Законът за водите, който е пълен с неясноти и за чието приемане управляващите бързаха изключително много, беше гласуван на второ четене в пленарната зала. Вносител е "Прогресивна България", а причината за спешността е ангажимента на България по Плана за възстановяване и устойчивост. Без тези промени страната рискуваше да загуби стотици милиони евро финансиране от ЕС.
На хартия промените целят минимизиране на разходите за ВиК услуги, подобряване на управлението на системите и осигуряване на качествени услуги. В действителност обаче предложените текстове са разхвърляни из закона по всякакви теми - за цените и качеството на водата, за ВиК дружествата и техните обединения, за домакинствата и за стопанските клиенти.
Законът предвижда въвеждането на единна цена за ВиК услугите на териториален принцип, като тя ще бъде различна за битови и небитови потребители. Училища, детски градини, читалища, болници и религиозни храмове, както и небитовите потребители, които използват до 25 куб. м. вода на месец, ще плащат вода по тарифи за граждани, а лица и фирми, които ползват вода за административна, търговска или производствена дейност, ще плащат друга цена. Правилата за формиране на цените и предоставянето на информация ще се определят с наредба на Министерския съвет по предложение на КЕВР. Тук именно беше и най-големият спор между "Прогресивна България" и опозицията, според която разделението трябва да е според потреблението: до определени кубици да се плаща по-ниска цена, за повече - по-висока. Също така КЕВР ще определя таван на максимални загуби на вода, както и цели, с които да се намалят загубите. В момента много вода се губи в земята поради течове и аварии.
Друг любопитен момент е т.нар. "консолидация на обособени територии". Законодателите обясняват, че това е процес на обединяване чрез присъединяване на две или повече обособени територии за предоставяне на ВиК услуги. Определението за "обособена територия" обаче е представено витиевато: "Територията, на която един ВиК оператор стопанисва, поддържа и експлоатира публичните ВиК мрежи и съоръжения и предоставя ВиК услуги на потребителите, която обхваща най-малко една административно-териториална единица по смисъла на Закона за административно-териториалното устройство на Република България". Според "Прогресивна България" целта е повишаване на качеството на услугите и оптимизиране на разходите. Това обаче ще внесе единствено хаос, тъй като дружествата за ВиК услуги вече са подали инвестиционните си планове, а консолидацията означава, че трябва да се започне отначало.
По време на дебата управляващите получиха редица критики. Според ГЕРБ законопроектът не разрешава нито един съществен проблем на сектора и не представя дългосрочна визия. От "Продължаваме промяната" казаха, че управляващите подвеждат ЕК, че се прави реформа. Те изтъкнаха, че заради промените в парламентарния правилник опозицията не е имала време да се запознае с доклада от финансовата комисия, не е имало нито обществено обсъждане по предложенията, нито пък дебат по идеите на ПП. От ДПС на Делян Пеевски изразиха съмнение, че се задава насилствена консолидация на ВиК фирмите.
Депутатите от "Прогресивна България" също не бяха особено убедителни в защитата си на закона, като си признаха, че причината за бързането са сроковете по ПВУ. "Наложи се този закон да бъде разпределен към една от двете действащи комисии (парламентът все още не е съставил постоянни комисии - б.а.), които нямат достатъчно време и експертен потенциал", каза Константин Проданов. Съпартиецът му Георги Чакъров изрази съжаление, че всичко се прави в скъсени срокове, но "ако не бяхме предприели мерки, щяхме да загубим парите".
