За Йоко Оно, която на 18 февруари навърши 90, винаги се е говорело като за голямата любов на Джон Ленън. Но още преди срещата си с него тя е знаменита фигура в артистичните кръгове на Европа и САЩ. Ленън я нарича „най-известния неизвестен художник“. До запознанството си с фамозния „бийтъл“ младата жена организира шумни пърформанси с изгаряне на книги и рязане на дрехи, развива се като авангарден визуален артист, певица и музикант, протестира срещу етикетите, които й лепят авторитарните родители и консервативните зрители.

Бедното богато момиче…

Йоко Оно е израснала в заможно японско семейство. Роднините й по майчина линия са втората по богатство фамилия в Страната на изгряващото слънце. Баща й е банкер и заедно с родителите си, двамата по-малки братя и сестра си момичето често пребивава в САЩ. Въпреки охолството обаче детството й не е щастливо, поне така го оценява самата тя години по-късно. Йоко не получава мечтаните внимание и обич и помни родителите си като постоянно критикуващи я хора. Когато пожелава да свири на пиано, баща й решава, че малките й пръсти така и няма да могат да обхванат една октава. Когато иска да стане композитор, я разубеждават с твърдението, че историята не познава известни жени композиторки. В своята автобиография „Грейпфрут“ Оно пише, че майка й никога не я е наричала хубава или симпатична.

Малцина знаят, че в родословието на Йоко Оно има руски клон. Леля й Анна Бубнова – съпругата на брата на баща й, е руска аристократка, която със сестра си Варвара бяга след революцията от 1917-а на Изток. Девойките се увличат по литература и изкуства, а Варя става една от най-добрите преподавателки по цигулка в Япония. Животът на семейство Оно се преобръща по време на Втората световна война, когато Йоко и майка й се оказват в Токио, а баща й – в Америка. След бомбардировките на столицата им се налага да обменят скъпи вещи срещу храна, за да не гладуват напълно.

Бягство в света на изкуството

Йоко винаги е била особена. Според изданието Hello Geggles тя става първата жена, постъпила във философския факултет на престижния университет „Гакушуин“. Но не завършва, а се прехвърля да учи изкуства в Ню Йорк, където академичното образование отново губи битката с жаждата й да се занимава с практическо творчество. Тя харесва индустриалното изкуство, но публиката не разбира нейните необичайни произведения, като например картина, върху която трябва да се стъпи. Това не пречи на японката да продължи: тя, типично по азиатски, се отнася философски както към работата си, така и към липсата на бързо признание.

Два брака, а помежду им - психиатрична клиника

До срещата с Ленън Йоко два пъти се е омъжвала. Първият й съпруг е композиторът Тоши Ичиянаги. През 50-те двойката се опитва да остави свой отпечатък в арт-сцената на Ню Йорк, но родителите на японката грубо се намесват в отношенията им, недоволни от ниския социален статус на нейния избраник. По думите на Оно, те са я заплашвали, че ще се отрекат от нея, ако не се разведе. По-късно тя така или иначе се развежда с Тоши, но в началото яростно се противопоставя на семейството и забягва с любимия си отвъд Океана. Този период съвпада с депресията на Йоко. Според Stanford News тя дори се опитва да сложи край на живота си, ето защо разтревоженото й семейство я изпраща в психиатрична клиника. Оттам тя излиза не само в добро здраве, но и с нов мъж – джазмена Антъни Кокс. Бракът им просъществува няколко години и приключва болезнено за Оно: Кокс я напуска, като взема със себе си и дъщеря им Киоко. Йоко няма връзка с нея в продължение на цели 23 години – докато момичето навършва 31. Опити да открие единствената си дъщеря Оно прави само по време на брака си с Ленън. Двамата я търсят в Америка, в Дания, в Англия, в Испания. Успяват даже да получат попечителство чрез съда, но Кокс отвежда Киоко в Тексас, откъдето следите й задълго се губят.

Джон Ленън и креватния протест

Джон и Йоко се запознават през 1966-а преди нейната изложба „Незавършени картини и неща“ в лондонската галерия Indica. Музикантът изяжда парче ябълка – част от арт-обект на авторката, след което се изкачва по стълбата от инсталацията „Картина на тавана“, където разглежда написано миниатюрно „да“ с помощта на специално приготвена за целта лупа. Накрая Ленън иска да забие гвоздей в предназначеното за това платно, но понеже изложбата ще се открие едва на следващия ден, Йоко му предлага да заплати 5 шилинга. На което с присъщото си чувство за хумор фронтменът на „Бийтълс“ отговаря, че ще забие въображаем пирон и ще плати с въображаеми пари. След като се прибира у дома си, Йоко веднага записва в своя дневник: „Най-сетне срещнах мъж, когото бих могла да обикна“.

