Медия без
политическа реклама

Да махнем "Вятър ечи, Балкан стене" от програмата? Абсурд!

8 години след последните училищни реформи са нужни нови и така загубваме поредно поколение

Илияна Кирилова
"Образованието е това, което остава, след като забравим всичко, научено в училище" - тази фраза на Алберт Айнщайн бе припомнена на депутатите по време обсъждането на новата визия на учебните програми.

"Учебните програми трябва да учат по-малко на знания и повече на умения за живота. Те трябва да са по-практически ориентирани, интердисциплинарни и с повече време за упражнения, а учителите да могат да избират темите, които да преподават". Няма голям образователен форум през последната година, на който въпросните лозунги да не са прозвучавали отново и отново, втръсвайки до болка. И явно още дълго ще си останат такива, съдейки по коментарите на учители и директори в последната дискусия по темата, организирана от парламентарната комисия по образование. С нея председателят й Красимир Вълчев даде рестарт на ключовия дебат какво да учат учениците, с който започват повечето образователни реформи по света. 8 години след българската мегареформа, въвела нови учебни програми от 1 до 12 клас, се оказва, че те трябва да бъдат пренаписани. А докато това стане, ще изгубим и сегашното поколение, което ще излезе от системата, неподготвено за живота.

 

Първо да си признаем грешките

"За да имаме успешна реформа, трябва да посочим проблемите. Много неща се направиха от 2016 г. досега, много бяха полезни и нужни, но част от тях не направихме по най-добрия начин. Сваляйки учебен материал от висшето образование в 11 и 12 клас, а от 11 и 12 клас - в по-долните класове, направихме програмите твърде амбициозни и задълбочихме проблема със заучаването, което демотивира учениците", призна Вълчев. Като основен проблем той отчита, че пред работните групи в МОН, писали програмите, не е имало конкретно задание и силно политическо лидерство, съответно всеки е теглил в своята посока, не давайки това или онова да отпадне от учебното съдържание. Tази липса провали и най-скорошния опит да се коригират програмите, започнал преди 2 г. от тогавашния министър акад. Николай Денков и завършен от сегашния проф. Галин Цоков - в крайна сметка редакциите бяха толкова символични, че спокойно може и да не ги споменаваме. Затова според Вълчев ключови за истинската промяна на учебните програми са три фактора - първоначална визия как трябва да изглеждат учебните програми, около която да се съгласят всички партии (екипът на проф. Цоков вече готви такава), политическо лидиране на процеса, както и последователни усилия за изпълнението му.  "Всички трябва да оказваме натиск и да гарантираме, че визията, около която се обединим, ще се случи, и който и министър да дойде, от приетото няма да има мърдане и никоя дирекция няма да може да променя процеса", заяви той.

 

Кръпки или чисто нови програми?

Участници в дискусията предупредиха, че по някои предмети няма нужда от големи промени. "Специално при програмите по математика от 1 до 4 клас не са нужни драстични промени в цялостната концепция. Прекаленото олекотяване може да създаде риск нашите деца да не са добре сравними с връстниците си по света", заявиха от Института по математика и информатика към БАН. Мнението на академичните представители обаче рязко се разминава с това на учителите, които масово настояха за кардинални промени. "Академичният фундаментализъм категорично трябва да отпадне от учебните програми. Нужна е радикалност и цялостна промяна на учебните планове, програми и изпитни формати", посочи Маргарита Илчева, учител по български в професионалната гимназия по дизайн в София. Всичко трябва да се напише наново и по нов начин, а не да се добавят или орязват определени теми, призоваха и други нейни колеги.

 

Олекотяването означава ли опростачване?

"Когато заговорим за разтоварване на учебния материал, веднага се пита: "Опростачване ли искате?" - с тези думи онагледи едни от големите спорове около учебните програми бившият министър на образованието Сергей Игнатов. Според него сегашната система е измислена, за да създава поданици, и за да се промени това, трябва да имаме смелостта да премахнем излишното в програмите. "Това е най-тежкият разговор в образованието, защото засяга най-дълбинните котви, хвърлени в нас. Ще изисква изключително прецизно интелектуално усилие", предупреди той, добавяйки че новият елит ще е от тези, които четат книги и си служат добре с думите.

