Quantcast

Медия без
политическа реклама

50-те млн. лв. за университетите хванаха последния влак

Те вече могат официално да обявят съвместните си програми за модернизация, за които получиха средства от ЕС

Pixabay
Наесен редица университети ще приемат студенти в съвместни програми

На фона на острата политическа криза и разногласията между партиите по всякакви въпроси днес депутатите показаха отговорност и подкрепиха на второ четене единодушно чаканите от месеци промени в закона за висшето образование (ЗВО. Така, "спасиха" над 50 млн. лв. от ЕС за модернизация на университетите ни, които иначе те можеше да се наложи да връщат заради законови неуредици. 

Както "Сега" писа многократно, въпросните промени уреждат реда и правилата, по които ще се създават съвместни програми между висшите училища. Те са особени нужни на вузовете, тъй като основна дейност в евродоговорите им за модернизация е именно създаването на съвместни учебни програми. Доста от 17-те висши училища, които вече изпълняват съответните проекти за 52 млн. лв., бяха подготвили на хартия новите съвместни учебни програми, но досега не можеха да ги пуснат и да набират кандидати, тъй като им липсваше законовата регламентация. А в същото време сроковете по европрограмата течаха. След обнародването на поправките в "Държавен вестник", вече могат да направят това официално.

Промените в ЗВО бяха подготвени още м.г., а от началото на тази са в парламента за обсъждане. По ред причини обаче така и не бяха приети досега - между първото и второто им четене бяха вкарани различни спорни текстове, които блокираха бързото ми придвижване - като например идеята на Антон Тонев от ПП за разрешаване на държавното финансиране на висше образование в чужбина, което целеше да узакони фонд "Стамболов", но така и не получи подкрепата на депутатите.

Тонев имаше и друго предложение - за броя на хабилитираните преподаватели в Общото събрание на университетите, което нямаше общо с първоначалния предмет на промените и което бе отхвърлено като недопустимо за разглеждане още в комисия. Днес председателят на парламента Мирослав Иванов опита да го подложи на гласуване в зала (за допустимост), на което ГЕРБ реагираха остро. В отговор Антон Тонев реши да оттегли идеята си, за да не нагнетява допълнително напрежение, но даде заявка да я предложи с нови промени в закона.

 

Нови указания

Само преди ден, вероятно опасявайки се, че законовите промени няма да минат, висшите училища получиха разяснения по изпълнението на договорите им. В тях се казваше, че те следва да изпратят уведомителни писма до Агенцията по акредитация (НАОА) (с данни за специалностите, по които ще се осъществява съвместно обучение и т.н.), за да получат създадените между тях съвместни програми зелена светлина. Досега НАОА отказваше да акредитира съвместни програми, без да са налице промените в закона. В разясненията се обясняваше, че партниращите си висши училища могат сами да преценят вида на общите дипломи, които да издадат накрая на обучаваните съвместно студенти - дали да бъде издадена една диплома съвместно от всички партниращи висши училища (общ документ), или да бъдат издадени т. нар. "двойни" дипломи (идентични дипломи) за висше образование, които са издадени като отделни документи от участващите висши училища, но са с идентично съдържание.

От днес обаче вузовете вероятно ще получат нови указания - в края на вчерашните изрично пишеше, че "в случай че в ЗВО бъдат приети изменения относно провеждането на съвместното обучение, посочените по-горе правила могат да бъдат променени". Според приетите днес промени в закона общата диплома ще се подписва от ректора на координиращия университет или от всички ректори на висшите училища- партньори - зависи какво е уговорено в тяхното споразумение.