В началото двамата се виждат рядко, ала през 1968-а между тях се завързва същински любовен роман. Ленън все още е женен за Синтия Пауъл, но когато съпругата заминава на почивка в Гърция, не се колебае да покани Йоко в дома им. Идилията е прекъсната още на следващия ден: Синтия неочаквано се връща и заварва любовниците на пода. Ленън не се опитва да отрече новата си връзка, но и не бърза да къса с жена си. Той започва все по-често да се появява с Йоко на публични места, което възмущава и феновете на групата, и пресата. За една нощ двамата записват албума Unfinished Music No. 1: Two Virgins, в който няма музика, а само различни шумове, стонове и крясъци. Едва ли мнозина го помнят, но обложката му, за която Джон и 7 години по-възрастната Йоко позират голи, е добре позната.

По това време Йоко забременява. Научавайки за това, музикантът решава да се разведе, но Синтия подава насрещен иск, като обвинява съпруга си в изневяра и го гони от дома им. Джон и Йоко се местят да нощуват в празното жилище на барабаниста на „Бийтълс“ Ринго Стар, дни по-късно обаче са арестувани за притежание на наркотици. Полицаите намират половин грам морфин и 14 грама хашиш. Преди тях в този апартамент е живял китаристът Джими Хендрикс, но на федералните не им пука. Йоко Оно е заплашена от депортиране и Ленън поема цялата вина. Отървава се с глоба и предупреждение, но за Йоко преживеният стрес води до спонтанен аборт. Художничката подкрепя последвалия развод на Ленън със собствено творчество: праща на Синтия счупена "окървавена" чаша, която сама е изработила. Медения си месец Джон и Йоко прекарват в обичайната си креативност: лежат в хотелската си стая в Амстердам и протестират срещу войната във Виетнам. По-късно тази арт-акция ще влезе в енциклопедията на световния акционизъм като едноседмичния пърформанс "Мирният протест в леглото".

Ленън все повече започва да се вслушва в своята съпруга, която никога не остава встрани от политиката. Той връща Ордена на Британската империя в знак на протест срещу колониалната намеса в Нигерия. За останалите членове на „Бийтълс“, които заемат аполитична позиция, тези постъпки са повече от тревожни. Музикантите постоянно се карат и през 1970 г. групата окончателно се разпада, а феновете обвиняват Йоко Оно за разрушаването й. Въпреки че причините за раздялата са много по-дълбоки, японката поема удара. 30 години по-късно тя признава, че дълбоко е преживяла това. „Имах чувството, че ме обвиняват в нещо, което не съм извършила, а именно – в разпада на The Beatles. Все едно си някой, който е в затвора, без да е извършил нищо лошо“, обяснява височайшата вдовица. По принцип тя рядко коментира разпускането на групата, затова пък Пол Маккартни веднъж завинаги слага точка на този въпрос, публично подкрепяйки Йоко Оно в интервю за сп. Rolling Stone: „Тя е готина. Щом Джон я е обичал, значи има нещо в нея. Той не беше глупак“.

Борба за мир през времена и континенти

Доста критични статии са посветени на музикалния талант на Йоко Оно. Някои наричат ​​работата й „възможно най-лоша за слуховия апарат“, други намират в нея поезия и философия. Оно винаги е била запалена по музиката: преди да срещне Джон Ленън, докато живее с него и след смъртта му. Години наред нейното изпълнителско изкуство и нестандартен музикален стил са обект на "присмех, неразбиране и дори гняв". С времето Йоко обаче печели фенове не само в артистичния, но и в музикалния свят. Нейна почитателка е Лейди Гага, която многократно е признавала любовта си към Оно и дори записа съвместна песен с нея. В младостта си и Марина Абрамович, която сега се смята за жива легенда на пърформанс изкуството, е била вдъхновена от творбите на Йоко.

Въпреки преклонната си възраст, Йоко Оно все още изпраща своите артистични сигнали към света. Тя винаги е била политически активист: двамата с Джон Ленън по много начини поставиха началото на културната съпротива срещу войната във Виетнам през 60-те. В нашата дигитална ера протестът е още по-голяма сила. На 23 март 2022 г. – месец след началото на последната война, когато Русия нахлу в Украйна, до пулсиращите екрани на Таймс Скуеър в Ню Йорк се появи билборд Imagine Peace („Представи си мир“). Посланието на Йоко Оно остана в пространството точно 3 минути, но дори този кратък момент бе достатъчен, за да напомни отново неизменната позиция на най-известната съвременна японка за безусловен мир на планетата.