facebook
twitter

Култура

Утре представят книга за любовта на Ботев

В рамките на "Издателски вечери" Столичната библиотека вади жените - вдъхновителки на поета, от забравата
323


От 18:30 ч. 
Литературен клуб 


Една недокрай осветена част от живота и личността на поета Христо Ботев е разкрита в книгата "Христо Ботев: До моето първо либе", издание на "Персей". Особена фаталност сближава и трите жени, докоснали се до сърцето му. Свидетели на епохата описват Мария Горанова като ослепително красива, Парашкева Шушулова като изключително начетена, а Венета Ботева - като невероятно всеотдайна. В разцвета на младостта си те губят всичко най-ценно в живота си. Дързостта им възхищава поета и следи от това остават в неговата поезия. 
Премиерата на книгата ще бъде утре от 18.30 ч. в Литературния клуб на Столичната библиотека на пл. "Славейков" № 4 и е част от поредицата "Издателски вечери" на библиотеката. Всички Ботеви стихотворения са включени в книгата - изящно издание с твърда подвързия, архивни фотографии и цветни илюстрации (репродукции на картини на великолепната художничка Ралица Денчева от серията й "Българските мадони"). Студията е на Людмила Габровска, изследовател, историк и журналист, която е проучила много архивни документи, факти, спомени на очевидци и е открила непознати досега снимки на тези забравени жени.
Книгата разкрива неизвестни и малко известни факти за жените, които са вдъхновявали Ботев за поетическите му шедьоври. Разказани са обстоятелствата около написването на прочути стихотворения като "До моето първо либе", "Пристанала", "Борба" и др., както и подробности за сблъсъка между любовта, идеалите и революционните стремежи.
Изданието, спечелило конкурс на Министерството на културата, е от поредицата на изд. "Персей", която представя живота и любовта на големите български поети и предлага с нов поглед на прочетем техните шедьоври. Заедно с книга за Ботев излизат и нови тиражи на "Не бой се и ела" на Яворов, "Аз искам да те помня все така" на Дебелянов, "Любовта е златен сън" на Вазов.
Вдъхновителките на Ботев се открояват със силен характер и интелектуален размах, които са забележителни, а нежното им и одухотворено излъчване напомня за мадоните на Ренесанса. Така например Парашкева Шушулова е определяна от първите биографи на поета като "първа по ум, първа и по хубост". В книгата са проследени усилията й да получи престижно образование в Русия, за да внесе модерни методи на образование в България. Блестящо образование в чужбина получава и Мария (Мина) Горанова, наричана "царицата на хубостта" в Прага, която според други свидетели на епохата е голямата любов на поета. Тя, сестра й Елисавета и брат й Богдан са сред най-близките приятели на Ботев. Той е респектиран от техните усилия да развият просветата в България на по-високо ниво.
Разкрити са подробности за любовта на поета с неговата съпруга Венета, която е съпричастна на революционерите. 

Ключови думи:

Христо Ботев, Персей
3

Влез или се регистрирай за да коментираш

Още

Джулия Робъртс взе награда за принос към киноизкуството

19.02.2019

1062 2
Китайски филм бе изтеглен от "Берлинале"

11.02.2019

2061 7
Номинацията на режисьора на "Бохемска рапсодия" за наградите БАФТА е оттеглена

07.02.2019

938 16

Коментари

spanopolski

Не мога да коментирам книгата, но от художника на корицата явно има какво да се желае.

Звън®
снимка на Звън®

На корицата е репродукция от картина на художничката Ралица Денчева от серията й „Българските мадони“, която е правена преди поне 3-4 години.
 

Звън®
снимка на Звън®

Свидетели на епохата описват Мария Горанова като ослепително красива, Парашкева Шушулова като изключително начетена, а Венета Ботева - като невероятно всеотдайна. В разцвета на младостта си те губят всичко най-ценно в живота си. Дързостта им възхищава поета и следи от това остават в неговата поезия. 

Тези три жени, всяка със своите качества, са напълно достатъчни за поета. Една  за показване в обществото, една за леглото и една за кухнята. Литературно-историческите изследвания показват, че Ботев е посветил на всяка една по нещо. На Парешкева - стихотворението "До моето първо либе". На Венета -писмото от 17 май 1875 г - "Мила ми, Венето! Ако умра, то знай, че после отечеството си съм обичал най-много себе си...".  

За Мина е  епитафия №9:

 

Кога седнале да ядат,
нещо крукна в зелникът;
секи вика: "буба е",
Мина вика: "жаба е";
секи бяга нагоре,
Мина бяга надоле;
всеки иде със уши,
Мина иде без уши.

 

 

 

Влез или се регистрирай за да коментираш

×