Quantcast
Европейският демос се пробужда | СЕГА
facebook
twitter

Наблюдател

Европейският демос се пробужда

Вече не е без значение с какви гласове ще бъде избран следващият шеф на ЕК, нито пък ставащото в една страна членка е изолирано явление
1 863

Най-големият страх на политическия елит в Европа за изборите за Европейския парламент тази година е нашествието на крайнодесните и антиевропейски формации, подпомагани от Кремъл по вече изпитаната рецепта за влияние върху западните демокрации – дезинформационни кампании, трол- и бот-кампании в социалните мрежи, хакване на електронни пощи. За ужас на хибридчиците бумерангът се върна и ги удари силно през лицето. Това съвсем не означава, че опасността е отминала, но ставащото през последните седмици е ясен знак, че в Европа в момента тече мащабно социално и политическо явление - зараждането на жадувания от десетилетия европейски демос – най-важният елемент, който липсваше досега, за да направи от европейския проект пълнокръвен политически проект. 

Само че Европа днес е много по-различна. За разлика от тогава либералната демокрация е вече утвърден стандарт - не навсякъде в еднаква степен, но тя е еталон, станал възможен благодарение на ЕС. Днес тя се приема за даденост, тъй като за първи път донесе на Европа десетилетия на мир, просперитет и стабилност. Доскоро европейската интеграция вървеше някак незабелязано от европейските граждани, които основно беряха плодовете или пък се фрустрираха от нея. Но със Съюз от 28 разнородни членки, динамично променящ се глобален ред и поредицата от кризи се повдигна въпросът за издигането на демокрацията на наднационално ниво. От Лисабонския договор насам много неща се промениха, но нуждата от още европейска демокрация се повиши драстично. За да се стигне до 2014 г., когато за първи път се заговори за общоевропейска кампания за избора на шеф на ЕК. Уви, тогава гражданите гледаха с неразбиране и дори само като чуеха сложната германска дума шпиценкандидат, сменяха канала. И имаше защо – преградата между националната и европейската политика все още си остава много силна. Тази преграда са националните партии. Някои европолитици решиха да се възползват от незнанието и липсата на интерес на европейските граждани, като изтъргуваха подкрепата на антиевропейски политически сили, за да се домогнат до високия европейски пост на шеф на ЕК. Развитието на европейските събития обаче ги хвана неподготвени. Оказа се, че европейският демос вече се заражда. Някои от най-важните причини това да стане са:

Бризходът отвори шлюзовете

Кампанията на искащите напускане на Великобритания беше базирана на невярното твърдение, че ЕС е империя, диктатура, която налага на гражданите неща, които те не искат. Привържениците на напускането успяха да убедят над половината граждани, че ги чака много по-добро бъдеще извън ЕС. Обещаваха, че ще се борят с всички недостатъци на политическите елити и ще решат проблемите на хората. Оказаха се измамници, които са получавали незаконно финансиране на кампанията си. В момента едно от водещите им лица Найджъл Фараж е подложен на силен огън заради това, че новосъздадената му партия „Брекзит“ получава незаконно финансиране от чужбина. Много е възможно срещу него да започне разследване и ако то завърши успешно, го чака затвор. Европейският парламент също започна свое разследване, след което следват глоби. Освен това така както той и останалите брекзитъри обвиняваха ЕС в непрозрачност и корупция, оказва се, че г-н Фараж не иска да отговори на много въпроси, които му се задават през последните 3 години за парите, с които разполага, имотите, които има, хората, с които се е срещал. Ставащото във Великобритания всъщност стресна мнозина, които се бяха увлекли по вълшебните приказки на антиевропейците, и подкрепата за ЕС в момента е на рекордно високи нива. В същото време в почти всички членки представящите се за бунтарски политически сили набират паралелно скорост, но и смекчиха тона. Вече не се говори за напускане на ЕС, а за Европа на нациите. Тезите им са изпълнени с множество противоречия, но това, както знаем от опит, не е достатъчно, за да донесе бърза промяна. Нещото, което всъщност шокира цяла Европа, е скандалът, който се разрази в Австрия.