 

Без законови промени може да се наложи университетите да връщат 52-те млн. лв., получени по процедурата за модернизация на висшето образование по оперативна програма "Наука и образование". Това неочаквано признание направи министърът на образованието и науката проф. Николай Денков пред Би Ти Ви. Само преди седмици от екипа му твърдяха, че не е идентифициран риск по програмата. Денков коментира предимно политически въпроси - по адрес на "Има такъв народ" той заяви, че от партията са "торпилирали" някои процеси, давайки пример с промените в закона за висше образование (ЗВО). Поправките, уреждащи обучението на един студент от няколко вуза и проектните докторанти, бяха предложени за обсъждане още м.г., но вече месеци наред не могат да бъдат гласувани. Те бяха отлагани както заради нуждата да се разгледа друг належащ въпрос - за 20-те млн. лв., които вузовете още не могат да си получат (заради изискването преди това да приемат национални правила за атестация), така и заради вкарването на спорни текстове на второ четене, нямащо нищо общо с предмета на промените - например да се даде възможност да се финансира висше образование в чужбина, т.е. да се узакони програма "Стамболов".  "ЗВО е политически неутрален, той решава няколко практически проблема, но комисията се разпадна два пъти, включително и хората от ИТН бяха изтеглени. А ректорите казват: Този закон ни трябва", посочи акад. Денков. По думите му, ако промените не се приемат, чисто финансово университетите "ще трябва да връщат средства по една европейска програма". "Защото се оказва, че е стартирана програма с европейски средства, без да има законовите основания за това", призна той, добавяйки, че се опитва да "излекува" този проблем, но за да стане това, законовите промени трябва да се гласуват в пленарна зала следващата седмица. Политическите турбуленции правят трудна прогнозата дали това ще се се случи. Вчера просветната комисия трябваше да разгледа промените на второ четене, но заседанието за пореден път бе преместено - този път за днес. Предстои да видим дали депутатите ще се съберат, за да решат проблема. Още в началото на юни ректори алармираха пред "Сега", че европроцедурата за модернизация на висшето образование няма нужната законова регламентация. По нея вече са сключени договори със 17 висши училища, които в партньорство с други университети трябва да създадат съвместни програми. Те обаче стоят на хартия, защото статутът им не е уреден законово - правилата как да се създават въпросните съвместни програми се чакат именно с промените в закона за висше образование. Някои ректори, сигурни в редакциите, вече започнаха да набират студенти по съвместни програми. Други обаче не смеят и се чудят кога ще започнат да ги рекламират и кога изобщо ще има време да наберат студенти. Европроектът приключва на 31 декември 2023 г., т.