Quantcast

Медия без
политическа реклама

Около София учат 94 000 студенти, на Северозапад - 20 пъти по-малко

Медицината е единствената специалност у нас, в която има повече чуждестранни, отколкото български кандидат-висшисти

Илияна Кирилова
1/2 от студентите у нас са "струпани" в 8 от 52 професионални направления

Струпване на половината български студенти само в 8 професионални направления, липсващи специалности в редица университети за сметка на други, не носещи почти никаква реализация, изключително нисък интерес към математиката - основата на всички науки, огромни диспропорции и по отношение на регионите у нас, в един от които се обучават само 2% от всички кандидат-висшисти. Тези и други дисбаланси установява Националната карта на висшето образование, чийто проект бе предложен тези дни от служебния министър проф. Николай Денков. Какво още ни казва 500-страничният документ за профилната и териториална структура на родните висши училища?

 

Никой не обича математика

Първата червена лампа светва при сравнението между общия капацитет, определен от Акредитационната агенция за всички направления във всички вузове, и реалния брой студенти - средно за страната те са едва 53% от определения капацитет, който не винаги е съобразен с търсенето на образователни услуги. При математиката например има 80% незапълнени места, при теория на изкуствата - 75%, при животновъдство - 69%, при транспорт - 68% и т.н. В общо 29 от 52 направления броят на действащите студенти е под 50% от определения капацитет, а в 5 направления той е дори под 30 на сто.

Утвърдените места за студенти държавна поръчка също не се запълват в редица направления. В 10 от тях са заети под 90% от местата държавна поръчка, като всички те са определени за приоритетни - при металургия и математика се запълват едва 64-65% от утвърдените бройки, при химически науки - само 71%, военно дело - 72%, проучване и добив на полезни изкопаеми - 74% и т.н.

 

7 по медицина, 27 - по икономика

Едва в 8 направления са "струпани" половината от студентите у нас, показва още картата - това са най-масовите икономика, педагогика, администрация и управление, медицина, комуникационна и компютърна техника, информатика и компютърни науки, педагогика на обучението и право. Броят на висшите училища, обучаващи в дадено направление, също не винаги е съобразен с броя на студентите. Например, при медицина и администрация и управление броят на действащи студенти е близък, но медицина предлагат 7 висши училища, докато администрация и управление - 27! Чуждестранните студенти пък, които са около 8%, са концентрирани само в няколко направления - медицината и стоматологията например "обират" 1/2 от тях. Впрочем, медицината се оказва единствената специалност у нас, в която чуждите студенти са повече от българските - те са 57% спрямо 43% български.

 

Един на 33 студенти по педагогика, един на 2-ма по математика  

В големи граници варира и съотношението между броя преподаватели на трудов договор, които у нас са около 21 хиляди, и броя студенти - най-много са преподавателите по медицина - 1503 и педагогика на обучението - 1483, а най-малко - в теория на изкуствата - 18, металургия - 48, религия - 71 и др. Ако на един преподавател по педагогика се падат по 33 студенти, а по икономика - 30, то при математиката един преподавател обучава едва 2-ма студенти. "Доколкото съществена част от финансирането на висшите училища се формира на база на броя на обучаваните студенти, съществува риск от недостатъчно финансиране на част от направленията с малък брой студенти на един преподавател", казват от МОН. Според тях това или трябва да бъде компенсирано с финансиране по други линии, или може да доведе до свиване на броя на преподавателите и оттам до намаляване на капацитет в съответното направление, включително и до намаляване на броя на висшите училища, предлагащи обучение в съответното направление.

 

София срещу провинция

Картата на висшето образование регистрира сериозни дисбаланси и в териториалната му структура. Най-много висши училища - 27 на брой - има в Югозападния район за планиране, който включва София. Там се предлагат 50 професионални направления, в които се обучават 48% от студентите у нас. На другия полюс е Северозападният район, в който са базирани само 2 висши училища - Медицинския университет-Плевен и Висшето военно-въздушно училище в Долна Митрополия, а други три действат чрез филиали. Там студентите, които са само 2% от всички (въпреки че на северозапад живее 10% от населението ни), могат да избират едва между 13 направления. В числа - разликата между действащите студенти в Северозападния район - под 4 хиляди и Югозападния - над 94 хиляди, е над 20 пъти. 10 пъти повече е разликата пък в броя на преподавателите - на Северозапад те са 1000, а на Югозапад - над 10 000.

Учудващо е, но спорт, горско стопанство и металургия могат да се учат само в един от регионите у нас - по-точно в София. Други пет направления - театрално и филмово изкуство, животновъдство, ветеринарна медицина и проучване и добив на полезни изкопаеми пък са достъпни само в 2 региона.

Регионални дисбаланси се наблюдават и по отношение на реализацията на завършилите висшисти, които между 2015 г. и 2019 г. са 263 хиляди. От тях 46.6% са излезли от висши училища в Югозападния район. Подобен е процентът на висшистите, които са останали да работят в този район, част от който е и столицата. За разлика от Северния централен район, който повечето абсолвенти напускат скоро след своето дипломиране. Студентите, завършили средно образование в Северозападния район, най-често избират да учат икономика. Тя обаче не се преподава в района, т.е. те трябва да следват висше образование другаде, установява картата.

