Случи се. Частната лотария с търкането на талони, която години наред зомбираше населението с обещания за лесни печалби, отиде в историята. От 21 февруари единствено държавният тотализатор може да продава лотарийни билети, и то само в лицензирани пунктове далеч от касите на магазините. Комисията по хазарта отне лицензите на свързаните с арестувания в Обединените арабски емирства бизнесмен Васил Божков "Национална лотария" и "Лотария България". Без гратисни периоди за дистрибутори и търговци на дребно, без гаранции печелившите да си получат разсрочените печалби.

Отложено във времето е само ликвидирането на непродадените талончета - до 31 декември 2020 г. Грижа за това имат издателите им, т.е. въпросните фирми на Божков, които трябва да съберат билетите и да ги унищожат в присъствието на длъжностни лица от комисията по хазарта. Търговците, които досега са продавали лъскавите хартийки, са в неведение какво да правят с тях. Никой от "Национална лотария" не ги е търсил да даде указания.

Това обаче е най-малката им грижа. Както стана ясно, след ликвидацията на двете частни лотарии

близо 18 000 търговци изгарят с поне 30 млн. лв.

Оказа се, че докато големите, т.нар. централни, дистрибутори са работили на консигнация, малките търговци са били принудени да си купуват билетите. Отстъпката им е била от 5 до 7%, а печалбите до 100 лв., които е трябвало да плащат, са им били превеждани по-късно от "Национална лотария".

Бизнесът на голяма част от прецаканите търговци се е крепял единствено на продажбата на тези талони и сега те масово затварят пунктовете си. От "Национална лотария" са ги уверявали, че искат да им върнат парите за непродадените билети, но не могат, защото сметките им са блокирани. Призивите държавата да се намеси, като разблокира поне за 72 часа банкова сметка на частната лотария и писмата до премиера, не дадоха резултат. Сега търговците обмислят протести и колективни искове срещу "Национална лотария", ако не си получат парите, но и срещу държавата, която "непремерено и необмислено" е променила закона за хазарта и ги е превърнала в заложници на други интереси.

Ако банковите сметки на "Национална лотария" са блокирани за търговците, какво остава за печелившите?  Продължава да

няма яснота на колко души какви суми се дължат за неразплатените печалби.

По данни, публикувани в медиите, от появата през 2015 г. на моментната лотария има около 30 милионери. Милионери, но на хартия, защото със сигурност все още не са си получили цялата печалба - правилата на "Национална лотария" са големите суми да се изплащат разсрочено за повече от 10 години. Снощи в бТв се появиха двама милионери. И на двамата са изплатени първоначално 200 000 лева, а останалото щяло да бъде платено по 40 000 лв. идните 20 г. Тук парадоксът е, че това условие капан е одобрено от Комисията по хазарта, въпреки че лицензът на играта е за 10 г.  В "Сега" преди 3 години описахме измамните условия на играта. Поводът беше, че българска гражданка спечели грандиозна сума в испанската лотария, където правилата са далеч по-ясни. 61-годишната българка Гошка удари през лятото на 2016 г. джакпот в испанската лотария La Primitiva. Тя е взела накуп печалбата си. Можела да избира дали да плати 20% данък и да вземе наведнъж джакпота, или да получава в продължение на 20 г. сумата от 68 млн. евро. Гошка е предпочела първия вариант. По банковата й сметка са преведени 54 млн. евро. По същото време бай Митко от Ямбол спечели 12 млн. лв. от Националната лотария. До момента е получил минимална част от спечеленото. В България държавата участваше в легализирането и на измамните правила на играта, и в начина на формиране на таксите към бюджета. После държавата реши, че вече не иска да играе по тези правила, написа спешно други. На езика на покера това се нарича да обърнеш масата. Единият от покерджиите се спаси в ОАЕ. 

Финансовият министър Владислав Горанов и шефката на бюджетната комисия Менда Стоянова вдигат рамене - "това са частно-правни отношения, в които държавата не може да се меси". Така и не стана ясно защо изчезнаха одобрените на първо четене текстове в закона за хазарта, които задължаваха лишените от лиценз оператори да учредят банкови гаранции, а изплащането на сумите да стане до 31 юни 2021 г. Премахнат бе и тримесечният период, в който частните лотарии да върнат лицензите. В окончателния вариант преправеният закон праща спечелилите да си търсят парите "съгласно утвърдените игрални условия и правила за съответната игра". С други думи - за зелен хайвер. Защото малките печалби до 100 лв. трябва да се търсят от търговеца, продал билета, печалбите до 1000 лв. - от "Лафка" /която междувременно затвори обектите си и върви към фалит/, а до 5000 лв. - от Easy pay. Над тази сума - трябва да се звъни на посочените на гърба на талоните телефони, замлъкнали далеч преди законовите промени да влязат в сила.