"Всички трябва да си дадем сметка, че ще трябва да режем смело и решително от претрупаното учебно съдържание, и то с голямата ножица. Иначе няма да има време за усвояване на умения. Ако искаме учениците ни да знаят повече, трябва да отрежем определени теми", заяви и Красимир Вълчев. По думите му по-малкото съдържание в действителност ще означава повече учене - учат повече хората, които са мотивирани, а претрупаните уроци правят обратното - демотивират учениците.

"Освен да се намали обемът на учебното съдържание, е нужно намаление и на броя на учебните часове и на учителски норматив. Учителите са претоварени и нямат време за човешко внимание към учениците", коментира Людмила Иванова, пенсиониран учител по математика. По думите й удачно би било в първи клас учениците да имат 4 часа, между 2 и 4 клас - 5 часа, а от 5 до 8 клас - по 6 часа дневно.

 

Без Питагорова теорема в 6 клас?

На дискусията учители бяха готови с конкретни предложения за промени в програмите, чиито недъзи са изпитали на собствените си гърбове. "В Чехия в 3 клас учат как да напишат заявление до общината, а у нас - как да напишат картичка. Таблицата за умножение у нас се учи във втори клас, а в Германия - в трети. В Белгия имат по 5-6 часа за умножение с едно число, след което се преминава към деление, а при нас имаме само един час за това. Децата не успяват да се справят с това темпо", споделиха от училище "Найден Геров" в Пловдив. Учениците много трудно схващали и миналото свършено и несвършено време, което се изучва в 4 клас. "Когато учихме за минало свършено и минало несвършен, дори аз не можах да разбера смисъла му. Чак на петия път разбрах, а много мои съученици не разбират разликата", посочи петокласникът Божидар Мешев от 3-то ОУ "Хр. Ботев” в Сандански, който е пълен отличник. 

"Теоремата на Питагор сега се учи в 6 клас. А по мое време се преподаваше в 10 клас. Кому е нужно това?", попита депутатът Радослава Чеканска. По думите й тежките тригонометрични уравнения спокойно могат да се махнат от програмата, в която следва да се остави и време за упражнения. "Аз съм учила теория на вероятностите чак в университета, а сега това се учи от децата в 8 клас", даде пример и друг учител.

 

Готови ли сме да се разделим с произведения на Ботев и Вазов?

"Ако от математика разбира 2% от населението и тук промените няма да предизвикат големи реакции, то от български език и литература и история смятаме, че разбираме всички и сме много кресливи", коментира Величка Таседжикова, директор на 70-то училище, предупреждавайки за голямото внимание, с което трябва да се подхожда по тези предмети. Опитът досега действително показва, че разговорите за промяна на тези програми се свеждат предимно до крясъци от рода: "Как може да се махне от програмата тази класика, шедоьовър и т.н.?". Всички помним воплите по отпадането или местенето на "Дядо Йоцо гледа", "Даваш ли даваш, Балканджи Йово", "Маминото детенце", "История славянобългарска" и т.н.

"Много съм притеснена за промените в програмите по български език. Нужно е изключително добре обмисляне и добър пиар. Представяте ли само какво ще настане, ако се каже, че отпада "Вятър ечи, Балкан стене", даде за пример Таседжикова. От пълно преосмисляне на програмата по литература обаче според нея определено нужда има. "Как се преподава "По жътва" на съвременен софиянец, който не знае какво е жътва, сеитба и т.н.", попита тя.

"Ще срещнете силна съпротива, само спомене ли се, че се маха дадено литературно произведение. Обаче в момента 12-класници трудно свързват автора с произведението му и трябва да се помисли дали не е по-добре даден автор да се изучава само с 1-2 произведения вместо например с 8", предложи и Мая Гешева, директор на Националната финансово-стопанска гимназия. Тя даде пример с някои държави, в които за цяла година се учи само едно литературно прозиведение, но около него се изучават много други избрани от учителя творби, чрез които се развиват куп умения у учениците - като критично мислене, умения за писане и др. 

В момента седмокласниците у нас изучават Вазов с четири произведения - пет глави от "Немили-недраги", "Една българка", "Опълченците на Шипка" и "Българският език". Шестокласниците пък учат "Отечество любезно, как хубаво си ти" и две глави от "Под игото". Какво ще стане, ако едно или две от тях се премахне, за да може през останалото време учениците да дискутират, разсъждават и споделят какво наистина мислят самите те по поставените в творбите идеи, да правят проекти и др.? На тези и много други чувствителни въпроси ще трябва да отговорят експертите в работната група на МОН, натоварени със сложната задача да отсеят кои теми, автори и уроци трябва задължително да останат в програмите, за да помогнат за развитие на уменията на децата за живота, и кои - да отпаднат завинаги.

