вижда възможността за международна реклама и идва лично да открие биеналето. Второто биенале през 1975-а вече се провежда в ремонтираната сграда, но фасадата не е довършена, а за откриването идва Тодор Живков. Затова пускат един бял чаршаф, по който оставят да рисува Борис Димовски, колкото да мине откриването.

С времето Фъртунов добавя във фонда на Дома фотография, плакат, графика, живопис... абсолютно всички възможни жанрове. "Когато започнах работа, видях, че тази категоризация няма никакъв смисъл - казва Маргарита Доровска. - Премахнах тези категории, защото те няма смисъл да се гледат като отделни. И така, биеналето стана за Карикатура

и съвременно изкуство

Ако някой се чуди какво общо има съвременното изкуство, общото е хуморът. Съвременното изкуство обича да се шегува и нерядко е по-абсурдистко дори от скеч на „Монти Пайтън“. Разбира се, не е задължително всяко негово произведение да е смешно, но това се отнася и за карикатурите. По традиция се смята, че изкуството е нещо смъртоносно сериозно, колкото е по-драматично и трагично, толкова по е изкуство. Вярно, че в "Пиета" на Микеланджело и "Свалянето от кръста" на Рембранд няма и сянка от усмивка, но в "Мона Лиза" има, а в Лувъра тя се радва на най-дългата опашка. Освен това няколко големи художници са ѝ рисували мустаци, така че да се усмихва под мустак. Ready-made с корекции - обичаен похват в съвременното изкуство, с неговата игрива непочтителност. 

Хуморът е в неговата ДНК още от писоара фонтан на Дюшан, който повече от 100 години продължава да възмущава доста любители на изкуството, а това е наистина смешно. Веселбата продължава до наши дни с работите на автори като Банкси (който често е почти карикатурист) и Маурицио Кателан с неговата „Златна тоалетна чиния“, „Папата, ударен от метеорит“ и бананът комедиант за 120 000 долара. У нас хуморът играе активна роля в работите на някои от известните ни съвременни автори като Недко Солаков, Правдолюб Иванов, винаги политически ангажирания „възкресител на мумията на комунизма“ Андрей Врабчев и особено Алла Георгиева, избродирала емблематичното ковьорче "Christo е наш".

Хуморът и особено сатирата, също като съвременното изкуство, понякога предизвикват възмущение. Това се случва главно с две категории зрители - тези, които са обект на шегата, и онези, които не са я разбрали. Хитлер е спрял да се смее на Чаплин след "Великият диктатор". У нас мнозина още се сърдят на Дейвид Черни за неговата "Турска тоалетна" (цупи му се и Русия - за боядисания в розово съветски танк в центъра на Прага) - точно както се разсърдиха преди десет години на хората, изрисували фигурите на съветските войници в центъра на София като герои от западната попкултура. 

Кристо, най-известният и уважаван съвременен български артист през последните 50 години, също събуди трудно обяснимо възмущение у нас (и никъде другаде), ако съдим по коментарите в социалните мрежи и под публикуваните текстове в медиите. Но преди близо 30 години, в самото начало на 90-те, в родното му Габрово възниква една немислима по-рано идея.

В брой 2 от 14 януари 1992 г. вестник “100 вести” предлага създаване на постоянна изложба с произведения на Кристо и Жан-Клод в Габрово. Въпреки че имаше две изложби в Дома на хумора и сатирата, Кристо (и Жан-Клод, разбира се) не е смешен. Просто там беше най-доброто място да бъде показан. Но изглежда скоро Габрово ще има и по-добро. Усилията в тази посока са продължени от Сдружение “Нашето по-голямо Габрово”, което с решение 113 от 19 юни 2008 г. на Общинския съвет получава подкрепа за инициативата си да бъде създаден

Артцентър „Кристо и Жан-Клод“

Следващата стъпка е щастливият финал на един наследствен съдебен спор с участието на тримата братя Явашеви. През 2013 г. той завършва с договор, според който Община Габрово получава дарение от 50 постера на Кристо и Жан-Клод и се ангажира да създаде Център за съвременно изкуство на тяхно име в срок 10 години от подписването му, което означава до 2023 година. 

Центърът предвижда, освен обширни изложбени зали, също фондохранилища, зала за събития, ателиета за габровските художници със съвременни условия за работа - удобни за посещения на куратори, критици, колекционери и публика, резидентни студиа за гост-артисти, работилници за деца, карнавална работилница с изложбена зала, кафене и споделено пространство. 

Вече е намерено мястото - теренът на бившия Техникум по текстил с прилежащите към него сгради. Той е с подходяща локация, помещенията са с удачни размери, общото състояние на сградите е много добро, конструкциите са стабилни. А непосредствената близост до Дома на хумора и сатирата дава възможност за оформяне на културен комплекс с интегриране на различни услуги. Тогава вече, освен като за столица на хумора, за Габрово ще може да се говори и като за център на съвременното изкуство у нас.