е. дотогава трябва да имаме обучени студенти поне 1 г. във въпросните съвместни програми - нещо, което става все по-невъзможно за изпълнение. На въпросите на "Сега" тогава от екипа на министър Денков заявиха, че промените в ЗВО не са условие за изпълнение на проектите на вузовете. "Те засягат преди всичко административните процедури, а не същността на учебните планове и програми, които се разработват в рамките на процедурата. Те допълват съществуващата нормативна уредба по отношение на организацията и финансирането на обучителния процес и издаването на съвместни дипломи в края на обучението", заявиха оттам, препращайки към същия закон, който дава академична свобода на вузовете - включително и "свобода на сътрудничество за извършване на съвместна учебна дейност с други висши училища". Заключението на МОН бе, че "към момента не е идентифициран риск от неизпълнение" на проектите. Не е ясно как за няколко седмици липсата на законови промени от незадължително условие за проектите се превърна в непреодолим препъникамък за успеха им.   ОПАСЕНИЕ Някои университети вече са обявили новите си програми като съвместни, но едната например ще се предлага в единия вуз, другата в другия-партньор, което е съвсем различно от философията на съвместните програми, по които обучението следва да се провежда от два или повече вуза. "Повечето ще измамят системата - ще пуснат програмите индивидуално, но ще ги нарекат съвместни. Качеството ще бъде лошо, защото няма технологично време и нещата ще се претупат", прогнозира ректор. "Акредитацията на съвместните програми би следвало да се извърши от НАОА възможно най-спешно, в противен случай не могат да продължат дейностите по изпълнение на проекта, който приключва на 31 декември 2023 г. Налице е времево разминаване, ако акредитацията се забави и тези програми не стартират навреме", заяви пред "Сега" проф. Мариана Мурджева, ректор на Медицинския университет в Пловдив, изпълняващ проект ОМНИА (4.7 млн. лв.) заедно с още няколко вуза, по който са разработени 9 съвместни програми - 3 докторски и 6 магистърски. НАОА обаче изрично заяви, че няма да акредитира съвместни програми, докато не се приемат промените в ЗВО. "Приемането на 17-те ни съвместни програми от академичните съвети на всички партниращи университети бе максимално бързо, дори екстремно ускорено, особено отчитайки необходимостта от синхронизиране между екипите от различните университети", коментираха и от Софийския университет, изпълняващ проект МОДЕРН-А (5 млн. лв.) в партньорство с 9 вуза и 4 работодателски организации. За една от програмите - създадената съвместно от СУ и ТУ-София първа по рода си бакалавърска програма "Анализ на данни"- дори вече е обявен прием. Приети студенти обаче няма, няма и как да има. "В настоящия си вид законът за висше образование дава само тази възможност. В очакване сме депозираният в НС през януари 2022 г. проект за промени в него да бъде разгледан на второ четене. Ако той бъде приет, тогава СУ ще приема още от юни от името на всичките си партньори във всички съвместни магистърски програми", обясняват от СУ, признавайки, че законовата празнина ги принуждава да работят в голяма неяснота. "Все още не можем да обявим тези специалности като съвместни и да обявим прием в тях. Следователно отново сме изправени пред риск за неизпълнение на проекта. Така усилията на всички екипи, работили усилено по създаването на съвместните програми, и академичната общност на цели 9 университета в България (не само по МОДЕРН-А, но и още много по аналогичните проекти в другите висши училища) могат да бъдат хвърлени на вятъра", опасяват се от СУ.

