facebook
twitter

Икономика

80% от българите с просрочени заеми и сметки са неоткриваеми

Страната ни е от малкото в ЕС, които нямат кредитно бюро с надеждни данни за длъжниците
1070
 Pixabay

Само 20% от длъжниците, чиито просрочени заеми са прехвърлени на колекторски фирми, са склонни да преговарят за тяхното изплащане. Останалите 80% се опитват да избегнат по всякакъв начин връщането на изтеглената сума, включително като сменят адреси и телефони, така че да не могат да бъдат открити. Едва когато бъдат издирени от съда или от съдебен изпълнител, те се сещат за задълженията си. Дотогава обаче сумата набъбва заради лихвите и понякога надхвърля многократно размера на необслужваното задължение.
Това коментира Лилия Димитрова, изп. директор на компанията за изкупуване и управление на задължения Frontex International. "В действителност финансовите затруднения, заради които човек не може да покрие дълга си, са относително малък дял от причините за просрочията. Повечето длъжници просто не желаят да върнат заемите си", обясни Димитрова. Така обаче те сами си устройват капан, защото, ако преговарят и постигнат споразумение с кредитора, това спира начисляването на законовата лихва за просрочията. В тези случаи дългът се изплаща средно за две години, твърдят от Frontex. 
Колекторските компании, които общуват с длъжниците основно с писма и по телефона, срещат огромен проблем с неактуалните адреси и телефонни номера. Често длъжниците нарочно сменят информацията за контакти с тях, за да се скрият, но други просто са отишли в друго жилище или пък са сменили сим картата си заради по-изгодна оферта.  

Според експертите от фирмите - събирачи на вземания, проблемът може да се реши със създаване на национално кредитно бюро, в което да се събира надеждна информация за нередовните платци. Такива бюра съществуват в много държави от ЕС. Това са частни институции, създадени на доброволен принцип от банки, фирми за бързи кредити, телекоми и други доставчици на комунални услуги, в които те подават информация за клиентите, които просрочват плащания и трупат дългове.
В България имаме Централен кредитен регистър към БНБ, но той дава оскъдна информация само за просрочията, а това не е пълно кредитно досие, поясни Лилия Димитрова.
Ако има Кредитно бюро и в него редовно се попълва информация за нередовния длъжник, той не само ще бъде открит по-лесно, за да плати дължимото, но и ще има истински затруднения да получава още услуги, за които да задлъжнява допълнително, посочи Димитрова.
Засега обаче няма инициативи за създаване на подобно кредитно бюро у нас. А липсата му бе причина страната ни да получи доста лоша оценка по показателя "Кредитиране" в последната класация Doing business на Световната банка.По показателя "Кредитиране" България пропадна от 42-ро място преди две години до 67-о сега. 

ПРОФИЛ

Възрастта на средностатистическия длъжник  в България се е вдигнала през последната година, сочат данните на Fortex. Всеки трети клиент на колекторската фирма е на възраст между 40 и 49 години, като просрочията са най-често към банки и към фирми за бързи кредити. В предни години преобладаваха повече длъжниците на възраст 30-39 години. Средната сума, с която задлъжняват хора между 40 и 49 години, е 2750 лв. С по-голям необслужван дълг - около 3000 лв., са по-възрастни потребители, между 50 и 59 години и те са 22% от всички длъжници.  Дълговете на най-младите - до 29 години, са най-малки като суми - средно около 940 лв. 60 на 40 е разпределението на мъже и жени. Мъжете, освен че преобладават, те задлъжняват и за по-големите суми - средно 2500 лв., докато дамите изпадат в просрочия със средна сума 2000 лв. Две трети от длъжниците са с едно непогасено навреме  задължение, 21% са с две, а 7% - с по три заема.
 

3

Влез или се регистрирай за да коментираш

Още

Софиянци задлъжняват най-често, варненци - с най-големи суми

04.03.2020

825 7
Ердоган разговаря с Меркел след вечерята с Борисов

03.03.2020

Обновена

6610 44
Юристи алармират за нова измама на колекторски фирми

26.01.2020

ЮЛИАНА БОНЧЕВА

8788 9

Коментари

az_ti
Когато се приеме закон за фалит на физически лица тогава може да искат
TRIF007

Като се дават кредити те не се ли обеспечават? Не се ли искат гаранти? Нали всички трудови възнаграждения(заплати) минават през банките? Ама не. По лесно е за 100лв. пресрочени да се даде на съдия изпълнител длъжника и да плати 700лв поне. Ако пък има апартамент да се продаде доста под пазарната цена, че и да искат да се изплати и разликата.

Купувач
снимка на Купувач

Ето как фирмите за бързи кредити рекетират българските граждани: https://krasen.markov.website/bg/

Европейската Комисия официално предупреди паразитите в парламента заради чл. 417 от ГПК. Това е член от закона, отнасящ се до правата на банките у нас. Конкретно: няма съд, няма преценка, няма институция, няма съдебна система за тях. Банките решават къде, колко и кога да вдигат лихвите, да си измислят десетки нови такси и да скубят хората. Познайте кой е измислил член 417, кой го е предложил в парламента и защо паразитите са казали „да”?!?

Влез или се регистрирай за да коментираш

×