Железопътната линия Белград–Будапеща ще бъде пусната в експлоатация на 20 февруари, съобщи унгарският министър на строителството и транспорта Янош Лазар.

Той заяви, че не може да разкрие условията по договора за заемите от Китай за изграждането на линията, тъй като това е „търговска тайна, която може да бъде публикувана само със съгласието и на двете страни“.

БГНЕС припомня, че конкретните финансови параметри по заема – лихва, условия по изплащане, гаранции и др. бяха засекретени със закон от унгарското правителство за период от 10 години през 2020 г.

По думите на Лазар работата в Унгария „напредва с добро темпо“, особено след ускоряването на строителните дейности през последния период, докато в Сърбия вече са завършени отсечката Белград-Суботица и сръбската част от линията Белград-Будапеща.

„По унгарската отсечка на железницата Белград-Будапеща влаковете трябва да се движат с до 160 километра в час“, каза министърът. Той допълни, че наскоро одобреният заем от Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) в размер на близо 800 милиарда форинта (около 2,1 милиарда евро) ще позволи реализирането на проекта за обновяване на унгарската железопътна инфраструктура.

„Реконструкцията на 1 000 километра железопътна линия може да започне в близко бъдеще“, подчерта Лазар и добави, че финансирането е напълно осигурено.

Железопътната линия Белград–Будапеща е не само част от разширената трансевропейска транспортна мрежа (TEN-T), но и ключов елемент в китайската инициатива „Един пояс, един път“. Проектът представлява част от северния участък от Коридор 10, който свързва Средиземно море с Централна Европа чрез маршрута Пирея-Скопие-Белград-Будапеща-Виена. На унгарска територия проектът е подложен на остри критики, тъй като маршрутът не минава през значими населени места.

Именно Китай има основна роля за изграждането на сръбския и унгарския участък чрез държавни компании и кредити, като вижда в проекта сухопътна алтернатива на морските транспортни маршрути и входна точка към вътрешния пазар на ЕС. По този начин линията има двойна роля – инфраструктурна и геополитическа.