Че Ана де Армас е прекрасна, знаем още от "Смъртта може да почака" - последния засега (неясно докога) филм на агент 007, и от "Вади ножовете", със същия този Даниел Крейг. Личеше си дори в потискащия "Блондинка", където родената в Куба актриса бе неузнаваема в ролята на Мерилин Монро. Отложена с една година заради актьорската стачка, "Балерина" - нейната първа главна роля в екшън жанра, вече е факт по кината.
След като четвъртият "Джон Уик" се оказа най-големият триумф в поредицата за неунищожимия професионален убиец, изигран от Киану Рийвс, това доведе и до "женско" разклонение на франчайза. В него Де Армас на свой ред е безмилостна унищожителка, обучена от престъпния синдикат Руска Рома. Киану също се мярка за малко, а във впечатляващата компания са още Анджелика Хюстън, Гейбриъл Бърн и покойният Ланс Редик в последната си филмова роля.
Междувременно идеологът на поредицата Дейвид Лийч (бивш дубльор на Брад Пит) завърши лобирането си пред Академията за професията каскадьор и тя най-сетне ще бъде удостоена със свой собствен "Оскар" през 2028 г., както бе обявено тази пролет. Лийч създаде първия "Джон Уик" преди 11 години заедно с друг холивудски смелчага - Чад Стахелски (той пък изпълнител на опасните сцени на Киану Рийвс в "Матрицата"). Едва ли някой можеше да предскаже по онова време зашеметяващия успех на последвалата тетралогия - проверка в архива сочи, че съм удостоила оригинала с четири реда текст под снимка при премиерата. Май подцених потенциала му.
Но филмът намери благодатна почва в сърцата на момчетата, израсли с екшъните на Чък Норис и Брус Ли (70% от зрителите са мъже, голямата част от тях извън юношеския таргет на Marvel). Безкомпромисното действие компенсираше клиширания сюжет за единака, който тръгва по пътя на отмъщението и оставя след себе си море от трупове. Несъмнена отживелица и като етика, и като естетика; фабулата служи само като неясно извинение за два часа преследвания и схватки с всевъзможни оръжия, части на тялото и превозни средства.
Подобно е положението и в "Балерина" - женската версия на "Джон Уик". Макар че титулярят Стахелски слезе от борда и филмът е първият във франчайза, режисиран от Лен Уайзман ("Подземен свят", "Умирай трудно" 4), филмът запазва както хлабавата митология, така и естетическата рамка. А и трицифреното число трупове, което се превърна в запазена марка на поредицата. Хронологично той се разполага между третата и четвъртата серия на "Джон Уик", а хубавата Ана е почти достатъчен повод да изпърпим два часа самоцелно, неоправдано насилие.
"Балерина" започва с дълга и немного убедителна предистория на героинята Ева Макаро - как от осиротяло момиченце се превръща в безжалостна убийца. И макар че в няколко ранни сцени тя върти пируети на фона на музиката от "Лебедово езеро", балетът в заглавието е само претекст. Всъщност това е танц със саби... пистолети, картечници, базуки, гранати, чифт зимни кънки, огнехвъргачка. Накратко, всичко онова, което човек би очаквал от безмозъчен, генеричен, неподправен екшън.
Липсва балетната сръчност на Стахелски в драматизирането на насилие, Уайзман е сръчен имитатор, но остава под техническия майсторлък и стиловата хомогенност на създаденото от бившия каскадьор. Дзен излъчването на Киану и философията зад неговата борба не може да бъде съвсем заменено от миловидното личице на героинята и яростното й желание да отмъсти за баща си. Все пак "Балерина" е зрелищен филм, действието препуска между нощна Прага и китното алпийско селце Халщат, което крие под снега мрачни тайни, а Де Армас се впуска в превъплъщението си като ангел унищожител с не по-слабо себеотрицание, отколкото когато заслужи номинация "Оскар" за ролята на изтормозената Мерилин.
Предвид историята зад поредицата, редно е да кажем и името на нейната треньорка и дубльорка. Това е Кара Мари Чулиджан.
"Балерина" е филм, далеч от добър или оригинален; също и филм, който няма да ви подведе: получавате точно онова, за което сте си купили билет. Нито изненада, нито разочарование: отношението ви към тетралогията с Киану ще определи изцяло дали имате нужда от този.
YouTube