 

Информатика в СУ, или в ЮЗУ?

За да отсее силните направления и университетите, предлагащи по-високо качество, картата ги разделя на няколко категории. Професионалните направления са групирани в 4 групи според търсенето им от студентите и реализацията на завършилите. В група 1 с висока степен и на търсене, и на реализация например попадат само 7 направления (18% от студентите), сред които медицина, фармация, информатика, а в група 4 - с ниско търсене и ниска реализация, където учат 38% от студентите в 19 направления - са например общо инженерство, икономика, администрация и управления, туризъм, животновъдство, растениевъдство и др. За жалост, 63% от действащите студенти в страната се обучават в направления, при които се наблюдава ниска степен на реализация на завършилите, а 34 от общо 52 направления попадат в групи, при които има ниска степен на търсене от студентите.

На 4 групи - А, Б, В и Г - са разделени и висшите училища по професионални направления - отново според степента на търсене на висше образование и реализация на завършилите. От МОН дават пример с икономиката, която на национално ниво попада в група 4, т.е. при нея има ниска степен на реализация и на търсене. При четири университета, предлагащи обучение по икономика - СУ, УНСС, ВУЗФ и НБУ, обаче се наблюдава и висока реализация, и силно търсене, т.е. в направление икономика те имат характеристики, подобни на тези, които на национално ниво имат най-силните направления (от група 1). Икономика обаче предлагат още 20 висши училища, като при 14 от тях е регистрирана ниска степен на реализация на завършилите и ниска степен на търсене от студентите. По същия начин три университета, предлагащи иначе търесената и перспективна информатика, са със слаби показатели. В 7 направления над 1/2 от младежите учат във вузове от група Г, при които има ниска реализация и търсене. 

 

Къде може нов вуз?

Картата дава препоръки при какви условия може да се разкрива нов университет, филиал или направление у нас на база на редица критерии. За целта шестте района за планиране у нас също са разделени на четири типа. Тип А са с висок брой наети специалисти с висше образование на един студент в района и с висок брой ученици в гимназиален етап на обучение на един студент в района - такива са например Северозападният и Югоизточният район, открояващи се с най-ясно изразени потребности за развитие на висшето образование. Тип Г пък са Североизточният и Северният централен район - с малко висшисти и малко ученици в гимназия. Югозападният район е от тип Б - с много наети висшисти, но малко ученици в гимназиален етап, а Южният централен район - тип В, т.е. с нисък брой наети специалисти с висше образование, но много ученици в гимназия.

Картата допуска откриване на нови висши училища по направления от група 1 в райони от тип А, Б и В при три условия - броят на действащите студенти в съответните направления на национално ниво е над 70% от определения им капацитет; има мотивирано становище от ресорното министерство за необходимостта от увеличаване на броя студенти по съответното направление и район; и има положително становище от МОН за съответствието му с потребностите на икономиката.

Нови висши училища по направления от група 2 в райони от тип А, Б и В пък ще могат да се откриват, ако съответното направление не се предлага от друг държавен университет, броят на действащите студенти в него на национално ниво е над 80% от капацитета му, има мотивирано становище от ресорното министерство, както и положителна оценка от МОН.

Откриването на нови висши училища, както и филиали, факултети и колежи, не се препоръчва в два случая - в райони от тип Г, т.е в Североизточна и Централна Северна България, както и в професионални направления от групи 3 и 4 (например икономика, туризъм и т.н.). Не се препоръчва откриване на нови факултети, филиали и колежи във висши училища, както и на нови териториално изнесени звена в страната, на държавните и частните вузове в райони от тип Г.

"Допуска се преобразуването на държавни и частни висши училища, обучаващи над 50% от студентите си в направления от групи 3 и 4, да се предлага единствено с цел консолидация и оптимизация. След откриване на нови висши училиша, филиали, факултети или колежи по дадена специалност от регулираните професии не се препоръчва през следващите 5 г. откриване на друга нова структура на районално ниво, която да извършва обучение по тази специалност", пише още в Картата.

Документът препоръчва на университетите от група Б за съответното направление, т.е. с висока реализация и ниско търсене, при които броят на студентите е под 50% от капацитета им, да "разработят допълнителни механизми за повишаване на интереса на кандидат-студентите за обучение в съответните специалности". Висшите училища от групи В и Г за съответното направление пък следва да разработят "допълнителни механизми за подобряване на връзката с пазара на труда".

 

И къде нова специалност?

Вузовете ще могат да разкриват нови направления и специалности от регулираните при три условия - те да са от група 1, т.е. с високо търсене и предлагане, да се намират в  райони от тип А, Б, и В и броят на обучаваните студенти в съответното направление на национално ниво е над 70% от капацитетета им. Направления от група 2 ще могат да се разкриват в райони от тип А, Б, когато студентите в страната са над 80% капацитета, а от група 3 и 4 - само ако университетите са от тип А и студентите от съответното направление са над 90% от определения капацитет.

 

 

 

 

Още по темата