Съветът на ректорите обжалва постановлението, с което се въвеждат нови правила за определяне на изследователски висши училища, става ясно от жалбата, с която "Сега" разполага.
Става дума за текста, според който към министъра на образованието се създава междуведомствена комисия, която прави оценка на научните резултати на висшите училища за включването им в Списъка на изследователските университети. Доскоро тази комисия включваше представители на МОН, на министерството на иновациите и растежа, на Българската академия на науките и на Съвета на ректорите. Според новите правила от 5 ноември 2025 г. мястото на Съвета на ректорите в тази междуведомствена комисия е заето от Селскостопанска академия.
"Определянето и даването на статут на изследователско висше училище е от изключително важно значение за всяко висше училище в страната. Междуведомствената комисия към МОН е органът, който прави оценките на резултатите, т.е. се явява арбитър и наблюдател в това състезание между тях. Няма по-заинтересовани от самите висши училища от това да се осигури безпристрастност и прозрачност при провеждането на процедурите на кандидатстване и одобряване/отхвърляне на кандидатурите. Поради тази причина, считаме че изключването на организацията на Съвета на ректорите от състава на тази междуведомствена комисия юридически противоречи на нормите на закона за висше образование и тези на чл. 53, ал. 4 от Конституцията", пише в жалбата.
В нея се посочва, че статутът и правомощията на Съвета на ректорите са изброени неизчерпателно в закона за висше образование, която неслучайно е озаглавена "Академична автономия". "От това систематично място, което е отредено от законодателя, следва, че държавата би трябвало да координира и съгласува политиките си с организацията и да осигурява участието и в органи от типа на създадената междуведомствена комисия. Недопустимо е с подзаконов нормативен акт на Министерския съвет да бъде приемано обратно решение - съществуващото осигурено право на участие да бъде ограничавано и отнемано", категорични са от Съвета на ректорите. Оттам оспорват и факта, че с промените МОН извършва правна регулация на първична правна материя, което е допустимо единствено в нормативен акт с ранг "закон".
Дискриминация
Срещу същото постановление Съветът на ректорите смята да внесе жалба и в Комисията за защита от дискриминация. Тук се оспорва формулата, по която се изчисляват резултатите на университетите по определени показатели. Те са "значим принос за развитието на важни обществени области чрез върхови научни изследвания, високи резултати от научноизследователска дейност, оценени съгласно обективни показатели, включващи брой научни публикации в издания, реферирани в международните бази данни, брой публикувани заявки за патенти, брой цитати от други автори в реферирани и индексирани списания в международните бази данни".
Според ректорите тази методика въвежда формално еднакви критерии за всички висши училища, но начинът, по който те са конструирани и прилагани, поставя на практика значителна част от тях предварително в неравностойно положение. "Всички компоненти на оценката - публикации, монографии, цитирания и продукти на интелектуална собственост - се отчитат в абсолютни стойности, без корекция спрямо размера на висшето училище. Това означава, че при сходна средна научна продуктивност на един изследовател, висше училище с по-голям академичен състав неизбежно ще получи по-висок общ резултат. Малките и средните висши училища (по брой членове на академичния състав) се поставят в положение, при което обективно не могат да постигнат минималния изискуем праг, дори при високо качество на научната си дейност", смятат от Съвета на ректорите. Според тях критерии са направени така, че висши училища, чиято научна дейност е съсредоточена в области с по-ниска средна цитируемост, се поставят в по-неизгодно положение, тъй като по обективни причини не могат да достигнат същите обеми като университети, работещи в области с традиционно по-висока международна цитируемост, каквито са медицинските науки спрямо социалните науки.
Завишеният минимален праг за придобиване на статут "изследователско висше училище" (от 1000 на 8000 точки), е въведен без анализи, които го обосновават, посочват още от Съвета. Оттам смятат, че той действа като бариера за достъп за значителна част от висшите училища, като ги изключва още на началния етап и нарушава принципа на равнопоставеност. Прилагането на висок минимален праг върху резултат, който нараства пропорционално на размера на висшето училище, би означавало, че се прилага критерий за оценка на обема и мащаб, а не за качество на научната дейност, казват ректорите.