 

Творчески личности ли искаме или финалисти в "Стани богат"?

"В другите държави подобни реформи започват с дебат не какво трябва да отпадне от програмите, а какви умения искаме да имат учениците в края на образованието си", коментира Люба Йорданова от фондация "Заедно в час". Тя дава пример с Уелс, където през 2017 г. са си поставили за цел създаването на амбициозни ученици, предприемчиви и творчески личности, етични и информирани граждани, здрави и уверени хора. С помощта на ОИСР там се създава пътна карта за изготвяне на новите програми, зад която застават всички партии. В тях няма списък със задължителни теми по литература или по география, а цели и ясна визия какво е важно в различните области на обучение - математика, наука и технологии, езици, грамотност и комуникация, изкуства, хуманитарни науки и здраве и благополучие. Така се стига до ръководството "Учебна програма за Уелс", което правителството предоставя на училищата като отправна точка те да разработват свои собствени учебни програми. Всичко това е съпроводено с качествени обучения за учителите и избиране на нови методи на преподаване, с които да се развият набелязаните умения. Подкрепата за учителите ще е ключова и у нас, като промени са задължителни и в първоначалната и продължаващата квалификация на учителите, изоставаща драстично от съвременните нужди. По тази тема обаче почти не се говори, въпреки че имаме министър, идващ от педагогически факултет - професор по управление на образованието и с опит в обучението на педагози.

 

Ще може ли един учител да акцентира на алгебрата, друг - на геометрията?

"В някои държави 70% от учебното съдържание се задава на национално ниво, а останалите 30% могат да се определят от учителя. Някъде това съотношение е 50:50. Подобна гъвкавост на учебните програми ще помогне да се избегне директното орязване на учебен материал, тъй като всеки учител ще може да прецени какво да добави и премахне от програмата според нуждите на своите ученици", коментира на дискусията и просветният министър проф. Галин Цоков. По всичко изглежда, че и този елемент на промяната няма да се приеме еднозначно. Той ще даде възможност едни учители да вмъкнат в програмата някой съвременен роман, а други - просто да наблегнат на диктовките, но според наблюдатели това ще доведе до различна скорост на обучение в различние населени места у нас. Обучението на две скосрости всъщност бе приветствано от учител на дискусията, според който може да има базово ниво на умения и знания от всички ученици, но и да се дава шанс на тези, които искат да го задминат, да направят това. 

От МОН изглежда възприемат и все по-голямата нужда от повече адаптивност на програмите към нуждите на всяко дете. "Говорим предимно за децата в норма, но в нашето училище обучаваме много деца със специални образователни потребности. Всеки ден ние адаптираме учебното съдържание - имаме 55 индивидуални учебна планове и 29 ученици в индивидуална форма на обучение", коментира Мая Зафирова, директор на 140 училище. 

 

Още едно загубено поколение

Според Красимир Вълчев целият процес по подготовка и въвеждане на новите учебните програми ще отнеме поне 5-6-7 години. Това не значи, че трябва да се отказваме. Значи обаче, че сегашното поколение, което започна през 2016 г. по нови, уж съвременни, програми, т.е. сегашните седмокласници и всички след тях, са изгубени за каузата на образованието и ще излязат от училище напълно неподготвени за живота. Прогнозите показват, че от нови програми ще могат да се възползват сегашните бебета, като дори това не е сигурно, имайки предвид трудното постигане на политически консенсус у нас. България почти не е виждала надпартийно политическо обединение по дадена кауза, което е задължително условие за провеждане на подобна реформа, която немимуено ще се натъкне на сериозен отпор. Дори това да се случи - в името на децата - опасността да се загубим някъде по пътя, зацикляйки в спорове от типа "Рамковата програма означава ли, че един автор ще се изучава само с 1 произведение, или с две?", е голяма. А силното и умно политическо лидерство, както и "прецизното интелектуално усилие", с помощта на които да се убедят и привлекат всички по веригата - родители, ученици, учители и директори, е на изчерпване.

 

 

 

Ключови думи:

учебни програми