facebook
twitter

Кинопремиера

Анди Макдауъл е демонична свекърва

В "Докато смъртта ни раздели" първата брачна нощ се превръща в жесток лов
672
снимка: Александра филмс
Ексцентричното по особено жесток начин семейство Ле Домас е готово за гонката.

Какво е филмовото лято без малко бутафорна кръв и карантия? Кукленият хорър "Анабел 3" още не е изпаднал от боксофисите, а ето, че по кината тръгва нов страшен филм - "Докато смъртта ни раздели" (по случайност по-успешно заглавие от оригиналното Ready or Not). Продукцията заслужи шумни и почти единодушни суперлативи от критиците отвъд океана, без да представлява нещо принципно ново или изобретателно в жанра на ужасите. За разлика от своя награден с "Оскар" за оригинален сценарий предшественик "Бягай!", в който тъмнокож зет става плячка на особено жесток вид расова дискриминация от страна на WASP-овете по съребрена линия, тук нещата са по-традиционни.

Синеоката Самара Уийвинг (племенница на Хюго Уийвинг, макар приликата й със сънародничката Марго Роби да е поразителна) е снахата в ексцентрично милионерско семейство, натрупало богатството си от хазартни игри. Когато пристига за традиционна сватба в дома на своя избраник, тя съвсем не очаква какво й готви първата брачна нощ. Героинята Грейс е сираче, израснало в приемни домове и не е златотърсачка, както повечето пришълци в клана Ле Домас - затова и навярно й се пада късата клечка, а именно: да играе на криеница. След полунощ мрачното имение, издържано изцяло в традицията на обитаваните къщи от хорър-филмите, ще се превърне в арена на зловещо преследване. Да го кажем така: "Петдесет нюанса сиво" съвсем не е любовната история с най-кофти семейни тайни.

Сред готическия декор в ролите дефилират позабравената Анди Макдауъл - като уж симпатизиращата на Грейс, но демонична свекърва, Хенри Черни е изкуфелият патриарх, а Ники Гуадани от "Дневниците на прислужницата" със зловещата си прическа и грим е като излязла от снимачна площадка на ранния Тим Бъртън. 

"Докато смъртта ни раздели" не разчита на добрия стар психологически съспенс, който да държи зрителите на ръба на седалката, нито пък пази развръзката и кофите с изкуствена кръв за финала. Нещата са горе-долу ясни от самото начало и главното, на което филмът на Мат Бетинели-Олпин и Тайлър Гилет може да разчита, е черният хумор. Грейс приема с горчива усмивка съдбата си, а бруталността на екрана е толкова абсурдна, че чак предизвиква усмивка. За смях филмът става най-вече в края, когато свръхестествените елементи вземат връх над човешките страсти и жестокости.

Американците хвалят "Докато смъртта ни раздели", защото виждат в него жлъч към богаташката класа и непримиримостта на мацката към каноните на традицията. Всъщност го хвалят, защото доста наподобява сюжетно на "Ловът", който бе забранен от администрацията на Тръмп след поредните престрелки на публични места в САЩ. 

Все още няма коментари

Още

Кошмарите на Стивън Кинг продължават
Форд бие Ферари на пистата
"Нощната смяна" на Командарев продължава

Влез или се регистрирай за да коментираш

×