Скандалът „Щрахе“

Точно в мига, когато националистите и популистите от цяла Европа започнаха да обединяват сили, за да сформират силен фронт в Европарламента, избухна скандалът с шефа на австрийските неонацисти от Партията на свободата. Този скандал показа особено ярко, че демокрацията преля националните граници. Правителството в Австрия падна благодарение на разкритията на германски вестници. Това може да се обясни с факта, че Партията на свободата, която участва в коалиционното управление, е враждебно настроена към медиите, както всички националисти и популисти впрочем, и за времето на престоя им в правителството медийната ситуация в Австрия се влоши. Фактът, че на помощ дойдоха германски вестници, подсказва, че вече можем да говорим за демократично преливане, тоест демокрацията излиза извън националните граници и добива европейско измерение. А това е първото и най-важно условие за принципа на субсидирността, който повелява, че за да се мине на наднационално ниво, трябва да се вижда, че членките не могат сами да се справят с даден проблем. Все повече и повече демокрации са атакувани (Великобритания, Австрия, Италия) или направо превзети, както е в Унгария, Полша, България, Румъния. Разбира се, твърде рано е да се очакват фундаментални промени, но явлението е факт. Трансформирането в конкретни действия, като например създаването на общоевропейски служби за сигурност или доразвиване на механизма за защита на върховенството на закона и демокрацията или нещо друго ще отнеме време. Но се вижда, че моментът назрява.

Антилиберализмът на Орбан

Почвата за ефекта, който австрийският скандал изглежда има в цяла Европа, ако се съди по реакциите в почти всички кътчета на Съюза, беше добре подготвена от границите, които премина ЕНП не просто в толерирането на антиевропейската политика на унгарския премиер Виктор Орбан, но в сключването на фаустовски договор с него за шпиценкандидатурата на Манфред Вебер за шеф на ЕК. Всяко изказване на г-н Вебер от страна, в която има проблеми с демокрацията, върховенството на закона, национализма, отношението към малцинствата, се посреща вече на нож и с отвращение в социалните мрежи. То се разпознава без никакво съмнение като лицемерие. Ако преди 5 години хората наистина се чудеха какво е шпиценкандидат, днес в цяла Европа хората питат новопоявилите се партии и кандидати за евродепутати към коя политическа група ще се присъединят. Това е много силен признак за осъзнаване на важността на ЕП като институция и за политическата хигиена, необходима на европейско ниво. На все повече избиратели не им е все едно дали онези, на които симпатизират, ще си легнат в една политическа група с подобните на Салвини, Марин льо Пен, Хайнц-Кристиян Щрахе, Герт Вилдерс и др.

Това показва още, че ставащото в Австрия, Унгария, Полша, Румъния или България вече засяга европейския изборен процес до самите му корени. Вече не е без значение с какви гласове ще бъде избран следващият шеф на ЕК, нито пък ставащото в една страна членка е изолирано от останалите.

Това, което липсва, за да може европейският демос да стане пълнокръвен, са наднационални медии, което всъщност предвид провала на медиите и журнализма в немалко страни членки, които имат проблеми с демокрацията, може да се окаже и плюс. Предстоящите в неделя евроизбори ще бъдат едновременно крачка назад за европейската интеграция, но и крачка напред. Назад, защото се очертава силно фрагментиран парламент и вероятно следващият шеф на ЕК няма да е избран през процеса на шпиценкандидатурата, което е отнемане от властта на ЕП. Но в същото време тези избори ще отбележат крачка напред, защото разкриват наличието на европейски демос. 

Уви, за нас в България битката за демокрация и особено за надевропейска демокрация е все още твърде далечна. Ние отдавна сме свикнали нашите политици да са корумпирани, да ни продават на чужди интереси, да работят непрозрачно. Ние нямаме представа какво е да живееш в демокрация, ерго нямаме какво да губим. Въпреки това си мисля, че ставащото в ЕС в момента рано или късно ще достигне и българските брегове. Вероятно не като цунами, както ще се случи другаде, но ще усетим вълнението. Тези избори не са фундаментални за мнозина българи, но все пак, когато застанете пред урните, запитайте се онези, за които ще гласувате, в коя политическа група ще бъдат в ЕП и това как ще се отрази на вашия личен живот като европейци. За финал ще перифразирам Марк Хамил – нека на 26 май разумът бъде с вас!

Още

Австрийската прокуратура разследва канцлера Себастиан Курц

12.05.2021

1334
"Спутник V" коства поста на премиера на Словакия

30.03.2021

2236
Вече 10 страни спряха временно ваксинирането с "АстраЗенека"

12.03.2021

Обновена

28765