facebook
twitter

Наблюдател

Енергетиката си боледува и без коронавирус

Цени на тока, зелени сделки, инвестиции в електромрежата - какви са плановете на правителството
1 372

През последните месеци светът е изправен пред безпрецедентна криза – вирусна пандемия, справянето с която включва затваряне на търговски обекти, ограничаване на дейността на различни бизнеси, пътническия и товарния транспорт и др. За разлика от предната голяма криза  - от 2008-2009 г., когато икономическият шок бе от страна на търсенето, сега шокът е от страната на предлагането, но голяма част от икономическите мерки са сходни. Става дума за схеми за запазване на заетостта, държавни гаранции за кредити, схеми за стимулиране на инвестиции и др. Всичко това навежда на мисълта, че въпреки разликите между настоящата ситуация и тази от предходната криза, ще видим същите "лекарства". 

За момента мерките в енергийния сектор включват основно


ангажимент за осигуряване на непрекъснато електрозахранване,


преустановяване на планови прекъсвания за ремонти, облекчаване на условията за плащане на сметки, включително удължаване на срока с 10 дни. Разбира се, в условия на несигурност се тиражират всякакви идеи, включително и за мораториум върху плащането на сметки за комунални услуги. Логиката, макар и слабо аргументирана, е, че в резултат на пандемията ще се увеличи безработицата и ще пострадат доходите на домакинствата. И „решението“, според някои експерти и партии, е хората да спрат да си плащат сметките. Именно това предложение ни връща към някои от невидимите „решения“, които видяхме при предходната криза.


Горещият картоф ЗкО


Освен цената за електрическа енергия и мрежови услуги, потребителите заплащат цена за задължения към обществото, която най-общо може да се възприема като цената на провежданата енергийна политика. Първоначално тежестта на допълнителните разходи бе прехвърлена върху регулирания пазар, но след кризата от 2009 г., ръста на безработицата, стагнацията на икономиката и заетостта през 2012-2013 г. и последвалите социални протести това се променя. През 2013-2014 г. тази тежест се прехвърля върху НЕК и крайните снабдители, след като в рамките на по-малко от 12 месеца регулираните цени на тока намаляват с около 14%. Разбира се, това води до сериозни финансови проблеми и за частните фирми, и за НЕК.  И настава време за нова изкупителна жертва – индустриалните потребители, които поемат щафетата през 2015 г. В края на краищата сметката е платена, но с цената на огромно напрежение в сектора, както и със съмнения дали едни пазарни участници не са платили повече, отколкото е трябвало.

Ситуацията днес е по-различна, но вече се наблюдават индикации за подобен подход. Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ започва да субсидира неефективното производство на ТЕЦ „Марица изток 2“, което представлява държавна помощ, а одобрение от Европейската комисия за нея все още липсва. Междувременно производителите с преференциални цени са ощетени, тъй като сривът на пазарните цени не води след себе си корекция на премиите, които получават. Крайният ефект е запазване на ниски цени за крайните потребители с ощетяване на едни производители за сметка на други, плюс риск от наказателна процедура за неправомерна държавна помощ.

Друг начин за изкуствено задържане на цените е

 

потискане на одобрените инвестиции

 

Това регулаторно поведение се наблюдава още от 2010 г., но достига апогей през 2013-2014 г. - „тъмните години“ в сектора, когато не се признава нито един лев инвестиции в електроразпределителната мрежа. Разбира се, компаниите инвестират за своя сметка, защото са изправени пред по-строги изисквания за технологични разходи, които включват търговски и нетърговски загуби по мрежата. Парадоксалното е, че регулаторът не признава нови инвестиции, но очаква по-ефективно управление на мрежите, а то се постига само с нови инвестиции.

В момента се наблюдава изкуствено забавяне на инвестициите поради ангажимента за отлагане на планирани ремонти. Това може да доведе до два изхода – или ще бъде компенсирано с повече инвестиции през оставащата част от регулаторния период, който приключва в края на юни 2021 г., или те няма да бъдат извършени. В първия случай това няма да се отрази на цените - по-малкото инвестиции в първата половина на 2020 г. ще бъдат компенсирани през следващите 12 месеца. Във втория случай това означава по-ниски цени, което е сериозно изкушение предвид очакваните икономически ефекти от пандемията и предстоящите парламентарни и президентски избори през 2021 г.