"Да се изплащат печалбите съгласно утвърдените условия и правила на съответната игра е невъзможно. Първо, с влизането на закона в сила се забранява организирането на игри, което означава, че се забранява и изплащането на печалби“, коментира адвокатът Валя Гигова. Тя е скептична и за шансовете търговците да получат вложените пари в непродадени билети. Ситуацията много прилича на умишления фалит на КТБ. Тук допълнителният парадокс е, че държавата, която позволи разрастването на Националната лотария, подобно на КТБ, си изми ръцете с Комисията по хазарта. Като с някакъв регулаторен апендикс, съществувал едва ли не нелегално. Както се случи си с банковия надзор на БНБ. 

В цялата ситуация дори

и държавният тотализатор, който вече става монополист в лотарията, е прецакан. 

Българския спортен тотализатор ще трябва да се откаже от стотиците външни изпълнители, които в момента продават от негово име тотофишове и лотарийни билети срещу комисиони. От над 1550 тотопункта в страната само 1/3 са на БСТ. Законовите промени задължиха тотализатора да предлага хазартни игри само в собствени или наети пунктове, при това със собствен персонал. Което означава съществени инвестиции в наеми и назначаване на нови служители. Държавното тото има 6 месеца да приведе дейността си според новите изисквания на закона. През това време, както става ясно от изказвания на министрите на спорта и финансите, тотализаторът, вече с ново ръководство, трябва да укрепне, за да може достойно да конкурира по приходи закритите частни лотарии. Дано това да не доведе до възраждане на неспирните телевизионни реклами, които промиват мозъците с обещания за лесно забогатяване. 

Както изглежда и от "Лафка" няма да се отървем лесно - слуховете са, че съвсем скоро павилионите на фирмата, свързана с депутата от ДПС Делян Пеевски, ще станат пунктове на държавното тото. Всъщност и досега "Лафка" е продавала на много места лотарийните талони на тотото.

Последното развитие на нещата около лотарията все повече започват приличат на поговорката "Облякъл се Илия - и пак в тия". 

Иначе иициаторът на хазартните промени Валери Симеонов твърди, че поводът да предложи крутите мерки са били разкритията на съдружниците на Божков - баща и синове Найденови, за това как "Национална лотария" и "Лотария България" ограбват хазната, като плащат по ниска тарифа държавни такси. Стана ясно обаче, че Комисията по хазарта си е затваряла очите и е одобрявала по-ниски такси и за "Еврофутбол". А в тази фирма Найденови продължават да са парньори на Божков, като до лятото на 2019 г. управител е бил Боян Найденов.

Дали и това дружество ще бъде наказано със същата строгост на закона

- отнемане на лиценз за представяне на неверни данни?

Странна е метаморфозата на ГЕРБ. Те подкрепиха законопроекта на Валери Симеонов, водени от желанието "да ограничат лудостта, която през последните години се разпространява". "Годишно българите, обикновено пенсионери дават над 1 млрд. лв. зa eднa игрa, кoятo зaблуждaвa, чe нe e хaзaрт", вайка се Менда Стоянова. Защо ГЕРБ не бе на това мнение преди две години, когато Валери Симеонов за първи път повдигна темата и внесе законопроект, с който искаше да забрани агресивната реклама по телевизията и продажбата на талончета в магазините? Явно желанието да се удари хазартният бос и колекционер на антики Васил Божков е направило депутатите от ГЕРБ и по-социално чувствителни. 

Интересно ще стане, ако се намери някой да сезира Конституционния съд за промените в Закона за хазарта. Ахилесовата пета тук е член в Конституцията, който указва в кои сектори държавата може да създава държавни монополи, а хазартът не е сред тях. "Ако България е правова държава, не би трябвало да се стига до такъв закон, защото той е противоконституционен", коментира преди време проф. Огнян Герджиков.