Медия без
политическа реклама

За пръв път от 150 години Виенската опера поставя женски опус

26 Ноем. 2019
Снимка: ЕПА/БГНЕС

Световно прочутата Виенска държавна опера има 150-годишна история. Но никога през този век и половина не е поставяла опера, композирана от жена, пише "Гардиън". Това ще се промени на 8 декември, когато е премиерата на "Орландо" - прочит на Олга Нойвирт по романа на Вирджиния Улф. 

Улф посвещава "Орландо" на своята приятелка Вита Саквил-Уест - ексцентричната и демонстративно бисексуална аристократка, по която е била романтично увлечена известно време. Романът представлява фантастичната биография на младия 16-годишен поет Орландо от двора на кралица Елизабет I, който като хамелеон си сменя пола и личността. От мъж през XVI век, след близо 400 години на чудновати метаморфози, през 1928 г. се превръща в лейди Орландо - почтена съпруга и майка. 

Не е чудно, че това произведение възкръсва в днешния шумен джендър дискурс. Във версията на Нойвирт историята от началото на миналия век ще бъде осъвременена и ще намери своето продължение в наши дни. 

Виенската държавна опера отваря врати през 1869 г. с постановка на "Дон Жуан" от Моцарт. Като цяло операта е едно от най-консервативните изкуства по отношение на ролята на жените. Едва напоследък жанрът започна да допуска композиторки и режисьорки на спектакли. В "Метрополитън опера" в Ню Йорк първата опера, написана от жена, бе L’amour de loin ("Любов отдалеч") на финландската композиторка Кая Саариахо. 

В "Орландо" на Олга Нойвирт всички творчески задачи са поверени на жени - тя създава либретото в сътрудничество с драматурга Катрин Филу, режисурата на спектакъла е поверена на британката Поли Греъм, а костюмите са дело на Рей Кавакубо, основателката на модния бранд Comme des Garcons. На сцената заедно с традиционния и обичан оркестър на Виенската опера ще има изпълнители на електрическа китара и два синтезатора, както и три хора.

51-годишната Нойвирт смята, че откак е завършила академия преди 30 години, възможностите за работа пред жените композиторки са се подобрили, но желанието на големите сцени за риск и инвестиция в нежния пол са намалели. "Повечето опери, за нещастие, са се превърнали в музеи. Така че тенденцията да се гласува доверие на съвременни композитори, които разглеждат теми от днешния ден, е по-рядко срещана, отколкото през 70-те". Тя не е сигурна доколко консервативната публика на Виенската опера, която "иска да слуша един и същи репертоар отново и отново", ще приеме нейния експеримент.

Нойвирт е била близо до поставяне във Виенската опера и през 2004-та, но тогава театърът отхвърля либретото, написано от австрийската Нобелова лауреатка Елфриде Йелинек. Темата на операта е щяла да бъде за тормоз на дете от нацистки лекар.