Може ли държавата да командва и сваля цените - на храни и на жилища, на бензин и на въглища? Може само да се опитва и да влошава нещата. Това показва световният опит, но в България демагогията е неудържима - партии и отделни политици се упражняват неуморно на тема "да сложим юзди на цените и да осигурим евтини храни на хората".
Във Венецуела също се опитват. От години. Там дори армията варди цените в магазините и бди за спекула. Дали има полза от това? Преценете сами - латиноамериканската държава е световен шампион с умопомрачителните 270% инфлация. Тъжна история е близката Куба - красива, но бедна островна страна, където държавата така се грижи за хората и за ниските цени, че рафтовете в магазините за (полу)празни.
Впрочем ФАО - Организацията на ООН по прехрана и земеделие, отдавна е установила, че мерките на правителствата могат да имат ефект, но за кратко, не дългосрочно, и обикновено водят до дефицит на стоки или до по-високи цени на нерегулираните продукти. Примерите са навсякъде - от Русия и Швеция до Зимбабве и островите Фиджи и Самоа.
Статия на Института за пазарна икономика разказва за някои от опитите държавата да "надхитрява" пазара и за последствията от това.
Начело в списъка на ИПИ е налагането на таван за бензина и дизела в Унгария през 2021 г. Това е време на скъпи горива (не само в Унгария) и в края на годината правителството решава да сложи горни граници на цените. В следващите месеци при високи международни пазарни цени и намаляващ внос бензиностанции и доставчици започват да ограничават количествата. Вериги обмислят да напуснат страната, появяват се опашки и табели "бензинът свърши". На 9 декември правителството отменя ценовите ограничения - като признава, че те са довели до недостиг, панически покупки и опити за презапасяване.
В разгара на бензиновия недостиг в Унгария бе въведен абсурден лимит - шофьорите можеха да зареждат само до 2 литра гориво на регулираната ниска цена.
През трудната за Европа 2022 г., когато Русия нахлу в Украйна, а цените на енергийните източници полудяха,
Полша въведе таван за въглищата за бита - като "социална мярка в условия на енергиен шок". На пазара обаче имаше недостиг и снабдяването на домакинствата с евтини въглища се оказа трудна мисия - при ограничено предлагане фиксираната ниска цена се оказва привилегия само за хората, които са по-напред на опашката.
По време на Ковид-кризата Франция спуска пределни цени за дезинфектанти. Още в началото на пандемията - 2020 г., са определени максимални цени за хидроалкохолни гелове (антисептици) - за да “ограничи спекулата”. Резултатът на практика е масов дефицит и ниска наличност в търговската мрежа.
Филипините имат горчив опит със свинското и пилешкото месо. След като африканска чума по свинете поразява много ферми и цените скачат, през февруари 2021 г. управляващите налагат ценови тавани за месото в столицата Манила. Това води до масов отказ на търговци да продават стоката си на територията на града. Очаквано при създадения дефицит мерките са отменени.
През 2022 г. Малайзия въвежда ценови тавани за яйцата и пилешкото. Всъщност храните не поскъпват не заради нечия "лакомия" за печалба, а заради растящи разходи за фуражи, труд и логистика. Последствията от държавния натиск върху цените не закъсняват - периодичен недостиг и напрежение по веригата. Логично правителството се отказва от таваните, като признава, че премахва ограниченията, за да може „пазарът да функционира“ и да осигурява достатъчно предлагане. .
В края на 2020 и началото на 2021 г. Русия налага за максимални цени за ключови храни, "социално значими храни" (напр. захар) - въпреки че икономисти предупреждават, че това ще доведе до дефицити. И наистина довежда. Зачестяват сигнали за замразяване на пазара и прекъснати доставки към търговската мрежа. Това е очакван отговор на доставчиците при цени под пазарните. Което налага въвеждане на квоти и други опити за ограничаване на презапасяването.
Във Венецуела дългогодишният държавен контрол върху храни и суровини води дотам, че много стоки трябва да се продават на цени под себестойност. Прилага се възможно най-тежкият натиск върху бизнеса - фиксирани цени. Което води до кризи. През 2016 г. например производството на напитки е жестоко засегнато от критичен недостиг на захар, причинен от ценови ограничения и липса на предлагане. Опитите за "затапване" на цените водят до недостиг и процъфтяващ черен пазар. И привличането на армията не помага ( военни контролират доставките и следят за спазването на фиксираните цени). Както вече стана дума, Венецуела е световен шампион с 270% инфлация.
Подобни "успехи" в регулирането на цени има и на "черния" континент. През 2007 г. Зимбабве налага агресивни ценови тавани и принудително намаляване на цени. Резултатът, широко отразяван от редица медии, са празни рафтове и недостиг на основни стоки (царевично брашно, олио, захар и др.), тъй като производители и търговци предпочитат да спрат работа, вместо да продават на фиксираните нива. Африканската държава е на трето място в света по висока инфлация - годишният ръст на потребителските цени е 89 процента.
Интересен е опитът на Швеция в регулирането на дългосрочните наеми. Той така е известен - като "шведски модел". Прилага се колективно договаряне на наемите. Има листа на чакащите и жилищата се „разпределят“ по реда на опашката. По данни на жилищна агенция на Стокхолм средното чакане е около 9 години - ясен знак, че нормираните наеми водят до ограничено предлагане и недостиг на жилища. Не е чудно, че има наемодатели, които избират риска да отдадат апартамента си "на черно", без да го обявяват, на пазарна цена.
Коментарът на ИПИ
"Можем да продължаваме с примерите до безкрай, или дори само да си припомним и собствената история на България, чиито заигравания с ценовите тавани през 90-те водят до недостиг, опашки и купонна система", казва изследователят от Института за пазарна икономика Адриан Николов, като подчертава, че въпреки всички критики и аргументи привърженици на държавната намеса у нас продължават да лансират идеи за ценови тавани. Ярък пример е опитът за прокарване през Народното събрание на закон, който да "натиска" изкуствено цените - чрез въвеждане на пределни надценки на 70 стоки.
"Въпреки че в икономиката трудно дефинираме закони като в природните науки, историята ни учи, при това много убедително, че въвеждането на контрол на цените винаги има един и същ, предсказуем пагубен ефект. Няма как да очакваме, с други думи, че настъпването на едно и също гребло този път няма да ни удари фронтално в челото", предупреждава експертът от ИПИ.
