Разгоря се грандиозен скандал, след като управителят на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) Дечо Дечев разкри как едно и също лекарство се отчита от частна болница на 7 пъти по-висока цена, отколкото от общинска или държавна. И как касата няма правомощия да проверява отчетите на частните болници, които пък по закон не са задължени да правят обществени поръчки. За всичко това Дечев хвърли вината върху здравното и финансовото министерство и изцяло се оневини за случващото се. Тъй като всички страни в конфликта имат собствени интереси, които защитават дори с цената на изопачаване и манипулативно тълкуване на фактите, в спора се загубва основното - порочният правен ред,  създаден от депутатите в тази сфера. А именно там е разковничето на всички беди на този толкова чувствителен пазар.

1. Каква е веригата за доставка на лекарствата за болниците?

Лекарствата са стока с регулирана максимална цена, която се следи от Националния съвет по цени и реимбурсиране на лекарствени продукти към Министерския съвет. Продажната стойност на ниво производител се сравнява регулярно с подобни цени в останалите европейски здравни каси и ако бъде намерена по-ниска, съветът служебно намалява цената и в България. Веднъж годишно се прави задължителен преглед на всички лекарства.
Оттук нататък започват странностите. По закон производителят не може да продава директно на крайни клиенти, защото така би могъл да манипулира пазара. Той трябва да продаде стоката си на търговец на едро с лекарства, който може да си начисли надценка според цената. Ако цената на производителя на лекарството е над 30 лв., надценката е 4%, а ако е под 10 лв. - 7%. На теория всичко е точно, на практика обаче нещата не изглеждат така, защото един дистрибутор може да продава на друг дистрибутор, който също има право да си начислява същата надценка върху договорената между тях цена, и така ако има 3-4-ма дистрибутори по веригата, цената скача значително.
Миналата година НЗОК въведе механизъм, при който, ако дадена компания е продала повече лекарства от предишната година, тя трябва да възстанови на касата средствата за опаковките, които е продала на болниците в повече. Именно опитът на НЗОК да си възстанови част от парите доведе до избухването на скандала и разкриването на порочните механизми на този пазар.

2. Как се стига до драстичната разлика в цените на едно и също лекарство?

Докато цената на едно лекарство не надвиши пределно установената от касата, тя е законна. В случая управителят на НЗОК дава пример с лекарство за химиотерапия, което е купувано от частни и държавни болници от един и същ дистрибутор на цени, вариращи от 129 до 1063 лв. Не е ясно как е възможен подобен диапазон в цените, ако се спазват фиксираните надценки. Според Дечо Дечев причината за това е, че частните болници не са задължени да правят обществени поръчки за доставка на лекарствата, а общинските задължително трябва да съберат няколко оферти и така постигат по-добра цена. Според частните болници обаче съмнителна е не високата цена, а ниската - те питат какво е качеството на купените от държавните/общинските болници партиди от лекарството и дали то не е предложено на тази цена заради изтичащ срок на годност. Те твърдят, че работят с оригинални продукти, докато държавните/общинските болници купуват генерици. Това обаче не обяснява конкретния казус, тъй като при него става дума за генерик. 

3. Защо частните болници не правят обществени поръчки за лекарствата?

Д-р Дечев обвини и управляващите, че са приели лобистки закон през 2016 г., като са разрешили на частните болници да не правят вече обществени поръчки. Щетата за НЗОК само от едно такова лекарство е в размер на 800 хил. лева за миналата година, обяви при изслушването в парламентарната здравна комисия той. Думите му бяха подкрепени и от здравния министър Кирил Ананиев, който изнесе данни за още три медикамента от позитивния лекарствен списък, за които е установено, че пределната цена, на която се купуват от частните болници без търг, е до 50% по-висока спрямо цените, които се постигат при обществените поръчки.

Текстът, за който двамата говорят, е внесен през 2016 г. от депутати от ГЕРБ, Реформаторския блок, ДПС, АБВ и Патриотичния фронт между първото и второто четене на Закона за обществените поръчки с мотива, че ако не го приеме, България ще наруши европейска директива от 2004 г.

При изслушването в здравната комисия обаче се оказа, че това е абсолютна лъжа. Нещо повече - страната ни е обект на начален етап на процедура за нарушение на Договора за функциониране на Европейския съюз заради неправилно тълкуване на понятието публично-правна организация. Кирил Ананиев обясни, че ЕК е поискала незабавно и частните болници да бъдат задължени да правят обществени поръчки, когато харчат публични средства. В писмата си ЕК казва на България, че всички болници – държавни, частни, общински и със смесено участие, трябва да прилагат Закона за обществените поръчки, когато работят с обществен ресурс. Затова и здравният министър спешно е дал на финансовото министерство поправки, които да бъдат внесени от името на правителството в парламента и отново да задължат частните болници да правят обществени поръчки.

Въпреки всичко това и на заседанието на комисията в четвъртък един от вносителите на скандалната поправка - Лъчезар Иванов от ГЕРБ, продължи да настоява, че поправката е в синхрон с евродирективата.

4. Кой трябва да забележи драстичната разлика в цените?

Не е ясно и защо месеци наред НЗОК не е забелязала драстичната разлика в цените на лекарствата, след като тя е институцията, която получава фактурите от болниците и плаща. Дечо Дечев твърди, че е разбрал за проблема едва в края на миналата година. На въпрос защо предизвика скандал чрез медиите, а не уведоми първо надзорния съвет на НЗОК, здравното министерство или здравната комисия в парламента, Дечев обясни, че така нещата в България се оправяли най-бързо. Не е ясно и защо сезира прокуратурата, ако, макар и с драстични разлики, всички цени са в рамките на максимално допустимата, т.е. всичко е законно, макар и да не е морално.

Здравният министър може да следи поръчките и финансовите потоци в държавните и общинските болници, но не и в частните и ако е имало нарушения по веригата, той в случая няма механизъм, по който да ги научи. Въпросът е защо никой не контролира на какви цени купуват частните болници, когато се харчат обществени средства. И защо никой дори след избухването на скандала не предлага да се въведе ефективен механизъм за контрол.

5. Защо точно сега избухна скандалът?

Има много версии защо управителят на здравната каса реши да нападне остро министъра и депутатите от управляващата коалиция в края на мандата си. Мнозина смятат, че изявата му е свързана с факта, че той няма да бъде преизбран за нов мандат начело на НЗОК. Според други обаче Дечо Дечев си дава ясна сметка, че скандалът с лекарствата вероятно ще е следващият, по който ще се задейства прокуратурата, и ако това се случи, е логично той да е първият заподозрян. Затова и опитва с изпреварваща маневра да прехвърли отговорността нагоре по веригата. Каквато и да е истината, безспорно е едно - на пазара на лекарства има много интереси и много пари и само строг контрол по веригата би могъл да осигури максимално ефективно изразходване на обществени средства. За съжаление отговорните за това фактори предпочитат да се замерят с обвинения, да си прехвърлят отговорността и да правят частични промени "на пожар". Затова още дълго време българите ще плащат все повече за здравеопазване, а ще получават все по-некачествена услуга.