Едно от най-лошите последствия от предходната криза е, че в рамките на около пет години

 

чуждестранните инвеститори в сектора са обвинявани за почти всичко

 

и са подложени на огромен социален и регулаторен натиск, включително процедури за отнемане на лицензи. Някои от тези практики продължават и до днес, а при свиваща се икономическа активност могат и да се засилят.

Друг интересен пример, не по-малко парадоксален от очакванията с по-малко инвестиции да се постигне намаляване на технологичните разходи, е схемата за енергийна ефективност. България избира да изпълни ангажиментите си за постигане на енергийни спестявания от 20 % до 2020 г. чрез схема за задължени лица, в които влизат крайни снабдители, мрежови компании и търговци на електрическа енергия. В рамките на общата схема ежегодно се определят индивидуални цели за енергийни спестявания за всяка компания поотделно за периода 2014-2020 г. Схемата обаче не предвижда финансиране на тези дейности, те са за сметка на дружествата. А неизпълнението им води до глоби.

Докато големите мерки като 60/40 или кредити през Българската банка за развитие и Фонда на фондовете са видими и публично дискутирани, редица други мерки могат да останат незабелязани, тъй като са твърде специфични, но могат да имат силно негативен ефект.  Надяваме се да не се повтарят старите грешки отпреди 10 години и настоящата ситуация да се използва като катализатор за реформи. 

Приоритет както в предстоящите решения на регулатора за нови цени, така и в следващите няколко години е

 

да се рестартира либерализирането на пазара,

 

което е замразено от 2013 г. Необходимо е създаване на механизъм за постепенно преминаване на домакинствата от регулиран към свободен пазар. За целта трябва да се изготви план на база на различни сценарии, тъй като има редица механизми, които могат да се използват, и да се организират поредица от обществени обсъждания със заинтересованите лица.

На следващо място е включване на местния пазар в регионалните пазарни обединения, което е крачка към постигането на реални пазарни цени. Тази стъпка върви ръка за ръка с увеличаване на трансграничния капацитет, който трябва да се удвои от настоящите около 7% от инсталираните мощности.

Развитието на потреблението и навлизането на нови технологии, към които се прибавя и силно индустриалния профил на българската икономика, водят до

 

необходимост от допълнителни инвестиции в мрежови услуги.

 

Нещо повече – привличането на нови индустриални, аутсорсинг и ИТ инвеститори задължително минава през наличие на надеждна инфраструктура, включително електроенергийна, която да гарантира сигурност и качество в снабдяването с ток в завода, изчислителния център или офиса. За целта е необходимо както регулаторното насърчаване на инвестициите, така и създаване на благоприятна инвестиционна среда, в която компаниите не се чувстват като врагове на народа.

На последно място, но не и по важност, е общата визия на управляващите за развитието на сектора в контекста на Зелената сделка. Това е политика, която все още не е заела финалната си форма и несъмнено съществува поле за маневриране, но посоката е горе-долу ясна. Управляващите следва да изготвят стратегия, която едновременно отговаря както на европейските приоритети за развитие на сектора, така и на националния интерес, включително чрез намиране на компромиси и договаряне на отсрочване на действието на някои елементи.

Отлагането на трудните решения, особено в условия на криза, може и да изглежда като добра идея, но реално е като мораториума върху плащането на сметки или като напиване след тежък ден. Носи моментно облекчение от натрупаните проблеми, които обаче се връщат на следващия ден с още по-голяма сила, защото към тях се прибавя и махмурлук.

 

Ключови думи:

ИПИ, електроенергетика
Все още няма коментари

Още

Износът на гъстомери и ареометри е скочил с 1398% за 5 години

26.06.2020

1380 14
15 май е Денят на данъчна свобода

14.05.2020

255 2
Нов удар за туризма - изчерпаните отпуски

03.05.2020

37062 44

Влез или се регистрирай за да коментираш