 

Един студент ще може да се обучава в два университета едновременно - тази нова възможност, регламентираща съвместното обучение на студенти, но само по специалности от регулирана професия, е на крачка разстояние от окончателното й одобрение от парламента. Днес депутатите от парламентарната просветна комисия приеха на 2-о четене въпросните промени в закона за висше образование, предложени от министър акад. Николай Денков още миналата година. Предстои и окончателното им гласуване в зала.   Съвместно, но как? Новите текстове предвиждат българските висши училища да могат да сключват помежду си споразумения за извършване на съвместно обучение на студенти по специалност от нерегулирана професия. Тези споразумения, както и измененията в тях, ще се одобряват от министъра на образованието. Съвместното обучение ще се осъществява при координация на едно от партниращите си висши училища, в рамките на чиято програмна акредитация е открита специалността, в която се провежда съвместното обучение. Останалите висши училища-партньори ще участват в обучението по дисциплини от специалности в акредитирани при тях направления. Не по-малко от 50% от целия курс на обучение трябва да включва дисциплини, свързани с професионалното направление, в което е открита специалността. Първият период от обучението ще се провежда от координиращия вуз, като приемът на студенти ще се осъществява в рамките на утвърдените именно за него места за съответното направление. Висшите училища ще издават ще могат да издават диплома за завършена степен на висше образование, като съвместната учебна документация за обучението ще се утвърждава от органите за управление на всички висши училища-партньори. Самата диплома ще се подписва от ректора на координиращия университет или от всички ректори на висшите училища- партньори, съгласно уговореното в тяхното споразумение. Средствата за издръжка на обучението на съвместно обучаваните студенти ще се предоставят се чрез координиращото висше училище и ще се разпределят между висшите училища, осъществяващи обучението, в зависимост от задълженията им съгласно подписаното между тях споразумение. В него ще трябва да се уточняват редица въпроси - кои са висшите училища-партньори по споразумението, кое от тях е определено за координиращо, специалността, по която ще се осъществява съвместното обучение, дисциплините, по които ще обучават вузовете-партньори, учебната година, от която ще се осъществява обучението, правата и задълженията на висшите училища, приема на студентите, периодите на обучение в различните висши училища-партньори, разпределението на обучението по учебен план и мястото му на провеждане, разпределението на съдържанието на учебните програми между висшите училища-партньори, разпределението на средствата за издръжка на обучението на студентите, механизма за формиране на предлаганата такса за обучение и издаването на съвместна диплома.   Работиш 3 г. по проект - ставаш докторант Без възражения бе одобрена и другата основна промяна в закона - за проектните докторанти. Вузовете, получили при програмна акредитация оценка от 8.00 до 10.00, ще имат право да обучават в степен "доктор" в изпълнение на научноизследователски проект с финансиране за не по-малко от 3 г. години. Условията за това ще се уреждат в правилниците за дейността им и съответния научноизследователски проект и с договор между вуза, ръководителя на проекта и докторанта. Въпросните докторанти ще се приемат в редовна форма на обучение извън утвърдения брой, като средствата за финансиране на обучението им, в това число за стипендии и/или възнаграждения, ще се осигуряват от научноизследователския проект, в рамките на който се обучават. Те ще могат да получават заплащане според извършената от тях работа и условията на договора, което може да е в пъти над сегашната докторантска стипендия от 500 лв., която със задна дата от 1 април следва да стане 750 лв. Днес депутатите добавиха текст, който дава възможност обучението да не се прекратява при прекратяване на научноизследователския проект. Това ще става, ако средствата за финансирането му се осигурят от други източници, включително от бюджета на висшето училище.   Картата - от МС, не от НС Депутатите не приеха предложението на бившия просветен министър Красимир Вълчев, според което НС следва да приема и актуализира националната карта на висшето образование, която очертава профилната и териториална структура на висшето образование в страната и указва къде какъв вуз или направление може да се разкрие. "След падането на мораториума за откриване на вузове отново са тръгнали процеси за желание за откриване на редица професионални направления, част от които са неприсъщи за тях. Така утвърдена, картата няма да е спирачка за тях. А за 80% от професионалните направления действието на картата трябва да продължи, защото системата е стигнала предела си. Ако НС приема националната карта, това ще е по-голяма спирачка пред местните интереси", мотивира се Вълчев. Министър Денков отговори, че основната цел на картата е да очертае дисбалансите в системата, а крайното решение за откриване на вузове си остава в ръцете на НС. "Има достатъчно защитни и контролни механизми в това отношение. Политиката се формира от МС и той трябва да има достатъчно свобода, за да реагира", коментира той. "Откриването на нови професионални направления не става с решение на НС", опонира Вълчев.   Колко да са хабилитираните преподаватели в Общото събрание на вуза? Не мина и друго предложение - на Антон Тонев от ПП - което депутатите от просветната комисия не одобриха дори като допустимо за разглеждане. Мотивът им бе, че е направено в последния момент на 2-о четене, не е било предварително обсъдено и е от съвсем друг характер, нямащ общо с предложените промени. Идеята на Тонев касаеше висшите училища с по-малко от 175 хабилитирани преподаватели на основен трудов договор - според него всички тези преподаватели трябва да се включват задължително в Общото събрание при запазване на съотношенията, които за заложени по закон (между 75% и 84% членове на академичния състав, от които нехабилитирани лица да са поне 1/4, поне 15% представители на студенти и докторанти и поне 5% представители на администрацията). "Как е избран прагът от 175 хабилитирани преподаватели. Защо да не е например 200?", попита Красимир Вълчев, който изрази съмнения дали няма да се окаже, че промяна ще засегне само едно единствено висше училище. Тонев на свой ред се мотивира с данни на НАЦИД, според които са открити два вуза, които не изпълняват изискванията за състава на Общите събрания. "Без опорна група, която да бъде представена в цялост, списъчният състав на ОС ще може да се променя през правилника и да бъде създаван удобно за ръководството на един вуз", коментира той, давайки заявка да предложи идеята си отново - в нов проект за промени в закона за висше образование. "Ако фиксираме брой хабилитирани преподаватели в ОС, тогава автоматично ограничаваме броя на останалите", коментират юристи.    
Идеята на премиера в оставка Кирил Петков за фонд "Стамболов", по който държавата да финансира обучението на 30 български студенти във водещи университети в чужбина, ако след това се върнат да работят у нас, капитулира. Това стана ясно след последното заседание на просветната комисия, на което депутатите отхвърлиха предложението на депутата от ПП Антон Тонев за узаконяване на въпросния фонд. В четвъртък депутатите най-накрая приеха на второ четене промените в закона за висше образование, регламентиращи обучението на един студент от няколко вуза. Те се чакат отдавна от университетите, за да могат те официално да стартират съвместните си програми с други вузове, разработени преди месеци по европрограма. Остава само те да бъдат приети и в пленарна зала, за да не бъдат под риск 52-те млн. лв., получени по вече сключените им договори. Гледането на промените в ЗВО бе 4 пъти отлагано заради предложени между първо и второ четене нови редакции, нямащи нищо общо с предмета им. Такова бе именно предложението на Антон Тонев, което гласи, че със средства от държавния бюджет могат да се финансират не само национални програми за развитие на държавните висши училища, но и такива за "придобиване на степен на висше образование във висши училища в чужбина от български граждани с цел професионалната им реализация на пазара на труда в България".  Текстът бе критикуван от почти всички партии, без ПП и БСП, най-малкото защото според тях подобни концептуални промени не бива да се внасят между първо и второ четене, а след нужното за това обществено обсъждане. Според ГЕРБ програмата би нанесла репутационен проблем на висшето ни образование, тъй като казва негласно, че чуждото е по-добро от нашето. От ДСП се усъмниха дали текстът не е лобистки, тъй като ще засегне много малък брой студенти, а ДБ - дали няма да се окаже противоконституционен. От опозицията, включително и от ИТН, напуснаха заседанието на комисията на 2 юни, бламирайки по този начин приемането на текста, като оттогава досега тя не успяваше да събере кворум. На последното й заседание, когато това все пак стана - на 30 юни, депутатите отхвърлиха предложението на Тонев, което щеше да позволи програмата "Стамболов" да може да се реализира. След като то не бе прието, изпълнението й се проваля. Програмата предвиждаше в следващите 3 г. 30 талантливи български студенти да получат до 200 хил. лв. на година за обучение във водещи чуждестранни университети, като след дипломирането си се върнат да работят у нас поне 3 г.   Забавяне Преди ден пред Би Ти Ви министър Денков заяви, че от ИТН са забавили приемането на промените в закона за висшето образование. Депутатът от ГЕРБ Красимир Вълчев обясни в профила си във фейсбук, че законопроектът е бил отлаган три пъти - три седмици, но не заради опозицията, а именно заради него. "Беше отлаган от председателя на Комисията по образованието и науката - Ирена Анастасова, но всички в комисията знаем, че това се правеше по искане на министъра и заради невъзможността му да събере подкрепа за спорните си предложения, внесени между първо и второ четене", казва той. По думите му от опозицията са подкрепили на първо четене законопроекта, защото е безспорен и необходим за системата. "Проблемът е, че след това между първо и второ четене министърът направи две неприемливи предложения - едното, да принудим висшите училища да променят правилниците с нова методика за атестация, обвързана с изключително недомислените и спорни наукометрични показатели, които МОН публикува, и второто - да се финансира обучение на български граждани в чуждестранни частни университети при условие че Конституцията не позволява да финансираме дори българските частни висши училища. И ако министърът се отказа от първото предложение, заради острата негативна реакция от академичната общност, то той се запъна за второто и именно това стана причина за забавянето на законопроекта", посочва Вълчев.   https://www.segabg.com/node/217050 https://www.segabg.com/node/213129  

 

Още по темата

АНКЕТА "СЕГА"

За кого ще гласувате на парламентарните избори на 2 април?